Решение № 1 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно фирмено дело № 20261001100001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.606 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. А.- управител н „Свещения огън на Итцачилатлан България“, против решение № 15/03.02.2026 г. на СГС, ТО, VІ- 22 състав, постановено по ф.д. № 60/25 г. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и иска да ъбде отменено , по съображения подробно изложени в жалбата, и вместо него бъде постановено ново, с което да извърши вписване.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, приема следното:

Производството е образувано по заявление с вх. 144777/02.12.2025 г. на Д. А.управител на „Свещения огън на Итцачилатлан България“, с което се иска вписване на тази религиозна общност в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд.

Към заявлението и подадена в изпълнение указания на съда молба от 05.12.2025 г. са представени: протокол от учредително събрание от 01.12.2025 г., на което присъстват петима учредители, които са избрани за членове на управителния съвет на религиозната общност; устав на „Свещения огън на Итцачилатлан България“, приет на учредително събрание от 01.12.2025 г.; протокол от заседание на управителния съвет от 01.12.2025 г., с който Д. А. е избран за управител, а Л. С. - А. за заместник-управител на религиозната общност; нотариално заверена на 13.11.2025 г. декларация - образец от подписа на Д. А., в качеството му на управител на вероизповедание „Свещения огън на Итцачилатлан България“, с която е 1 декларирал, че е съгласен да е управител на вероизповеданието; декларация на учредителя Е. С., гражданин на Естония, родена на *** г. , с която декларира, че владее български език, разбира и е съгласна със съдържанието на подписаните от нея, в качеството й на учредител и член на УС, протокол от учредително събрание на „Свещения огън на Итцачилатлан България“; устав на „Свещения огън на Итцачилатлан България“; списък на учредителите на „Свещения огън на Итцачилатлан България“, присъствали на учредително събрание и протокол от заседание на управителния съвет на „Свещения огън на Итцачилатлан България“; уведомително писмо изх. № 1702860/04.12.2025 г. за запазване на наименование на религиозна институция „Свещения огън на Итцачилатлан България“, както и доказателства за платена държавна такса по заявлението и доказателства за упълномощаване на адвоката, подал заявлението от името на управителя на религиозната общност.

На основание чл. 16 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ съдът е изискал експертно становище във връзка с поисканата регистрация на религиозна общност от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет, което е постъпило по делото на 13.01.2026 г.

С подадена на 14.01.2026 г. молба заявителят изразява несъгласие с направените в експертното становище констатации.

С обжалваното решение, СГС, ТО, V- 22 състав е отказал вписването на вероизповедание „Свещения огън на Итцачилатлан България“ в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, поради несъответствието на устава с императивните изисквания на чл.17, т. 2 ЗВ, чл.17, т.4 ЗВ, липсата на яснота относно изискванията на които следва да отговарят членовете на УС, противоречие между възможността управителя и членовете на УС да бъдат преизбирани неограничен брой пъти с вписания срок на мандата от 4 години, предизвестеният избор на управителя, както и и в невъзможността на съда при липсата на конкретика относно предвидените ритуали, да формира извод, че осъществяването на тези практики няма да създаде риск за живота и здравето на практикуващите.

С жалбата не са представени нови доказателства.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.606 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си, СГС, ТО, 22 състав е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл.272 във вр. чл. 278, ал.5 ГПК препраща.

Неоснователен е доводът на частният жалбоподател за неправилно възприемане на изцяло отрицателното становище на Дирекция „Вероизповедания“. Противно на изложеното от частният жалбоподател съдът не е постановил обжалвания отказ мотивирайки се само с даденото от Дирекция „Вероизповедания“ становище, което е съобразено заедно с останалите представени към заявлението документи.

2

Неоснователен е доводът на частният жалбоподател за неправилност на обжалвания отказ поради несъобразяване от съда с решение № 1/31.01.2025 г. на САС, ТО, 6 състав по ф.д. № 3/224 г.. Както правилно е приел първоинстанционният съд, представеното от заявителя решение на САС, ТО, 6 състав е постановено във връзка с друго регистърно дело и няма задължителен характер, сакато представения по него устав е с различно съдържание.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за неправилност на извода на съда за противоречие на уставна с изискванията а чл.17, т.2 ЗВ. Съгласно чл.17, т.2 от ЗВ, уставът трябва задължително да съдържа изложение на верското убеждение и богослужебната практика. В устава на вероизповеданието верските убеждения са изложени твърде общо, по начин, който не позволява тяхното определяне като доктринална система и определянето й като самобитна, отличаваща се от вече вписаните религиозни общности. Действително законът не поставя изрично изискване това изложение да е изчерпателно и детайлно, но посочването в устава на верското убеждение и богослужебната практика трябва да е по начин, които създава яснота относно тяхната същност с оглед дължимата от съда преценка , че те няма да създадат риск за живота и здравето на практикуващте ги лица. Твърдението, че с цитираните в частната жалба решения отделни състави на Софийски градски съд са приели, че посочването в какво се изразяват отделните ритуали и практики, не води до друг извод Решенията са постановени по други регистърни производства и нямат задължителна сила.

Неоснователен е и доводът за неправилност на извода на съда за противоречие на устава с чл. 17, т.4 от ЗВ. Липсата на яснота в устава относно съдържанието на посочените само като наименования церемонии и ритуали води до невъзможност да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.17, т. 4 от ЗВ, с оглед обвързания с чл.26 от устава начин на определяне на членски състав на управителния орган и изпълнението на тези ритуали. Предвидената в устава възможност за неограничен брой пъти преизбиране на управителя и на член на УС е в противоречие с вписания в устава срок на мандата от 4 години. Подписването на декларацията от 13.11.2025 г. от Д. А., като управител на вероизповеданието, създава съмнение относно свободата на волята на учредилите общността лица относно неговия избор

Констатираните нарушения са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да определят отказа, като нарушаващ принципа на свобода на вероизповеданията, а са резултат от преценка за валидно учредяване на вероизповеданието, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствието им с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на вероизповеданието и обществото.

При съвпадане с изводи на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/03.02.2026 г. на СГС, ТО, VІ- 22 състав, постановено по ф.д. № 60/25 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4