Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260159 от 29.11.2021, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1290/2020
Вид
Решение № 260159
Подписан
29.11.2021
В сила
29.01.2022
Състав
ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. Карлово, 29.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1290 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 383, ал.3 вр. с ал.1 от КЗ.

Ищецът Н.Х.М. с ЕГН ********** *** твърди, че е наследник на И.В.М., бивш жител ***, починал на *****г. съгласно удостоверение за наследници с изх. № 138/19.06.2020г. на Кметство Б.. Същият сключил договор за банков кредит № ************ г. с „П.И.Б.“ АД, с размер на кредита 6000 лева, който бил усвоен от кредитополучателя. За гарантиране изпълнението на задълженията на наследодателя на ищцата, в качеството му на кредитополучател по посочения договор била сключена застраховка с „Ф.Х.З.“АД, а именно договор за корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на П.И.Б. № ********със застрахователна полица № ************, като спрямо застрахователното правоотношение приложение намирали и специални условия по корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на „П.и.б.“АД и общи условия по застраховка „С. F.“. Договорът имал за предмет застрахователен риск „смърт“ на застрахованото лице по силата на т.3.1 от общите условия на застрахователя. На ***** г. кредитополучателят И.В.М. починал, съгласно препис-извлечение от акт за смърт от *****г. Ищецът Н.Х.М., в качеството си на наследник на кредитополучателя И.В.М., встъпила в неговите права на застраховано лице по застрахователния договор. Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, както и му било предявено и искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Банката също била уведомена за смъртта на кредитополучателя. С писмо изх. № 7037/12.08.20г. застрахователят заявил, че на основание точка 3.2.22. от корпоративен договор за застраховка „С.

F.“, застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не носи риска от настъпването на застрахователно събитие при: „резултат от предходни състояния/заболявания или злополуки/, настъпили преди сключването на застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на застрахователя“. Според застрахователя, той нямал основание да удовлетвори претенцията, тъй като се касаело за смърт, причинена от настъпили усложнения в развитие на съществуващо заболяване преди подписването на договора за кредит. Счита, че отказът на застрахователя е необоснован и незаконосъобразен. Видно от приложените застрахователен сертификат към групова застраховка „С. F.“ № ************, общи условия по застраховка „С. F.“ и специални условия по корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучатели на „П.И.Б.“ АД било, че И.В.М. бил застрахован при ответника, като един от покритите рискове на застраховката бил животът на застрахованото лице. Установявало се още, че ползващи се лица от сключения договор с ответника са „П.И.Б.“ АД. От приложените писмени доказателства било видно, че между И.В.М. и „П.и.б.“ АД бил сключен Договор за банков кредит № ************г., като по силата на този договор, „П.и.б.“ АД като кредитодател, опуснала на И.В.М., като кредитополучател сумата от 6000 лв.

Съгласно т.14 от същия договор, кредитополучателят имал право по своя преценка да възложи на банката да сключи застраховка върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността му, за негова сметка и в полза на Банката при предварително одобрен от нея застраховател. Във връзка със сключването на застраховката по предходното изречение кредитополучателят получавал от Банката сертификат за застраховане. Видно било, че между „П.и.б.“ АД и „Ф.Х.З.“ АД е сключен договор за застраховка „живот“ на кредитополучателя И.В.М., в полза на „П.и.б.“ АД, който договор за застраховка покривал застрахователния риск смърт или трайна неработоспособност над 70%. Видно било, че при действието на договора настъпило и застрахователно събитие - смърт на застрахованото лице, което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза представлявало покрит риск по договора за застраховка „живот“. Видно от погасителния план към договор за банков кредит № ************г. било, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - ***** г. размерът на задължението по договора за кредит е в общ размер на 1946.00 лв.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,,П.А.Ф.“ № ******, представлявано от М.Х.К. да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, законни представители С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б., Р.И.Б. - заедно всеки двама от изпълнителните директори, сумата от 1946.00 (хиляда деветстотин четиридесет и шест) лева, представляваща застрахователна сума по Договор за корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на П.И.Б. № ********, обективирана в Застрахователен Сертификат към групова застраховка С. F. № ************, Общи условия по застраховка „С. F.“ и Специални условия по корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучатели на „П.И.Б.“ АД, в полза на трето лице, със застраховано лице И.В.М. - наследодател на ищеца Н.Х.М., при ползващо се лице „П.и.б.“ АД, който договор за застраховка „С. F.“ е сключен за обезпечение на задълженията на И.В.М. с ЕГН ********** по договор за банков кредит № ********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за разноските по делото.

Съдът е конституирал „П.И.Б.“ АД като съищец по делото, доколкото пред съд са предявени чужди права. В дадената възможност за становище, съищецът заявява следното:

1. Относно искането на ищеца, съответно уважаването му от съда кредиторът да бъде конституиран като съищец счита, че доколкото ищцата е предявила иск за собствени права, а не за права на „П.и.б.“ АД, то банката не би следвало да бъде включвана в делото като съищец. Ищцата мотивирала активната си процесуална легитимация на основание чл.382, ал.1 от КЗ. Като резултат от прилагането на чл.382, ал.З от КЗ при смърт на застрахованото лице, кредиторът следва да предприеме действия за претендиране и изплащане на застрахователното обезщетение. Банката изпратила искане за плащане от страна на „Ф.Х.З.“ АД, но последният отказал. Или последното изречение на алинея трета от чл.382 от КТ давало право на наследниците да предявят иск от тяхно име срещу „Ф.Х.З.“ АД за плащане на обезщетението в полза на банката, или в конкретния случай ищцата упражнила свое право с предявения иск, а не чуждо право на банката по договора за застраховка.

2. Относно претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение и отказа на застрахователя за изплащането му. Доколкото от наследника на починалия М. било отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховката, кредиторът предоставил за разглеждане пред застрахователя, чийто експерти изразили становище, че конкретният случай се касае за събитие, което не е покрито по приложимите към застраховката общи условия, или липсва застрахователно събитие поради, което претенцията била отказана на това основание. Съгласно писмо на застрахователя до кредитора, изх. № 7037/12.08.2020 г., представено от ищеца като доказателство № 9 към исковата молба, застрахователят установил, че причина за настъпилата смърт на клиента според съобщение за смърт № 269/13/06/20 издадено от БНМП Е., гр.П.била „*********“.

Същевременно застрахователят изискал карти за предварителни медицински прегледи, от които било видно и пояснено, че още през 2009г. на И.М.била установена Х.С.Б, гр. I, ІІ; през 2011 на И.М.била установена А.Х, гр. I, ІІ, като било измерено и кръвно налягане 145/100; през 2013г. на И.М.било установена А.Х, гр. I,ІІ, като било измерено и кръвно налягане 160/100; през 2015г. на И.М.е установена А.Х, гр. І,ІІ. Според застрахователя била установена и е налице пряка причинно - следствена връзка между настъпилата смърт в резултат на заболяване и горепосочените обстоятелства около здравословното състояние на застрахованото лице. Застрахователят обосновал отказа си с това, че съгласно изключените рискове и условията на корпоративен договор за застраховка „С.Ф.Х.“, застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не носи риска от настъпване на застрахователното събитие в съответствие с договореното в т.3.2.22. от общите еловия, а именно „резултат от предходни състояния (заболявания или злополуки), настъпили преди сключването на застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на застрахователя. При така извършените констатации от страна на застрахователя и обоснованият му отказ пред банката, в съответствие с т.3.2.24 на Раздел III „Покрити рискове. Изключени рискове“, на която застрахователят се позовал, че неговата отговорност не може да бъде ангажирана и че същият не носи риска от настъпване на застрахователното събитие в случай „при укрито заболяване, както и възможни негови последствия, които са настъпили в срока на застрахователния договор, при известност, на което застрахователят не би сключил застрахователният договор“ и предвид декларираните от застрахования обстоятелства относно здравословното му състояние, при сключване на застраховката, с попълване на заявление за застраховане от 11.11.2016г.- доказателство № 8, представено от ищеца с исковата молба, от което ставало видно, че застрахованият е декларирал, че през последните 5 години не е бил лекуван от високо кръвно налягане, сърдечни атаки и заболявания, както и не са налице други обстоятелства, изброени в декларацията и че е отговорил на всички въпроси пълно и вярно, както и че изявленията отговарят на истината, банката на основание отказа нямала друга възможност, освен да насочи претенцията си за погасяване на оставащата част от кредита към наследника на починалия кредитополучател, който от действията му можел да се направи недвусмислен и непротиворечащ извод, че приел наследството от наследодателя си. Според застрахователят лицето, което дало съгласие да бъде застраховано, съответно е попълнило необходимите за сключване на застраховката документи -И.М.- понастоящем починало лице, още при сключването й било информирано, че застрахователят не му дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно- следствена връзка с предходни заболявания.

Застрахователят, при разглеждане на застрахователната претенция, изискал от Р.З.К.

- П., информация за ползвана медицинска дейност от застрахованото лице по регистрирани данни в ИСС при НЗОК, от която установило, че застрахованото лице е било диагностицирано с артериална хипертония още от 2011 г., данни за такава хипертония се съдържали да е установявано и през 2013г, както и през 2015г., както и че настъпилата последваща смърт била причинена именно от установеното преди сключване на застраховката заболяване. Или застрахователят обосновал отказа си с това, че застрахованото лице е премълчало поставената му още през предходен период 2011-2015г. диагноза, провеждано лечение и наличие на високо кръвно налягане, както и че това са обстоятелства, които се изключват от покритите от застраховката рискове, съгласно т.3.2.20 и т.3.2.24 от Раздел „Покрити рискове. Изключени рискове“ от ОУ на застрахователя, за които последният не носи риска от настъпване на застрахователно събитие при обявяване на обстоятелства от застрахования, при коректно обявяване и деклариране на обстоятелство, за което застрахователят е поставил въпрос и за което застрахованият не отговорил или е отговорил, посочвайки неверни данни.

Задължението на застрахования да обяви конкретни обстоятелства било относимо към преценката на риска от страна на застрахователя да сключи конкретния застрахователен договор. Разпоредбата на чл. 363, ал.1 от КЗ сочела възможност, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил застраховка, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят да може да прекрати договора за застраховка. Това била и причината застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Видно от декларацията, съдържаща се в заявление за застраховане попълнена и подписана от И.М.- понастоящем починало лице, и приложена като доказателство № 8 към исковата молба, застрахованото лице посочило, че е здрав, не е налице никое от изброените в декларацията обстоятелства, които за застрахователя са съществени за сключване на застраховка и преценка на риска на застрахователя. На основание гореизложеното можел да се направи извод, че застрахованият знаел за неточно обявените, респективно затаените от него обстоятелства, както и за значението им за сключване на договора. Бил е наясно, че застрахователят не би го включил в застрахователното покритие, ако знаеше за наличието на затаените от застрахованото лице обстоятелства. В тази връзка счита, че ако горните обстоятелства се докажат, то застрахованото лице е проявило недобросъвестност при сключване на застраховката, декларирало е неверни обстоятелства, с ясното съзнание, че декларираното не отговаря на действителното положение, и че лицето има установено високо кръвно налягане и е лекуван от това преди сключване на застраховката, и това е дало основание на застрахователят да постанови отказа си.