Решение № 91 от 17.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ботевград, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ** Стр. Т.а като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231810100570 по описа за 2023 година

С исковата молба от „*****“ ЕАД срещу К. Е. Р. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на К. Е. Р., че същият дължи на „*****“ ЕАД следните суми:

95,56 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 14, находящ се в гр. *****, аб. № 225150 за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането;

14,70 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г. ; 25,10 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 5,05 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.

В исковата молба се сочи, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22/2023 г. по описа на БРС. Касаело се за консумирана ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, аб. № 225150. Ответникът бил клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият му имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно до 45 дни от публикуване на фактура на интернет страницата на ищеца. След тази дата клиентът изпадал в забава и му се начислявала законна лихва за забава, съгл. ОУ. За сградата – ЕС, в която се намирал 1 процесният имот, имало сключен договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ с „*****” ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „*****“ ЕАД процесните суми. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

Бланкетно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и се прави искане за прихващане на разноските.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. В процесния имот не се консумирала топлинна енергия, нямало радиатори, нито водомер за топла вода.

Тръбите, които преминавали през процесния гараж не били топлоподаващи, а топлопреносими. Между страните по делото не съществувало договорно правоотношение. Процесният имот по партида се водел на фирмата на „Карерас“ ЕООД, като след 2017 г. абонатният номер бил прехвърлен без основание от ищцовото дружество на името на ответника. По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

В заключителната част на отговора ответникът заявява насрещни претенции „*****“ ЕАД да му заплаща по 100 лв. на месец за транзитен пренос на топлинна енергия през имота му, както и да му изплати обезщетение в размер на 2000 лв. за нанесени морални и материални щети, както и за тормоз върху него и семейството му.

С влязло в сила протоколно определение от 26.10.2023 г. насрещната искова молба от К. Е. Р., обективирана в отговор от 16.06.2023 г., ведно с уточняваща молба от 17.08.2023 г., в частта относно предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществяени вреди в общ размер от 2000 лв. е върната, поради неотстраняване на нередовности, а производството в тази част е прекратено. В останалалата част по насрещната искова молба ищецът К. Е. Р. предявява срещу „*****“ ЕАД насрещен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане по 100 лв. на месец, считано от 01.03.2017 г. занапред, обезщетение за неоснователно обoгатяване , вследствие на транзитен пренос на топлинна енергия през процесния негов имот. Твърди, че през имота преминават тръби, без за това да има правно основание, без да е сключван договор с насрещната страна. Твърди още, че за поддръжката на тези тръби той понася разходи, а насрещната страна се облагодетелства поради това, че подава топлинна енергия по тях, която достига до действителните потребители на топлинна енергия, от които „****“ ЕАД реализира печалба.

Ответникът е депозирал отговор по насрещния иск в срок. Счита същия за неоснователен и недоказан. Акцентира, че ищецът по насрения иск е битов клиент на 2 топлинна енергия, защото имотът му е присъединен към абонатната станция. Етажните собственици сключили договор за дялово разпределение, а съгласно закона индивидуален отказ от услугата дялово разпределение не може да бъде извършен. На следващо място сочи, че тръбите са собственост на топлопреносното предприятие, поради което няма каквото и да е основание ищецът да търси възмездност под формата на наем или обезщетение.

В откритото съдебно заседание ищецът и ответник по насрещния иск не се представлява. Ответникът и ищец по насрещния иск, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа доводите и исканията си. Подробни аргументи доразв** в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор от 25.08.1973 г. с управление „ТИЛ“ на МВР – София ответникът К. Е. Р. е придобил правото на собственост върху процесния имот, находящ се в *****, за което обстоятелство наред с това няма оспорване от ответника.

С Молба - декларация от 02.01.2002 г. от „Карерас“ ЕООД е поискано на фирмата на едноличното дружество да бъде открита партида за ползване на топлиннна енергия за нежилищни нужди в помещение, находящо се в г****, с отполяема кубатура 61 м. куб., като плащанията да бъдат извършвани по клиентски № 321866, сметка № **********. От документа, съвкупно разгледан с Акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда на *****., може да се направи извод, че молбата – декларация касае именно процесния гараж.

По силата на Договор № 2563/16.07.2002 г. етажните собственици на адрес:

*****, са възложили на тертото лице – помагач на страната на ищеца „*****“ ЕООД да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е подписан въз основа на решение на Общото събрание на всички етажни собственици, регистрирани на *****, видно от протокол от 19.10. (годината не се чете), на л. 22 от делото, като в Списъка на етажните собственици (л. 23) от делото фигурират имената и подписа на ответника К. Е. Р..

От Договор № D-0-67/03.06.2020 г. се установява, че ищецът „*****“ ЕАД е възложил на „*****” ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия (ТЕ) между клиентите в сгради етажна собственост.

Съдът не обсъжда в подробности представените фактури, тъй като същите са взети предвид от вещите лица при изготване на заключенията по СТЕ и ССчЕ.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза, отчитането по общия топломер на сградата за процесния период е извършено коректно, съгласно 3 действащата нормативна уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал предвидените периодични проверки на всеки две години. Конкретно за процесния имот индивидуалното разпределение на ТЕ за отчетния период също е извършено правилно и в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването по прогнозни изчисления, коригирани с изравнителни сметки.

Вещото лице е уточнило, че в имота на ответникa няма отоплителен уред и не се ползва топла вода, а начислените суми са само за сградна инсталация. Дяловото разпределние на ТЕ се изчислява на база данните за консумираната енергиятя по общия топломер, показанията на общия водомер, темературен коефициент, зимен и летен специфичен разход на енергия за подгряване на 1 куб. м. вода и температурен коефициент на почвата. Общо дължимата сума за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 45,60 лв. Изравнителните сметки за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. са изготвени на 22.06.2021 г. и съгл. същите, изрзходваната от абоната ТЕ е на стойност 49,96 лв. Така задължението за главница за доставена ТЕ за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е общо 95,56 лв. За целия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. дължимата главница за дялово разпределение възлиза на 29,93 лв., като за исковия период от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на 25,02 лв. Ищецът „*****“ ЕАД е отчислявал за своя сметка технологичните разходи на самата абонатната станция.

Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. няма извършени плащания за ТЕ и дялово разпределение от страна на ответника. Изравнителните сметки за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са изготвени на 10.07.2020 г. и съгл. същите, изрзходваната от абоната ТЕ е на стойност 95,56 лв. (45,60 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. + 49,96 лв за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.). Сумите за дялово разпределние за м. 09. 2019 г. до м. 04.2021 г. възлизат на 25,01 лв. Размерът на законната лихва върху главницата за ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е 9,40 лв. (върху главницата от 45,60 лв.) + 5,30 лв. (върху главницата от 49,96 лв.), или общо 14,70 лв. за целия исков период.

Съдът кредитира заключенията по двете експертизи, тъй като същите се базират на обективно и задълбочено проучване, обосновани са подробно, логично и разбираемо.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150, ал. 1 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на 4 топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, установява се от събраните по делото доказателства, а и в тази насока няма изрично наведено възражение.