Решение № 384 от 01.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. С.З., 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900550 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 429 ал.

3 от КЗ.

Ищецът сочи в исковата молба, че настоящият иск предявява пред ОС С.З., с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния си адрес и местонастъпването на застрахователното събитие, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.

Изложено е, че на 24.12.2017г., около 15:00 часа, в гр. С.З., В. Ж. Ж. се е движил като пешеходец в посока от запад на изток по северния тротоар на ул.

„Б.“, от южната страна и в близост до фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. С.З., **. В същото време от намиращите се в посочената сграда подземни гаражи, чийто изход е към ул. „Б.“, из зад вертикална колона (външна) е излизал л.а. „Опел Вектра“ с peг. № ***, управляван от водача М.Д.Т., с ЕГН: **********. Посочено е, че в момента, в който ищецът е навлязъл пред коридора за изход от подземните гаражи, лекият автомобил съвсем неочаквано и изненадващо за него също е преминал равнината на фасадата на сградата, като е настъпил сблъсък между автомобила и пешеходеца, при който левият крак на ищеца е попаднал под предната дясна гума на л.а. „Опел Вектра“ и е бил притиснат от нея. След удара, ищецът се е подпрял на предния капак на автомобила и е паднал назад върху земята, 1 встрани от лекия автомобил. По време на падането ходилото е било притиснато от гумата на л.а. „Опел Вектра“, поради което се е получило усукване на глезена на пострадалия, вследствие на което същият е получил бималеоларно счупване на лявата подбедрица (счупване в областта на външния и вътрешния глезен). Ищецът не е имал видимост и не е забелязал лекия автомобил.

Сочи се, че от направена Справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а. „Опел Вектра“ с peг. № *** е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „З.Б.И.“ АД по Застрахователна полица № BG/02/117002679341, валидна от 06.10.2017г. до 05.10.2018г.

След инцидента водачът М.Т. веднага е откарал ищеца до Спешното отделение, където пострадалият е бил прегледан, а след това е бил настанен в Клиниката по ортопедия и травматология на У. - С.З..

Изложено е, че от Епикриза към ИЗ № 25162, издадена от У. - С.З., е видно, че на 24.12.2017г. ищецът е постъпил за оперативно лечение в Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология на болницата, след като преди половин час при ПТП е получил травма на ляв глезен и ходило. Сочи се, че след направена рентгенография е установено счупване на костите, образуващи глезенната става. При извършения преглед е установено, че лявата глезенна област е оточна, палпаторно болезнена и функционално немощна, като са налице рентгенографски данни за бималеоларна фрактура.

На ищеца са направени изследвания, проведени са консултации със специалисти, предписана е терапевтична схема с медикаменти и е подготвен за операция. Заявява се, че от Оперативен протокол № 612 от 26.12.2017г. е видно, че под интубационна анестезия на пострадалия е направено открито наместване на фрактурите на тибията и фибулата с вътрешна фиксация. На 30.12.2017г. ищецът В. Ж. е изписан с подобрение, в стабилизирано общо и локално състояние. Дадени са му препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да се свалят на 12-тия ден след операцията; да ходи с помощни средства и да продължи рехабилитацията и АК-терапия в дома. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура бималеоларис крурис синистра.

Твърди се, че като резултат от претърпяното ПТП на 24.12.2017г., 2 пострадалият е изпитвал силни болки в областта на левия глезен и придвижването му е било затруднено и първоначално се е осъществявало единствено чрез помощни средства. След инцидента, ищецът се е възстановявал от полученото травматично увреждане вследствие на процесното ПТП в продължение на повече от 6 месеца, като постепенно болките и дискомфорта са отшумявали. Сочи, че и към настоящия момент пострадалият продължава да изпитва болки в областта на левия глезен при по-големи натоварвания. Наведени са твърдения, че след инцидента, ищецът е изпитал и силен стрес и страх за здравословното си състояние. Друг фактор, предизвикал стрес у пострадалия, непълнолетен към датата на ПТП, е и напълно неочакваната и внезапна поява на автомобила, като ищецът не е имал никаква възможност да реагира и да се предпази. Предвид младата възраст на ищеца В. Ж. (на 15г. към датата на ПТП), получените вследствие на произшествието увреждания и продължителните затруднения в придвижването му, е настъпила и промяна в активния му младежки живот.

Същият значително е ограничил социалните си контакти поради затрудненията да излиза навън, а в началния период от възстановяването си е имал нужда и от чужда помощ, което го е накарало да се чувства непълноценен. Така, освен на физическото здраве на ищеца, процесното ПТП се е отразило неблагоприятно и върху неговата психика, като и към настоящия момент споменът за инцидента предизвиква у него негативни емоции.

Посочено е, че на 26.11.2018г. ищецът отново е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология на У. - С.З. за отстраняване на поставените на 26.12.2017г. метални импланти. Сочи се, че от Епикриза към ИЗ № 24023, издадена от У. - С.З., е видно, че преди една година ищецът е бил опериран по повод счупване на лява глезенна област. Възстановен следоперативно.

Хоспитализира се за оперативно лечение. Констатирани са стари оперативни белези от медиално и латерално на лява глезенна става. Движенията са възстановени. След направените изследвания и консултации, на 28.11.2018г. ищецът е претърпял планираната оперативна интервенция. Заявява, че от оперативен протокол № 665/28.11.2018г. е видно, че под интубационна анестезия е направено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. На 30.11.2018г. ищецът е изписан за домашно лечение с препоръка да се направят стерилни превръзки през 3 дни; конците да се 3 свалят на 11.12.2018г., да се продължи АК още 10 дни и да се спазват указанията, дадени от лекуващия лекар. Поставена е окончателна диагноза:

Фрактура бималеоларис крурис синистра. Статус пост операционен.

Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът, чрез своите родители, е отправил до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка получените увреждания при претърпяното на 24.12.2017г. ПТП. По застрахователната претенция на ищеца е образувана Щета №1810000852 от 24.12.2017г. С писмо с изх. №НЩ-546 от 25.01.2018г. З.Б.И.“ АД е уведомило пострадалия чрез неговите родители, че е необходимо представянето на допълнителни документи, поради което застрахователят отказа да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца В. Ж., въпреки че съгласно чл.496 от КЗ със заглавие „Задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция“, и по-конкретно според посоченото в ал.4, когато представените документи не са достатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. На 12.02.2021г. на ответното дружество са представени исканите документи.

Отбелязано е, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал каквото и да било обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 24.12.2017г., за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за присъждане на справедливо обезщетение за причинените му болки и страдания вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Сочи се, че в конкретния случай не може да става въпрос и за каквото и да било съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият се е движил по тротоар като пешеходец и не е очаквал внезапно пред него да се появи автомобил, излизащ от подземни гаражи. Нещо повече, тъй като ПТП е настъпило на тротоар, дори водачът на л.а. „Опел Вектра“ с peг. № *** да не е 4 имал нужната видимост, следва да се приеме, че именно той носи цялата отговорност за настъпването на процесния инцидент, тъй като появата на пешеходец на тротоара не е била непредвидимо за водача обстоятелство и при условие, че не е имал необходимата видимост, същият е бил длъжен да си осигури човек, който да му даде сигнал кога може да извърши безпрепятствено маневрата си по излизане от подземните гаражи на сградата, находяща се на адрес: гр. С.З., ** (по аналогия с чл.40, ал.2 от ЗДвП).

Моли, също да се има предвид, че с Решение по търг.д. № 286/2022, по описа на ОС - С.З., е установено, че водачът М.Т. е изключително виновен за настъпилото ПТП, като ответника „З.Б.И.“ АД е осъден да заплати имуществените вреди, настъпили от вредоносното събитие. Заявено е, че същото решение се ползва със СПН, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на съпричиняване, тъй като се отнася за същия деликт, между същите страни.

Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от пострадалия телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания, продължителността на възстановителния му период и причинените му стрес, страх и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни казуси, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца В. Ж.

Ж. неимуществени вреди се явява сумата от 38 000 лв.

На основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, моли, съдът да присъди на ищеца и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 24.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З.Б.И.“ АД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на В. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, сумата от 38 000 лв.

(тридесет и осем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 24.12.2017г., изразяващи се в бималеоларно счупване на лявата подбедрица (счупване в областта на външния и вътрешния глезен), за отстраняване на поставените на 26.12.2017г. метални импланти, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от 5 увреденото лице - 24.12.2017г., до окончателното й изплащане.

Претендира за сторените от него съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат и посочва служебна банкова сметка.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът прави искане да се спре делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК. Счита, че са налице данни за образувано ДП, във връзка с ПТП предмет на настоящето дело. Заявява, че по правило в гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява престъпление, тъй като, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд няма правомощие да установи факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. Посочва, че затова досъдебното производство за престъпление по чл.

343, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, е от значение за изхода на спора по настоящето дело.

Сочи, че в актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 100/06.12,2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на II т. о., определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г, на III г. о., определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д, № 2522/2019 г. на II т. о., определение № 566 по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определения по ч. т. д. № 1567/2020 г. на II т. о., ч. т. д. № 213/2021 г. на II т. о., ч. т. д. № 1735/2019 г. на II т. о., ч. т. д. № 302/2020 г. на I т. о. и др., е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца - чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал. 1, т. 5 ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или на основание чл. 229, ал.