Решение № 579 от 26.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Я., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103338 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД - гр. София срещу Д. С. И. от гр. Я..

С исковата молба се твърди, че на 19.02.2020 г. ответника - длъжник Д. С. И. е сключила Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 550 лв., срещу задължението да ги върне на 8 броя вноски по 143 лв. в срок до 19.10.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора за потребителски кредит.

Сочи се още, че между страните с договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и ГПР в размер на 48.28 %. На следващо място се сочи, че на осн. чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че при сключване на договор на ответницата е била предоставена цялата информация, която се изисква по закон, като дори и да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че ответницата не изпълнила в срок задължението по договора за кредит.

На следващо място се сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към 1 длъжника по процесния договор за потребителски кредит на ищеца - цесионер „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу длъжника - ответник в настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че длъжникът-ответник не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

На следващо място се твърди, че съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, било връчено съобщението, като се поддържа, че връчването на уведомлението може да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

В случай, че се приеме, че длъжникът не е редовно уведомен за извършената цесия на посоченият от него имейл адрес, се иска от съда да приеме за надлежно връчване на уведомлението, извършеното такова с исковата молба.

На следващо място се твърди още в ИМ, че ищецът е инициирал производство по чл.410 от ГПК, като с Определение № *** г., постановено по ЧГД № *** г. по описа на РС – гр. К., ищецът е бил уведомен, че длъжникът Д. С. И. е уведомена за издадена от същият съд заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с което и по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 500 лв., представляваща главница по договор за кредит, както и лихвата за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда на ответницата особен представител - адв. Г. Д. от АК – гр. Я., с който изцяло се оспорва както основателността, така и размера на исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана.

Оспорва се надлежното представителство на ищеца, като се сочи, че приложеното пълномощно е издадено на 09.06.2025 г. със срок до 30.04.2026 г., което създавало съмнения относно редовното процесуално представителство на ищеца.

На следващо място се оспорва действителността на договора за паричен заем, като се сочи, че приложеният документ озаглавен „Индивидуални условия на договора“не съдържа подпис на заемателя.

Липсвал валиден ел. подпис, като неподписването на процесния договор от кредитополучателя го правил и недействителен поради неспазване на изискуемата от закона писмена форма за действителност на потребителския кредит.

На следващо място се поддържа, че договора не отговаря на законовите изисквания за съдържание на договора за паричен заем, като в процесният договор представен с исковата молба са били маркирани само най-общите параметри на заема с инкорпориран в него погасителен план.

Сочи се, че в чл.6.2 от „Други условия“ била уговорена неустойка при неизпълнение на 2 задължението на заемателя в срок от 3 дни да представи обезпечение, като уговорената неустойка била в размер на 482.67 лв. и се явявала неправомерно включена в погасителния план.

Оспорва се твърдението на ищеца за реално усвояване на сумата по кредита, като се поддържа, че приложената разписка за извършено плащане, генерирана от системата на еРау.bg не представлявала оригинален банков или друг първичен счетоводен документ, издаден от „Сити Кеш“ ООД, който да удостоверява реално предоставяне на заемната сума от кредитора на длъжника.

Релевира се възражение за нищожност на клаузата за договорната неустойка в размер на 482.67 лв., включена в погасителния план.

Излагат се съображения в тази насока.

На следващо място се поддържа, че, и е следвало така включената неустойка да се вземе предвид при начисляване на ГПР, т.е., заемодателят „Сити Кеш“ ООД не бил включил всички споменати разходи посочени от него ГПР в размер на 48.28%, поради това и следвало да се приеме, че ГПР не отразява всички разходи и е лишил потребителя от възможност да определи обхвата на своето задължение, по същият начин както и непосочването на този процент.

В този смисъл се поддържа, че е налице неравноправна клауза по потребителския договор от страна на ищеца в настоящото производство.

Сочи се практика на Съда на ЕС.

На следващо място се твърди, че горепосочената клауза за неустойка в размер на 482.67 лв. е нищожна и поради прекомерност съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД предвид размера на главницата в размер на 550 лв.

В този смисъл неустойката се явявала прекомерна и целяла да прикрие лихва, което се явявало недопустимо и представлява злоупотреба с право.

Навежда се възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

Сочи се, че договорът е сключен на 19.02.2020 г., а последна вноска е падежирала на 19.10.2020 г.

Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви и други периодични плащания се погасяват с три годишна давност, а вземанията по потребителски кредити съгласно чл.111а от ЗЗД с 5 годишна давност.

Сочи се ескавягя малбя е подадена на 30.12.2025 г., т.е., след изтичане на посочения давностен срок.

Сочи се още, че ищецът не е посочил и датата, на която е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, като не е ангажирал и доказателства за реалното й издаване.

На следващо място се сочи, че и уведомлението било изпратено директно от цесионера, без да е изрично посочено, че действа от името и за сметка на цедента, като освен това и липсвало и пълномощното от „Сити Кеш“ ООД към „АПС Бета България“ 3

ЕООД, но дори и да се приеме така, алтернативно се оспорва редовността и валидността на упълномощаването с оглед несъответствие в датите, като се сочи, че датата на издаване на пълномощното е 21.07.2021 г., а посоченият в пълномощното договор за продажба и прехвърляне на вземане е 21.07.2021 г. и представени като писмени доказателства в производството договор за цесия, който бил от 21.07., но 2022 г.

Оспорва се валидността на уведомяването и връчване на препис от ИМ.

Оспорва се размера на претендираната от ищеца главница в размер на 550 лв.

Сочи се, че в титулната част на иска е посочена главница 550 лв., а в петитума е посочена сумата от 500 лв.

На тия съображения се поддържа, че следва искът да бъде отхвърлен изцяло като недопустим, неоснователен и недоказан.

В случай, че се присъдят в лихви полза на ищеца, следва от размера им да бъде изключена претендираната лихва за забава за периода на извънредното положение, а именно от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Иска се от съда да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение поради прекомерността му съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора и релевираните с него възражения против исковата претенция.

Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, като се поддържа, че процесният договор е сключен по реда описан в ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, какъвто продукт представлявал и процесният договор за кредит.

По същество се поддържа, че процедурата по предоставяне на кредит от разстояние е спазена.

Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Представя се списък на разноските по чл.80 от ГПК.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от мателиалите по електронно заповедно производство № *** год. по описа на Районен съд К., на 25.09.2025 год. /вх.№*** год. по описа на РК К./ пред съда е било депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.420 ГПК от ищеца в настоящото производство– „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София срещу длъжникаответник Д. С. И. с ЕГН **********, за сумите от: 500 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 25.09.2025 год.; 206.05 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2020 год. до 15.09.2025 год.; 111.33 лева – договорна лихва за периода от 19.02.2020 год. до 19.10.2020 год.; 430.64 лева – неустойка и 73.15 лева – такса. Като основание на което се претендират вземанията в Заявлението е посочено – неизпълнено парично задължение произтичащо от Договор за потребителски кредит *** сключен на 19.02.2020 год. между 4

„Сити Кеш“ ООД и длъжника Д. С. И., с предмет предоставен заем на последната в размер на 550 лева. Заявителят се е легитимирал като кредитор на соченото от него основание, а именото с Договор за цесия сключен между „Сити Кеш“ и „АПС Бета България“, с който цедентът прехвърлил своите вземания към длъжника на цесионера-ищец.

С Разпореждане № *** год. постановено по ел.ч.гр.дело № *** год. на РС К., заповедния съд е отхвърлил на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, за следните суми: 206.05 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2020 год. до 15.09.2025 год.; 111.33 лева – договорна лихва за периода от 19.02.2020 год. до 19.10.2020 год.; 430.64 лева – неустойка и 73.15 лева – такса, дължими от договор за потребителски кредит № *** сключен на 19.02.2020 год. между Заемодателя „Сити Кеш“ ООД от една страна, и от друга Д. С. И., от друга страна, като вземането е цедирано на заявителя.

С Разпореждане № *** год. постановено по ел.ч.гр.дело № *** год. по описа на РК К., заповедния съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД срещу длъжника Д. С. И., като е издал и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ *** год. по ел.ч.гр.дело № *** год. по описа на РС К., разпореждайки длъжникът Д. С. И. да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 500 лева представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 25.09.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 23.31 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С Определение № *** год. постановено по ел.ч.гр.дело № *** год., заповедния съд е указал на заявителят, че може в едномесечен срок от получаване ан определението да предяви иск по чл.422 ГПК за вземането си срещу длъжника, тъй като заповедта по чл.410 ГПК не може да бъде връчена.