Решение № 546 от 25.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100500469 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Есекс Прим“ ЕООД, ЕИК 206284698, представлявано от управителя Димитър Николов, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, п.к. 8230, ***, бл.2, ап.44, чрез адв. Марияна Гочева със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.1, против Решение № 12 от 05.01.2023 г., постановено по гр. дело №674/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.

Несебър, ул. „Иван Вазов“, представлявана от управителя Ивайло Цветков Йолов, сумата в размер на 11253,33 лв., представляваща такса поддръжка, дължима за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 14486,57 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът е отхвърлил предявения от въззивника насрещен иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор 1

***, с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“, представлявана от управителя Ивайло Цветков Йолов, проведено на 01.03.2021 г., като неоснователен. Осъдил е въззивника да заплати на въззиваемата страна сумата от 1939,58 лв. – направени по делото разноски, както и е осъдил етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** да заплати на въззивника сума в размер на 211,11 лв. – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно изразява въззивникът, който го намира за неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, които са довели до невъзможност да бъдат предоставени и събрани доказателства по делото, с които да се установи реалната фактическа обстановка, твърденията и направените възражения, както в отговора на исковата молба, така и по насрещния иск. Излага подробни съображения както по неправилността на първоинстанционния съдебен акт, така и досежно твърдените процесуални нарушения в следствие на които на страната не е бил разпитан свидетел и не са били събрани доказателства по отношение недопускането в процесното жилище. Има искания по доказателствата, като моли съда да допусне и приеме приложените към жалбата писмени доказателства предвид невъзможността страната да ги представи в проведеното пред първата съдебна инстанция заседание от 10.01.2022 г., както и да допусне до разпит свидетеля Е. Г. С., който следва да установи твърдението на страната, че през процесния период нито собственика на имота, нито наемател или друг ползвател или обитател на процесното жилище не е пребивавал в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Моли съдът да допусне представянето на видеоматериал относно състоянието на имота. След проведеното съдебно заседание представя писмени бележки по делото, изготвени от адвокат Марияна Гочева.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“, представлявана от управителя Ивайло Цветков Йолов, с който счита първоинстанционният акт за правилен и обоснован. Оспорва твърдяните 2 процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, довели до лишаването на ответната страна от възможността й да ангажира допълнителни доказателства и вземе отношение по вече представени такива пред първата инстанция. Излага подробни съображения досежно естеството на спора и действащите правни норми. Цитира съдебна практика. Представя писмени бележки чрез адвокат Диляна Койчева.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Несебър е с правно основание чл.38 ал.1, във вр. с чл.11 ал.1, т.5 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС, а по насрещния иск – чл.26 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Етажната собственост на собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Несебър, ***, блок 5, с идентификатор ***, представлявана от управителя Ивайло Цветков Йолов, е предявила срещу въззивното дружество „Есекс Прим“ ЕООД претенция за заплащане на сумата от 14 468,57 лева, представляваща дължима вноска за разходите по чл.51 от ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода 01.03.2021 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. По делото не се спори, че дружеството-ответник и въззивник в настоящото производство е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на имота гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, блок 5, ет.6, ап.1, представляващ самостоятелен обект – жилище, апартамент с площ от 227,13 кв.м., прилежащи части: 36,12 кв.м. ид. части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта: *** и

***.

3

На 04.07.2001 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № ***, том *, нот.дело №***/**** г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 на НК и район на действие НРС, по силата на който „Виго Груп“ ООД, в качеството си на купувач, е придобил правото на собственост върху Почивен дом „Панорама“ – гр. Несебър, представляващ част от имуществото на „ПРО“ ЕАД, съставляващ масивна сграда на три етажа с площ от 1500 кв.м., ведно с 10837 кв.м. земя, представляваща УПИ VІІ-54а по действащия план на гр. Несебър. На 26.10.2004 г. с нотариален акт № *, том **, нот.дело №****/**** г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. №208 на НК и район на действие НРС, „Виго Груп“ ООД е признат за собственик върху УПИ VІІ-54а по действащия план на гр. Несебър, ведно с изградения в имота Почивен дом „Панорама“ – гр. Несебър, представляващ масивна сграда на три етажа със застроена площ от 1500 кв.м. на 29.12.2006 г. заместник началника на ДНСК е дал разрешение за ползване на строеж – хотел „Панорама – хотел Виго“ на пет етажа с терасовиден етаж, състоящ се от 116 стаи, 8 апартамента, 2 президентски апартамента, класически ресторант със 150 броя места, лоби-бар на партер, лоби-бар на мецанин, кафебар на тераса, СПА-център – сутерен с 5 броя зали за рекреация, партер – сауна, фитнес зала, Интернет клуб, конферентна зала със 100 места, покрит басейн, подземен паркинг с 5 броя паркоместа, площадкови ВиК връзки, районно осветление, вграден трафопост ТП-2-3Х800 к VА в блок 1, кабели СрН 20 к V за захранване на ТП, кабел за захранване на ГЕТ на хотела, открити плувни басейни № 1 – 3, бар при басейн №3 на вертикална планировка, находящ се в УПИ VІІ в кв.54а на ***.

