Определение № 260068 от 09.11.2020, Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Пазарджик, 06.11.2020 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 06.11.2020 година, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря …………. и в присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 429 описа на съда за 2020 год., като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на административнонаказващия орган – директора на ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е бил издаден ЕФ Серия К, № ******* – потвърден с решение на въззивната инстанция. С подадената молба се иска допълване на постановеното по делото съдебно решение от въззвната инстанция в частта за разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че на 11.09.2020г. по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора от горепосочения пълномощник, като с него е направено и искане за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, но с решението си съдът не се е произнесъл по това искане.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се сочи, че искането е неоснователно, т.к. по делото не е бил представен списък на разноските, а в съдебното производство не се е явил процесуален представител. Алтернативно се сочи, че с този отговор се прави и възражение за прекомерност на разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че искането в горния смисъл е процесуално допустимо, доколкото е направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, и от активнопроцесуално легитимирано лице. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С

Решение № 260072/06.10.2020 год. по АНД № 429/2020г. ПзРС е потвърдил издаденият и цитиран подробно по-горе ЕФ, т.е резултата от изхода на делото е благоприятен за ОДМВР-Пазарджик.

Действително преди последното съдебно заседание проведено на 14.09.20г., по делото е постъпило на 11.09.2020г. писмено становище по съществото на спора от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, като с него, освен съображения за потвърждаване на ЕФ е направено и искане за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, но с решението си съдът не се е произнесъл по това искане. Видно е от представеното пълномощно, че пълномощникът А. С. Г.

– началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице, с юридическо образование.

При това положение настоящият състав намира, че претенцията за допълване на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения:

Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.

В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор

„ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.

В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.

По всички изложени до тук съображения искането за допълване на съдебното решение в горния смисъл ще следва да се остави без уважение. Съобразно разписаното в чл.248 ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма е субсидиарно приложима в АНП, настоящото определение за оставяне без уважение на искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските ще може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в 14-дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр.Пазарджик.

С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. Г. – Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в качеството му на пълномощник на административнонаказващия орган – директора на ОДМВР-Пазарджик, за допълване на Решение № 260072/06.10.2020 год. по АНД № 429/2020г. на ПзРС и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му пред Административен съд – гр.Пазарджик.

За определението да се съобщи на молителя и на ответната страна.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: