Решение № 260094 от 26.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260094 гр. Пловдив, 26.10.2020 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА

ПЛОЩАКОВА при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8 0 6 по описа на съда за 2 0 1 3 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 28.10.2013 год. от „Сън Велю” ООД, дружество със седалище в Австрия, чието фирмено наименование е променено в хода на делото на „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ, понастоящем в несъстоятелност, против „Сиус” ООД. С нея е предявен иск за установяване на парично вземане.

Предявяването на иска по този процесуален ред се обосновава с твърдението, че ищецът заявил правата си за защита по реда на заповедното производство, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 01.02.2013 год. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 1685 / 2013 год. по описа на Районен съд - Пловдив и на 04.02.2013 год. била издадена заповед за изпълнение, като било постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след приемане от въззивния съд на възражението от страна на „Сиус” ООД по чл. 423 ГПК и получени указания от заповедния съд да установи правата си по исков ред, ищецът моли вземането да бъде установено в хода на настоящия исков процес. Въз основа на изисканото ч.гр.д. № 1685 / 2013 год. се установява, че съобщението до заявителя, че следва да установи правата си по исков ред, му е връчено на 27.09.2013 год. и исковата молба е подадена в рамките на законовия едномесечен срок – на 28.10.2013 год. /понеделник, първи работен ден след 27.10.2013 год./.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

„Сиус” ООД, действащ чрез пълномощника си Х.А., упълномощен от управителя на дружеството Х.К.П. с пълномощно от 30.01.2013 год., нотариално заверено от публичен нотариус в Горна Австрия, в качеството си на издател, е издал запис на заповед от 30.01.2013 год., с който безусловно се е задължил да заплати на „Сън Велю” ООД, Австрия, сумата 2 000 000 лева на дата 31.01.2013 год., като задължението останало неизпълнено.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което бъде признато за установено, че „Сиус” ООД дължи на „Сън Велю” ООД, с актуално наименование „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ /н./, сумата 2 000 000 лева, дължими по запис на заповед, издаден на 30.01.2013 год., с падеж 31.01.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная 01.02.2013 год. до окончателното плащане, както разноските в заповедното производство в размер на 40 000 лв. Претендират се разноските, направени в хода на настоящото исково производство.

Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.

1, вр. чл. 124 ГПК установителен иск е с материално правно основание чл. 535 и сл. от Търговския закон. Исковата молба е подадена в указания на ищеца едномесечен срок по чл. 415 ГПК. Довнесена е дължимата държавна такса. Налице е идентичност в предмета на заповедното и настоящото исково производство. Поради това съдът приема образуваното производство за процесуално допустимо.

Ответникът „Сиус” ООД, представляван от управителя

Г.Х., е подал писмен отговор. Не оспорва допустимостта на иска, но го оспорва изцяло по същество - както по основание, така и по размер. Възразява срещу наличието на каквото и да е валидно, ликвидно и изискуемо задължение за „Сиус” ООД. Записът на заповед не обезпечавал изпълнението на задължение по съществуващо каузално правоотношение.

Не е налице валидно волеизявление от страна на „Сиус” ООД за издаването на ефекта, напротив, същият е издаден при липса на съгласие, водеща до нищожността му. При подписването на записа било налице намерение за увреждане на „Сиус” ООД. Поетото задължение било в особено големи размери, а не било налице решение на Общото събрание на дружеството за поемане на такова задължение. Определеният срок за заплащане на сумата противоречал на добрите нрави и поставяло „Сиус” ООД в обективна невъзможност да изпълни паричното задължение в толкова голям размер в деня, следващ деня на издаването на ефекта. С издаването на записа се накърнявали принципите на справедливостта. Акцентира се върху обстоятелството, че според вписванията в Търговския регистър съдружниците в „Сиус” ООД са двама – Х.К.П., притежаващ 10% от капитала и Г.Х., притежаващ 90% от капитала. Предвид факта, че П. е съдружник в „Сиус” ООД и в „Сън Велю”, то „Сън Велю” ООД, е задължено да съдейства на „Сиус” ООД при упражняване на неговата дейност и да не действа против интересите на същото. Сделката била в противоречие и с обичайната търговска практика, тъй като между търговци не може да има безусловно задължаване, без да е налице размяна на престации. Нарушени били изискванията на чл. 26, ал. 4 ТЗ, като не било ясно указано, че А. действа при издаването на записа като представител, въз основа на изрично пълномощно.

Оспорва се истинността на записа на заповед. От една страна той бил подписан от лице без представителна власт, а при условията на евентуалност – че положеният подпис не е изпълнен от Х.А.. Оспорва се и истинността на нотариално завереното пълномощно, с твърдението, че то не съдържа подписа на своя издател Х.П.. Поради това и на основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД записът на заповед бил нищожен поради липса на съгласие. А ако се установи, че подписът е положен от Х.А., то той бил подписан от лице без представителна власт, доколкото ако пълномощното е изготвено и заверено в Австрия на 30.01.2013 год., то същото в оригинал не би могло да се намира физически в България в рамките на същия ден. Не била налице яснота кой документ е съставен първи – пълномощното или записа.

Налице било нарушение на чл. 491 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ

– записът на заповед не бил предявен за плащане. За да изпадне издателят в забава, ефектът следва да му бъде предявен, независимо от това дали падежът е на точна дата или не.

