Решение № 698 от 21.05.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№...698... 21.05.2018г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На осми май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Румяна Мишева като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №2202 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.109 от ЗС.

Ищецът

„Терра тет“ ЕООД, ЕИК201078840, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, адв.С., моли съда да осъди ответника „Розова долина екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, адв.Н.Д., да премахне за своя сметка частта от приблизително 360кв.м. от навес метална конструкция /складова база, масивна стоманобетонна сграда/, с обща застроена площ 712кв.м., с която част навесът навлиза и е разположен в притежавания от него ПИ №502.1924, с площ от 13422кв.м., находящ се в ***, с административен адрес: ул.“**“№**, за който е отреден УПИ І-1923, 1924 от кв.142 по РП на ***, целият застроен и незастроен от 17007кв.м., с площ при отреждането от 3664кв.м. за ПИ №502.1923 и от 13422кв.м. за ПИ №502.1924, тъй като : навесът е изграден без необходимите строителни книжа и разрешителни и съставлява незаконна постройка, която не може да бъде узаконена, нетърпима е и подлежи на събаряне; ответникът е придобил описания навес, след като той е бил нече незаконно построен, и противоправно държи частта от около 360кв.м. от него в собствения му имот; ответникът смущава обективно правото му на собственост по отношение на неговия ПИ №502.1924, като: го препятства да упражнява това право, включително правото да ползва имота, в неговия пълен обем; смущава възможността му да реализира инвестиционните си намерения в имота, като навлизащата в имота част от навеса ограничава обслужването и използването на пазара, изграден от ищеца в имота му по силата на Разрешение за строеж №***г.; препятства пълноценното използване на притежавания от него за търговската дейност, с цел развиване на търговската му дейност, като навлизащата в имота част от навеса пречи на ищеца да постави в имота си преместваеми съоръжения, извън вече поставените такива въз основа Разрешения с №№2, 3 , 4 и 5- всички от ***г.

Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските по представения в с.з. от 08.05.18г. списък. Развива съображения и с писмена защита вх.№14657/15.05.18г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№ 33119/02.11.17г. /л.39-л.40/, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен, по съображения, че: за процесния навес наистина няма строителни книжа, но е бил допустим както по разпоредбите, действали по време на извършването му, така и по действащите разпоредби на ЗУТ, като е признат за търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ с Удостоверение за търпимост изх.№**г.; като търпим, строежът не подлежи на премахване или на забрана за ползване и има постоянен статут по действащия ПУП на ***; ищецът, който е придобил, както и ответникът, правото си на собственост върху имота, в който навесът се намира, при извършена публична продан, е приел имота такъв, какъвто е бил при проданта, без възражения, което поведение съставлява мълчаливо съгласие за наличие на търпим строеж в имота му.

Пледира по същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по по представения в с.з. от 08.05.18г. списък. Развива съображения и с писмена защита вх.№15142/18.05.2018г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество следва да се отхвърли като неоснователен, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърденията на ищеца, че ответникът смущава правата му собственик на ПИ, като държи върху него незаконен и нетърпим строеж, който му пречи да реализара свободно търговската си дейност и инвестиционните си намерения, поради което иска да бъде осъден за премахването му, поставят иска му в хипотезата на чл.109 от ЗС и го правят допустим.

ІІ.По основателността.

Правно релевантни за предявения иск са фактите, че ищецът е собственик на имота; че върху този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/; че това неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Фактите, че ищецът е собственик на ПИ №502.1924, за който имот е отреден УПИ І-1923,1924 от кв.142 по плана на ***, и че в югозападния ъгъл на този имот попада част от масивна стоманобетонна сграда/навес с метална конструкция, с обща площ от 712кв.м., са признати за безспорни между страните, като само за точната площ, с която частта от сградата с идентификатор 502.1994.2 /виж скица №503/27.07.17г. на л.26-л.27/ попада в имота на ищеца, е имало спор, и тази част, като такава от 333кв.м., е установена с приетото в с.з. от 08.05.18г. заключение на допуснатата СТЕ /виж заключението на л.114-л.120/.

Безспорни между страните, като признати от ответника, са и твърденията на ищеца, че за сградата липсват строителни книжа и разрешителни.

