Определение № 26316 от 26.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26316 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110121611 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. И. З. срещу „К..

Ищецът твърди, че на 26.07.2023г. с ответника сключили договор за потребителски кредит № 900854, по силата на който ответникът следвало да му предостави сумата от 3000лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 18 месечни погасителни вноски, при фиксиран ГЛП от 47% и ГПР от 58,14%. Съгласно договора, кредитополучателят следвало в срок до 2 дни да предостави като обезпечение поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение дължи неустойка от 5777,70лв. – чл. 6, като по този начин общият дължим размер по кредита ставал 10 202лв.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушение чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в ГПР не била включена неустойката, а това било задължително, като с нейното включване ГПР надхвърля максимално допустимия размер. Посочва, че не само липсата и неясното посочване на ГПР в договора, но и неточното му обявяване, води като последица до нищожност на същия. Изтъква, че е налице неизпълнение и на задълженията по чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 9-12, 15-16 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и на самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави, тъй като е необосновано висока и се явява единствено източник на неоснователно обогатяване.

Счита, че нищожна се явява и клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че са нищожни клаузите на чл. 18 и чл. 3 от него.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.

Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество.

Изтъква, че това е пети по ред договор между страните и на ищеца вече са му били 1 известни условията по договора. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР.

Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите, включително за действителност на клаузите за дължимост на неустойка и възнаградителна лихва.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуални установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен сочения договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 3000лв.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора с ОУ и стандартен европейски формуляр е неоснователно, тъй като договорът с условията е представен с исковата молба, а СЕФ е приложен към отговора.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024г. от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2