Решение № 12053 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12053 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110149233 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Д. Ц. В., с която са предявени срещу ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 1791,54 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща незаплатена част от трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 16.06.2023г., възлизаща на разликата между платеното й възнаграждение за периода и 15 %-то увеличение на работната заплата, предвидено с Анекс № .г., считано от 01.01.2023г., за заплащане на сумата от 3782,14 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението, предвидено с Анекс № .г., считано от 01.01.2023г. и за заплащане на сумата от 578,17 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за календарната 2023 г., при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението, предвидено с Анекс № .г., считано от 01.01.2023г.

Ищцата Д. Ц. В. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество, което е било прекратено със Заповед № РД . г. на директора на .. Сочи, че на основание прекратяването на трудовия й договор е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на единадесет и половина брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на двадесет работни дни, като основанието за изчисление на посочените обезщетения е основното трудово възнаграждение, получено от ищцата през месец март 2023г. Сочи, че основното трудово й трудово възнаграждение е било, 1555 лв., като към него, с оглед изчислението на брутното трудово възнаграждение, следва да се прибави и сумата от 637,55 лв. под формата на допълнително плащане за професионален опит и трудов стаж, както и заплащане за IV та професионална квалификационна степен /ПКС/ в размер на 45 лв., плюс допълнително плащане за СБКО 42,02 лв., поради което брутното трудово възнаграждение се равнява на 2279, 57 лв. Твърди, че е била синдикален член на . към датата на прекратяване на трудовото 1 й правоотношение, а към датата на исковата молба е синдикален член към .. Посочва, че във връзка със синдикалното й членство е подписан Анекс № .г. към . от 06.12.2022 г. като е било договорено увеличение на основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., което съгласно промяната в чл.27, ал. 3, т. 2 от КТД е „не по - малко от 15 %“. Сочи, че съгласно разпоредбата на параграф 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г. предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023г. Изменението на КТД от 06.12.2022г. с Анекс № . г. предвиждало тези нови размери на минималните основни възнаграждения да влязат в сила, считано от 01.01.2023г., съгласно чл. 27, ал.1 от цитирания Анекс към КТД. В допълнение посочва и наличието на КТД, сключен на ниво ., който урежда по големия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, а именно единадесет и половина брутни работни заплати, съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от визирания КТД. Твърди, че 15 %-то увеличение от 01.01.2023 г., въпреки прекратяване трудовото й правоотношение, считано от 16.06.2023 г., не е било изплатено под формата на актуализирана работна заплата за периода от 01.01.2023г. до 16.06.2023 г., както и не е било взето предвид при определяне на дължимите й обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ на база увеличеното брутно трудово възнаграждение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове. Претендира и законна лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2024г. до окончателното им изплащане и присъждането на разноски по делото.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че увеличението не обхваща работници, чието правоотношение е било прекратено към 10.08.2023 г., какъвто е случаят на ищцата. Твърди, че заплащането на претендираните суми би довело до нарушение на финансовата политика на училището, тъй като не са предвидени суми от делегирания държавен бюджет за тази цел. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ във вр. чл. 228, ал. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 КТД от 16.12.2022г., сключен със . и чл. 224, ал. 1 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за исковия период, по силата на което е престирала труд при работодателя, размера на трудовото възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД, поради което ответникът дължи предвидения в Анекс № .г. по-голям размер на възнаграждението.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, е било в предвидения в Анекс № .г. към КТД от 06.12.2022г. увеличен размер.

По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, броя на полагащите й се дни платен годишен отпуск за 2023г. и броя на използваните дни за същата година, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, е било в предвидения в Анекс № .г. към КТД от 06.12.2022г. увеличен размер.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираните вземания.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „., което е прекратено със Заповед № РД . г. на директора на ., считано от 16.06.2023г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че ищцата е била член на .

2

(.) към . към датата на прекратяването на трудовото й правоотношение и страна по колективен трудов договор (КТД) от 16.12.2022г.

По делото е приета като доказателство служебна бележка, издадена от председателя на . на ., в която е посочено, че Д. Ц. В. е била член на . на . при .г. до 15.06.2023г., като редовно е плащала членския си внос.

Съгласно подписан на 10.08.2023г. Анекс № . г., с който е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022г., е предвидено, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Съгласно изменението в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КТД за педагогически специалист – ., каквато длъжност е заемала ищцата, минималната основна заплата се определя на 1763 лв. Предвидено е и че изменението се прилага, считано от 01.01.2023г. (чл.

27, ал. 2 КТД).

В съответствие с изменението в КТД от 10.08.2023г., на 01.09.2023 г. в . е обнародвано изменение и допълнение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, като съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 минималния размер на основната месечна заплата на педагогически специалист „.” е определена на 1763 лв., като изменението е в сила от 01.01.2023г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че основното месечно възнаграждение на Д. В., преди изменението на КТД, е било в размер на 1555 лв., а съгласно Анекс № . г. същото би следвало да в размер на 1788,25 лв., след прилагане на индексиране на основното месечно възнаграждение с 15%. Вещото лице посочва, че за периода от 01.01.2023г. до 16.06.2023г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на същата е начислено и изплатено трудово възнаграждение, без отчитане на индексирането, като разликата с възнаграждението при приложение на размера, посочен в Анекса от 10.08.2023г., се равнява на сумата от 1791,54 лв. в нетен размер. Съответно, при взимане като база за начисляване на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за 20 дни за 2023г. увеличения размер на възнаграждението съгласно изменението на КТД и съпоставката с изплатените на ищцата размери на тези обезщетения, се получава разлика в размер на 3782,14 лв. – за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и в размер на 578,17 лв. – за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

При така събраните доказателства, съдът стига до следните правни изводи:

Единственият спорен между страните въпрос е свързан с приложимостта на измененията на КТД спрямо трудовото правоотношение на ищцата с ответника, което правоотношение е било прекратено към датата на приемане на изменението на КТД от 10.08.2023г., но е съществувало към датата, от която е прието да влизат в сила измененията.

В този смисъл съдът приема следното: съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а съгласно ал. 2 обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. В случая с Анекс . от 10.08.2023г., който има двуяка правна същност – договор и нормативно съглашение, със задна дата се преуреждат отношенията относно определянето на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование, които касаят всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Това е отразено и в последвалото изменение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, с което отново с изрична норма е предвидено прилагането му с ретроактивно действие, считано от 01.01.2023г. Това разрешение е в съответствие с горепосочените разпоредби на ЗНА и същото е продиктувано от съображения за справедливост и социална целесъобразност – в случая е обусловено от забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. едва с обн. .г. и невъзможността на гражданскоправните субекти да се възползват от благоприятните последици от приемането му в срок. Не почива на установените по делото обстоятелства тезата на ответника, че изменението касае само заетите в системата на училищното и предучилищното образование специалисти и непедагогически персонал към датата на изменението – 10.08.2023г. – такова ограничение не следва от текста на Анекса, напротив при тълкуването му в съответствие с целите и цялостния смисъл на договора следва, че се касае за заетите лица към 01.01.2023г., 3 от който момент е предвидено да има действие разпоредбата, като тълкуване по различен начин би обезсмислило изрично предвиденото й ретроактивно действие.