Възложител на строежа в разрешението за ползване е „Виго Груп“ ООД. С разрешение за строеж № 48 на главния архитект на община Несебър, считано от 09.12.2010 г. на „Виго Груп“ ООД е разрешено вътрешно преустройство на хотел „Панорама“ в „Апартаментен хотел“ в УПИ VІІ -54а.

В процесния хотел „Виго Груп“ ООД е извършил продажба на 9 апартамента, като собственици на тези апартаменти са общо пет собственика, за което са представени по делото нотариални актове. Въззивникът е придобил собственост на описания по-горе апартамент с идентификатор ***, с адрес на имота гр. Несебър, ***, блок 5, ет.6, ап.1, считано от 04.11.2020 г., от продавачите М.Д.Т.-Н. и О. К. Н.. На 4 същата дата продавачите са наели под наем процесния имот от купувача.

Пред първата съдебна инстанция са представени доказателства за свикването и провеждането на общо събрание на етажната собственост в процесната сграда, по силата на които за управител е избран Ивайло Цветков Йолов. На 15.02.2021 г. е изготвена покана от „Виго Груп“ ООД в качеството му управител на етажната собственост за свикване на общо събрание, определен е дневният ред, посочено е, че събранието ще се проведе на 01.03.2021 г. от 10 часа във фоайето на сградата. Общото събрание на етажната собственост проведено на 01.03.2021 г., наред с другите решения, е приело решение разходите по чл.51 от ЗУЕС за управлението и поддръжката на общите части, което касае настоящия казус, да бъде в размер на 101280 лв., които да се събират от такси, дължими от етажните собственици.

Във въззивната жалба се оспорва провеждането на общото събрание, както и обстоятелството, че исковата претенция на практика е неопределяема, тъй като освен посочените „седем или девет“ обекта, в сградата има и други обекти, при което в правото на собственост е включена и собственост от хотелския комплекс, а при деленето на сумите за поддръжка на ЕС, хотелския комплекс не фигурирал. Счита се, че въззиваемият не е установил по безспорен начин както основанието, така и какъв е размерът на претендираната такса „поддръжка“.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изложените от първостепенния съд мотиви и препраща към същите на основание чл.272 от ГПК. БОС счита, че направените възражения, относно недопустимост на производството и наличие на нарушения на процесуалните правила, включително изложение за незаконосъобразност на решенията на проведеното общо събрание на етажната собственост, не се констатират.

Нещо повече, част от направените оплаквания и възражения са неотносими и правно ирелевантни. В този смисъл взетото решение на ОС на ЕС, ако не е било обжалвано, респективно жалбата е отхвърлена, от момента в който решенията са влезли в сила, са задължителни за всички участници и същите следва да се съобразяват с тях. Така е и в настоящия случай. От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния хотел наред с хотелската част съществуват и обекти, продадени на трети лица, включително притежавания от въззивника и описан по-горе имот – апартамент. Наличието 5 на такива обекти предполага провеждане на ОС на ЕС, тъй като същите не влизат в състава на хотела. Първоинстанционният съд, изяснявайки понятията „жилищна сграда“, „апартаментен хотел“ и анализирайки събрания по делото доказателствен материал, е достигнал до извода, че съгласно чл.3 от ЗУЕС управлението на общите части в сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелни обекти са до три обекта и принадлежат на повече от един собственик са подвластни на разпоредбите на чл.30 ал.3, чл.31 ал.1 и чл.32 от ЗС, а определящо за прилагането на специалния режим на управление на етажната собственост по ЗУЕС е наличието на поне четири самостоятелни обекта в сградата и поне четирима различни етажни собственици, което в случая е налице, тъй като 9 от обектите са продадени на индивидуални собственици, като общо техния брой е петима. При това положение управлението на процесните обекти би следвало да става по реда на ЗУЕС чрез провеждане на ОС на ЕС.

Конституционният съд на РБ с решение № 7/20.05.2003 г. по к.д.

№4/2003 г. е определил етажната собственост като „специфична групова организация на множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединена от обща основа и общ покрив“, поради естеството и особеностите й, предмет на специфична правна уредба. При това положение етажната собственост не би могла да възникне по силата на закона, тъй като това би било в разрез с нормативните предпоставки и цели посочени в чл.8 от ЗУЕС и чл.38 от ЗС.

Взетото решение на общото събрание на етажната собственост, бидейки задължително, представлява основание за претенциите на етажната собственост към въззивника. Определяйки дължимата сума от „Ексес Прим“ ЕООД първоинстанционният съд е взел предвид обстоятелството, че определената от общото събрание сума за поддръжка следва да се раздели на броя на обектите и в този смисъл е достигнал до извода, че въззивното дружество дължи сумата от 11253,33 лв., а не както първоначално е поискано 14468,57 лв.