Определение № 5438 от 08.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5438 гр. София, 08.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110122075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 10430/14.01.2026 г. подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца Г. А., в което се иска изменение на постановеното по гр.д. № 22075/2025 г. решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като съдът ангажира отговорността на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Поддържа се, че отказът на съда да присъди разноските е неправилен и необоснован, тъй като е мотивиран с недопустими съображения за „схема за печелене на пари“. Ищецът излага, че след прогласяване на договора за нищожен с влязло в сила решение, за него са възникнали потестативни права, а ответникът в продължение на близо две години не е върнал доброволно дължимата сума и дори е оспорил иска по чл. 55 ЗЗД. Подчертава, че правата му са упражнени добросъвестно с цел реална защита на нарушено имуществено право, а не с цел злоупотреба, като изразява и съмнения за обективността и безпристрастността на съда поради използвания в мотивите език.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД иска молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. при материален интерес от 25,36 лв. представлява злоупотреба с процесуално право по смисъла на чл. 3 ГПК и противоречи на принципите на добросъвестност и добри нрави в гражданския процес. Ответникът се позовава на съдебна практика на ВКС, според която съдът е длъжен да осуети подобна злоупотреба и не следва да присъжда разноски, дори да се приеме, че те са реално извършени, когато са несъразмерни и насочени към извличане на неправомерна полза.

От фактическа страна съдът установява следното:

В своя Искова молба с вх. № 134785/15.04.2025 г. ищецът Г. Ю. А. посочва, че с ответника е сключил Договор за паричен заем № 4485789 на 16.05.2022 г. за сумата от 500 лв. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. 65858/2022 г. по описа на СРС, 128-ми състав, е признато за установено, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен поради противоречие с добрите нрави. Ищецът е направил искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25,36 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем № 4485789 от 16.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 15.04.2025 г. до окончателно изплащане. С постановеното по делото Решение № 23630/23.12.2025 г. съдът е уважил предявените искове. Оставил е без уважение направеното от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като е счел, че е налице злоупотреба с процесуално право от 1 страна на адвокатското дружество.

От правна страна съдът намира следното:

Срещу така прието от съда Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възразява с два аргумента. Първият е, че част от съставите на СРС отказвали да уважат иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД без да бъде прогласена недействителност на договора, въз основа на който е платена сумата. Липсват доказателства за конкретни решения на състави от посочения съд. Дори и в тази хипотеза ищецът е могъл да я преодолее с обективно съединяване на установителен и осъдителен иск.

Второто възражение на адвокатското дружество е, че при прогласена нищожност на Договор за паричен заем № 4485789 от 16.05.2022 г. ответното дружество е следвало да заплати доброволно на потребителя сумата, предмет на настоящето производство. При липса на задължение по реда на чл. 17, ал. 4 ГПК за посочване на банкова сметка предвид естеството на установителния иск и без доказателства от ищеца, че е отправил извънсъдебна покана с посочен в нейното съдържание начин на плащане, то съдът не би могъл да възприеме възражението на адвокатското дружество.

Ето защо направеното в Молба с вх. № 10430/14.01.2026 г. искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на основание чл. 248, ал. 1 ГПК искане на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър Булстат под №*******, фирмено дело №24/2021г. по описа на СГС, 24-ти състав, представлявано от адв.Д. М. управител, с адрес на упражняване на дейността:гр.София, бул.“АС“ №125-2, ет.5, офис 5-3 в негова Молба с вх. № 10430/14.01.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 23630/23.12.2025 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2