Решение № 7561 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7561 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110107339 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на а, ЕИК *** срещу М. М. С., ЕГН **********, с която а, ЕИК *** е предявило срещу М. М. С., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че М. М. С., ЕГН ********** дължи на а суми, както следва: 1/ сумата от 799,13 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и 13 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на а от страна на Ас по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 298,42 лева (двеста деветдесет и осем лева и 42 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.11.2018 г. до 31.03.2022 г.; 3/ сумата от 270,67 лева (двеста и седемдесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2018 г. до 19.11.2024 г.; 4/ сумата от 76,07 лева (седемдесет и шест лева и 07 стотинки), представляваща такси по чл. 9 от Договор за кредит 1

Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател, за които суми на 13.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 73424/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.

М. С., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 799,13 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и 13 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на а от страна на Ас по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 298,42 лева (двеста деветдесет и осем лева и 42 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.11.2018 г. до 31.03.2022 г.; 3/ сумата от 270,67 лева (двеста и седемдесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2018 г. до 19.11.2024 г.; 4/ сумата от 76,07 лева (седемдесет и шест лева и 07 стотинки), представляваща такси по чл. 9 от Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател.

На 13.12.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Заповедта е връчена на длъжника на 15.01.2025 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 29.01.2025 г.. Исковата молба е подадена на 06.02.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател, Ас е предоставил на ж револвиращ кредитен лимит в размер на 50 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта

Бяла карта, срещу което

2 кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение в срок до 2-ро /второ/ число на съответния месец. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % /четиридесет и три цяло и два процента/.

Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 45.9 % /четиридесет и пет цяло и девет процента/.

Поддържа, че по силата на уговорките, обективирани в чл. 8, ал. 1 от Договора за кредит, страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи договорна лихва, начислявана ежедневно. Сочи, че по силата на уговорките, обективирани в чл. 8, ал. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора за кредит.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, при непогасяване на задълженията на падежа, Кредитополучателят дължал представянето на Обезпечение и заплащането на сума в размер на 15 % /петнадесет процента/ от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията. Страните постигнали съгласие, обективирано в чл. 15 от Договора за кредит, че в случай че кредитополучателят не заплати задължението си на падежа, то същият дължи предоставянето на обезпечение, под формата на лична гаранция – поръчителство, при условията, посочени в договора.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство, кредитополучателят, на основание чл. 20 от Договора за кредит, дължи заплащане на неустойка в размер на 10 % /десет процента/ от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение.

Между страните било уговорено, съгласно чл. 21, ал. 3 от договора за кредит, че Кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 /десет/ пункта.

В чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на текущото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв /два лева и петдесет стотники/ за всеки ден забава до 3 изплащане на задълженията.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за кредит кредитодателят имал правото едностранно да измени договора, като го обяви за предсрочно изискуем, при настъпване на следните условия: Кредитополучателят е в забава с повече от 10 /десет/ дни за плащане на кое да е задължение по договора или не е заплатил минимум 15 % /петнадесет процента/ от сумата по одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % /петнадесет процента/ от сумата по одобрения кредитен лимит. Съгласно ал. 5 от чл. 21 от Договора за кредит, при обявяване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв /сто и двадесет лева/.

Успоредно с подписване на Договора за кредит, на 24.09.2021 г. е бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта между КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ И „Ии“ ООД, ЕИК **, чрез „а“ ООД.

Съгласно цитирания договор Картоиздателят предоставя на Кредитополучателя платежна карта № **, а съгласно чл. 4 от Договора за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта, Картодържателят удостоверява, че е получил карта № **.

Ответникът М. М. С., ЕГН ********** не била изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „а“ ООД - като цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за кредит, на цесионера „аа“ ЕООД, ЕИК ***, като се поддържа, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него адрес.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника М. М. С., ЕГН **********, с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за нищожност на процесния Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател по изложени в 4 отговора на исковата молба подробни съображения. Навеждат се съображения, че договорът или отделни негови клаузи не са били индивидуално уговаряни с длъжника, като на последния е предложен типов (бланков) договор и не е имало индивидуално договаряне на условия по кредита.

Оспорват се акцесорните претенции за договорна и мораторна лихва, както и претенциите за неустойки и такси.

Поддържа се, че в ГПР по договора за кредит не са включени всички разходи по кредита, което представлява съществено нарушение и води до нищожност на договора.

Твърди се, че договорната лихва е била едностранно променяна от финансовата институция при липса на правно основание и в нарушение със закона и уговорените в договора изключения.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

5

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните в производството е сключен Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател; както и че по силата на горепосочения договор Ас е предоставил на ж револвиращ кредитен лимит в размер на 50 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г., се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 31.03.2022 г., кредиторът Ас е прехвърлил на “аа“ ЕООД вземанията си срещу М. М. С. по процесния Договор за кредит Бяла карта № ** от 21.11.2018 г., сключен между Ас, в качеството на заемодател и М. М. С., в качеството на заемател. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №.

156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.