В условията на евентуалност, в случай че се установи, че записът на заповед е редовен от външна страна и е подписан от надлежно упълномощено лице, то на основание чл. 40, вр. чл. 26 и чл. 44 ЗЗД, същият не пораждал действие и не обвързвал „Сиус” ООД, поради договаряне на пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя, като се излагат фактически твърдения и се аргументират доводи за увреждащия характер на сделката и субективното отношение на представителя и третото лице - поемателя, изразяващо се в намерение за увреждане.

Претенцията за законна лихва, като акцесорна на главното вземане, което е недължимо, също била неоснователна. При условията на евентуалност се възразява срещу нея, тъй като ефектът не е предявен за плащане.

С допълнителна искова молба „Сън Велю” ООД оспорва доводите и възраженията на ответника.

Във връзка с възражението, че менителничния ефект не обезпечава валидно каузално правоотношение между страните, се излага довод, че връзката между менителницата и материалните правоотношения има свое самостоятелно значение и то е свързано с възможността, която се предвижда за издателя, да противопостави своите възражения, основани на личните отношения.

Поради това именно издателят следва да посочи и установи личните отношения между страните. А доколкото в отговора изрично се сочи, че каузални отношения липсват, то излага се довод, че издателят не е упражнил възражение по чл. 465 ТЗ. Черпят се аргументи от съдебната практика, според която в производство по реда на чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова, за обезпечаване на изпълнението на което, е издаден записът на заповед. А при липса на такова възражение за съществуването на каузално правоотношение, кредиторът не е длъжен да доказва съществуването на каузална сделка. Според цитираната практика записът на заповед с падеж на определен ден, който не е предявен за плащане, е редовен от външна страна. Поради това ищецът заявява, че според него липсва причина да излага допълнителни твърдения за извънменителничните отношения между страните.

Атакуваната от ответника сделка е абстрактна и основанията за нейното издаване са ирелевантни за валидността й.

Оспорва се възражението, че записът на заповед е издаден при липса на съгласие – ценната книга била издадена от пълномощник, снабден с надлежна представителна власт да издава менителнични ефекти на стойност до 2 000 000 лв. А. действал в рамките на предоставената му представителна му власт. Относно възраженията на ответника за неистинност на ефекта, се заявява, че ищецът ще се ползва от записа на заповед и от пълномощното, чиято автентичност се оспорва и не се противопоставя на искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК.

Оспорва се и възражението на ответника, че сделката е в противоречие с добрите нрави. Възразява се срещу доводите, че записът на заповед е недействителен по правилата на чл. 40 ЗЗД по отношение на „Сиус” ООД. Излага се довод, че институтът на чл. 40 ЗЗД е неприложим към едностранните сделки. При условията на евентуалност – елементите от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД не са осъществени; последиците от относителната недействителност са отпаднали, тъй като ответникът е приел резултата от извършените от пълномощника действия и не им се е противопоставил при условията и сроковете на чл. 301 ТЗ.

Все пак ищецът е посочил, че желае да бъдат взети предвид изложените в п. ІІ от допълнителната искова молба твърдения за хронологията на отношенията, касаещи статуса на „Сиус” ООД и имущественото му състояние.

Изложени са твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните, за предоставени от ищеца на ответното дружество необезпечени парични и стокови кредити, предназначени да осигурят финансиране изграждането на фотоволтаична централа в с. Оризари, собственост на „Сиус” ООД. Основен доставчик на оборудване и финанси за „Сиус” ООД в процеса по изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната централа бил „Сън Велю” ООД. В годишния финансов отчет на ответника за 2012 год. се съдържали данни за задължения на „Сиус” ООД към „Сън Велю” ООД в размер на 13 338 232,17 лв.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът „Сиус” ООД възразява срещу доводите за абсолютния абстрактен характер на записа на заповед, тъй като действащото българско право не познавало абсолютни абстрактни сделки, а ищецът нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба посочил каузалната сделка, породила задължение за 2 000 000 лв. Записът на заповед не съставлявал доказателство, че тази сума е получена от „Сиус” ООД, не се приравнявал на разписка по чл. 77 ЗЗД.

Твърденията на ответника за липса на каузални правоотношения, които да пораждат задължение за 2 000 000 лв., имали характер на твърдения за отрицателен факт и представлявали правоизключващо възражение, тъй като тези възражения не били само абсолютни /касаещи действителността на ценната книга/, а и лични, основани на отношенията с кредитора, изразяващи се в липса на облигационна връзка. Изложените от ответника в първоначалния отговор възражения за липса на каузално правоотношение не били бланкетни.

Неоснователен бил доводът на ищеца, че издателят на записа - ответник по делото следвало да установи наличието на каузални правоотношения, тъй като при твърдение за липсата им, би се оказал в ситуация да е длъжен да доказва отрицателни факти, което е в противоречие с процесуалния закон. Поради това ответникът счита, че в тежест на кредитора било да докаже основанието – възникването на свързаното със записа на заповед каузално правоотношение, което поражда претенцията му. Непосочвайки сделките, от които произтичали вземанията на „Сън Велю” ООД, ищецът злоупотребявал с процесуални права. А възможността тепърва да се въвеждат нови фактически твърдения за конкретни каузални правоотношения била преклудирана.

Поддържат се възраженията, че записът на заповед е издаден при липса на съгласие, от ненадлежно упълномощено лице и е недействителен по отношение на ответника в хипотезата на чл. 40 ЗЗД. Оспорва се наличието на валидни действия по чл. 301 ТЗ по потвърждаване на действията на пълномощника на „Сиус” ООД.