Решение № 91 от 13.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. К., 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510101395 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че сключил с О. И. И. договор за потребителски кредит №***. На *** г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Поради допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от *** г. кредита бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от ** г. С поканата бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението на дъжника към Банката. Към датата на подаване на заявлението и на исковата молба, ответникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на “Ю.“ АД. Към дата на депозиране на заявлението пред съда, размерът на вземането е: 23150 лева главница за периода *** г. - 28.03.2023г., възнаградителна лихва в размер 985.10 лева за периода*** г. - ** г., мораторна лихва в размер на 563.48 лева за периода *** г. - 28.03.2023 г. Посочените суми се претендират като изцяло и предсрочно изискуеми от ** г. - датата на връчване на поканата до длъжника.

С настоящата искова молба изрично изразява волята си за обявяване на вземанията по договор за потребителски кредит №*** за изцяло и предсрочно изискуеми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че “Ю.“ АД има валидно и изискуемо вземане срещу О. И. И., с ЕГН-**********, за сумите: 23150 лева главница от *** г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед до пълното погасяване на задължението, 985.10 лева 1 възнаградителна лихва от *** г. до ** г., 563.48 лева мораторна лихва от *** г. до 28.03.2023 г. Сумите могат да бъда доброволно платени по следната банковата сметка: BG *** BPBI *** *** ***. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

С молба вх.№*** г. ищецът, чрез пълномощника си е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№756/2023 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от “Ю.“ АД заявление е издадена заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника О. И. И., с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.К., *** и настоящ адрес Г., за сумите: 23150.00 лева главница за периода от *** г. до 28.03.2023 г., 985.10 лева възнаградителна лихва за периода от *** г. до ** г., 563.48 лева мораторна лихва от *** г. до 28.03.2023 г. и законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 493.97 лв. държавна такса и 1813.72 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ И. С., рег.№*** на КЧСИ по изп.д.№2023****** г. и с оглед чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, указанията на заповедния съд ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването на вземането му.

По делото са приети като доказателство заверени копия на договор за потребителски кредит №*** г., погасителен план по кредит от *** г., уведомление изх.№1*** г., разписка от *** г., протокол за посещение от *** г., покана за изпълнение от „Ю.“ АД ведно с разписка по преписка за връчване на книжа №2022******, извлечение от счетоводни книги изх.№*** г. вкл., фактура №*** г., бордеро №***/*** г., уведомление изх. №1*** г., разписка от *** г., протокол за посещение от *** г., 2 бр. покана за изпълнение, разписка по преписка за връчване на книжа №2022******, общи условия на „Ю.“ АД за издаване и използване на дебитни карти, тарифа за таксите и комисионните, които „Ю.“ АД прилага в сила от *** г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема. От заключението се устновява, че задълженията по договора за потребителски кредит №***/*** г. към 28.03.2023 година - датата на издаване на извлечението от счетоводните книги, са в общ размер в 24698.58 лева, от който: 23 150.00 лв. главница за периода от *** г. до 28.03.2023 г, 985.10 лв. възнаградителна лихва от *** г. до ** г. и 563.48 лв. мораторна лихва за периода от *** г. до 28.03.2023 г.

Установителите искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими. За ищецакредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1- ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил 2 искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

От изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК предпоставки и условието, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – искът е вероятно основателен. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по чл.417, т.2 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит като част от вземания по договор за потребителски кредит. Съгласно т.18 на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд. Фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на заявлението на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.

Връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост и начинът на удостоверяването му е поставено в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, който може да е уговорен в договора или по възлагане да е предоставен на нотариус или на ЧСИ. В хипотезата на възлагане се прилагат разпоредбите на чл.37- чл.58 от ГПК, като отказът от получаване на съобщението или отсъствието на адресата по чл.47 от ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Според чл.18, ал.5 от ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела; в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при 3 условията и по реда на чл.37- чл.58 от ГПК; в чл.431, ал.3 на ГПК е предвидено, че ЧСИ има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др. лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни неговото имущество. Съдът намира, че волеизявлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем е било връчено редовно на ответника. Между страните е налице облигационно правоотношение, основано на сключеният между тях по договор за потребителски кредит №***/*** г., по който ищецът изпълнил задължението си на заемодател, като предоставил на ответника заемната сума. Твърденията на ищеца за неизпълнение от заемополучателя на задълженията по процесния договор за кредит е отрицателен факт, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните парични задължения. По делото такива доказателства не са представени, а и не са наведени правоизключващи и правопогасяващи възражения. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав на предявеният иск, поради което съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция без да мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 4001.41 лв. и 493.97 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№756/2023 г. по описа на РСК..

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. И. И., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.К., *** и настоящ адрес Г., че съществува вземане на “Ю.” АД , с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.С., район “В.“, *** на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: 23150.00 лева главница за периода от *** г. до 28.03.2023 г., 985.10 лева възнаградителна лихва за периода от *** г. до ** г., 563.48 лева мораторна лихва за периода от *** г. до 28.03.2023 г. и законната лихва върху главницата от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№756/2023 г. по описа на РС-К..

ОСЪЖДА О. И. И., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.К., *** да 4 заплати на “Ю.” АД , с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.С., район “В.“, *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 4001.41 лв. и 493.97 лв. разноски по ч.гр.д.№756/2023 г. по описа на Районен съд-К..

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.

№756/2023 г. по описа на РС-К..