Решение № 20974 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20974 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20211110167526 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницаите да заплатят на ищеца Т.С., сумите както следва:

М. В. П. - сумата от 892,73 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 177,17 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 12,35 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,80 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., А. П. С. - сумата от 223,18 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“ № 167, вх. А, ап. 14, абонатен номер 24508, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 44,29 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08 лева стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,70 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г. и

Б. П. С. - сумата от 223,18 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“ № 167, вх. А, ап. 14, абонатен номер 24508, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 44,29 лева – мораторна лихва върху 1 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 3,08 лева стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,70 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2014 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите същите обвързват страните без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от П.

В. П.. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят, като изпада в забава след публикуване на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците М. В. П. и А. П. М. чрез назначения особен представител, в който последният оспорва предявените искове. Оспорва, че ответниците имат качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва, че имотът е топлофициран и до него е доставена топлинна енергия. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответницата Б. П. М...

Третото лице-помагач на страната на ищеца представя доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на приемане на наследството от ответниците направо или по опис.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В проведеното на 18.09.2023 г. о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че процесният имот до смъртта на П. В. П. е бил съсобствен между него и ответницата М. В. П. като притежаван в режим на СИО. От представеното удостоверение за наследници /л.49/ се установява, че П. В. П. е починал на 07.09.2002 г., като е оставил за свои наследници по закон М. В. П. /съпруга/, А. П. С.

/дъщеря/ и Б. П. М. /дъщеря/. С оглед изложеното съдът приема, че преживялата съпруга М.

В. П., заедно с придобитата на собствено основание част от имота, притежава 4/6 от същия, 2 а останалите две ответници - А. П. С. и Б. П. М. – по 1/6. По делото не се установява ответниците да са се отказали от наследството на П. В. П.. С оглед изложеното съдът достига до извода, че през процесния период носители на правото на собственост са били ответниците при посочените по-горе квоти. Ето защо, в качеството си на съсобственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.

При липса на изричен довод, че ответникът се е отказал от наследството на своя наследодател или че е приел същото по опис, позоваването, че не е било доказано да е приел наследството, граничи със злоупотреба с процесуални права. Настоящият състав приема, че ответниците следва да отговарят до размера на наследствената си квота по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството - в този смисъл решение № 437 от 17.01.2012. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III ГО. В конкретния случай по делото не са наведени твърдения и няма доказателства за отказ от наследство или приемане по опис от страна на ответниците.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач на страната на ищеца главни отчети, автентичността на които не е оборена в процеса, се установява, че в топлоснабдения имот е имало 3 броя отоплителни тела, демонтирани преди началото на исковия период, не е имало узаконен водомер за топла вода, като за периода 2018/2019 г. не бил осигурен достъп. Вещото лице е посочило, че за периода 2018/2019 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334. Изложено е, че са съставени и протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Съгласно заключението на вещото лице за сезон 2019/2020 г. поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Поради неосигурен достъп за сезон 2018/2019 г. топлата вода била начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек съгласно чл. 69. ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 заедно с допълнително количество 7,08 м 3 тъй като съгласно ал. (3), т.2. разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2 количества се разпределя пропорционално на начислените количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата разлика пропорционално на всички останали клиенти. Посочено е, че през сезон 2019/2020 г. не е ползвана топла вода. Топлината отдадена от сградната инсталация била изчислявана по формула - т. 6.1.1. от Приложението към Наредба №16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 188м3 . В заключение е посочено, че заложената в изравнителните сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Видно от експертното заключение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. е начислявана ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за отопление за имот и ТЕ за БГВ, като резултатът от изравняването е сума за доплащане. За 3 периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е начислявана ТЕ за сградна инсталация, като не е начислявана ТЕ за отопление на имот и БГВ и резултатът от изравняването е сума за възстановяване. Така стойността на ТЕ за целия процесен период /след съобразяване на изравнителните сметки/ възлиза на сумата от 1014,60 лв. В СТЕ е посочено, че отчитането на ТЕ в абонатната станция става по топломер, който е преминал метрологична проверка и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период, като е установено, че същият съответства на одобрения тип и отчита вярно. Ето защо, съдът приема, че за процесния период ищецът е доставил ТЕ, чиято стойност възлиза на посочената в СТЕ 1014,60 лева. Ищецът е претендирал сумата от 1339,10 лв., но с оглед заключението на вещото лице, искът следва да се уважи до сумата от 1014,60 лева, а за горницата над него подлежи на отхвърляне, като неоснователен. От посочената сума, ответникът М. В. П. дължи 4/6 или сумата от 679,78 лв., а А. П. С. и Б. П. М. по 1/6 или по 172,48 лева.