Твърденията на ответника, че както той, така и ищецът, са придобили правата си на собственост, съответно върху сградата и върху ПИ, при извършена публична продан, както и че при придобиване на правата му върху ПИ ищецът е знаел за намиращата се върху него сграда, се установяват с приложените от противната страна към исковата молба Постановление за възлагане на недвижим имот от ****г. на ***В. К.при *** П. И. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.02.16г. на ***В. К. при *** П. И. по изп.дело №2011821041279, видно от които /виж двете постановления на л.6 и л.7-8/, съответно:

ПИ

№502.1924 с площ 13 422кв.м., за който, както и за ПИ 502.1923 на Стоков пазар ЕООД, с площ от 3664кв.м., е отреден УПИ І-1923,1924-за други цели от кв.142 по плана на ***, целият застроен и незастроен от 17 007кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него, с изключение на масивна сграда-тоалетна със застроена площ от 33кв.м. и навес метална конструкция /складова база/ със застроена площ от 712кв.м., е възложен на ищеца „Терра тет“ ЕООД, след извършена в периода 30.06.15г.-30.07.15г. публична продан, като постановлението от ****г. е влязло в сила на 20.08.15г.;

Ответникът

„Розова долина екс“ ЕООД е станал собственик на ПИ 000314, находящ се в землището на ***, ведно с всички подобррения и приращения в имота, както и ведно с построените в същия ПИ и в УПИ І-1923,1924 от кв.142 по плана на ***, целият застроен и незастроен от 17007кв.м., за който са отредени ПИ 502.1923 с площ 3664кв.м. и ПИ 502.1924 с площ 13 422кв.м., една тоалетна и девет броя навеси, измежду които и навес метална конструкция/складова база/ с площ от 712кв.м., след извършена в периода 11.01.16г.-11.02.16г. публична продан, като постановлението за възлагане от 23.02.16г. е влязло в сила на 21.07.16г.

Всички продаваеми по посочените две постановления за възлагане недвижими имоти- ПИ и сгради, са били при провеждане на двете публични продани през 2015г. и 2016г., довели до възлагането им в собственост на страните по делото, собственост на „Катрин Ко“ ЕООД, ***, а не на „Стоков пазар“ ЕООД, както ответникът твърди, но ако се съди от поканата, изпратена от ищеца до ответника през март 2017г. /виж л.13-л.14/, както и от представени и от двете страни по делото писмени доказателства, издадени на името на „Стоков пазар“ ЕООД, от които желаят да се ползват, може да се смята, че и на ищеца е известно, щото собственик на процесната сграда към един по-ранен момент, през 2005г., е бил „Стоков пазар“ ЕООД, посочен като собственик в издаденото на 01.08.05г. от *** удостоверение за търпимост на описаните там сгради, включително на метален навес /складова база/- 712кв.м. по т.8, и признат за неин собственик с приложения от ответника към отговора му, неоспорен от ищеца в производството констативен нотариален акт №/*, том *., рег.№*6, дело №**г. на нотариус С* К* /виж н.а. на л.47/.

Спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелствата търпим ли е навесът, собственост на ответника, част от който попада в ПИ, собственост на ищеца, и създава ли попадащата от него част в имота на ищеца за последния пречки да упражнява правото си на собственост, по-големи от обикновените.

По тези спорни между страните факти, съдът намери за установено в производството, че при открито производство по оспорване истинността на представеното от ответника удостоверение за търпимост №***5г., презаверено на 19.09.16г. /виж л.46/, в подкрепа на твърдението му, че макар да е изграден без строителни книжа, навесът е търпим строеж и като такъв не подлежи на събаряне, ищецът не успя да обори успешно верността на това удостоверение, както и че събраните от него доказателства не установиха частта от сградата на ответника, попадаща в имота му, да му създава пречки за ползването на ПИ, по-големи от обикновените, поради което искът му следва да се отхвърли като неоснователен, воден от следните съображения:

По въпроса за търпимостта на строежа и въпроса съставлява ли държането му от ответника, върху терена на ищеца, неоснователно действие на ответника по смисъла на чл.109 от ЗС:

С приетия по делото доклад твърденията на ответника, че строежът е търпим, има траен статут и като такъв не подлежи на премахване, както правилно ищецът сочи с писмената си защита, са наистина поставени в тежест на ответника, тъй като на тях е основал с отговора си становището, че предявеният срещу него иск е неоснователен- т.е. ще черпи от установяването им благоприятни за себе си последици, но не може да се сподели от съда извода, направен от ищеца с писмената му защита, че ответникът не е установил постановения в негова тежест факт, че строежът е търпим.

За установяване на същия факт, ответникът е представил удостоверение за търпимост №**г., презаверено на 19.09.16г. /виж л.46/.

Доводът на ищеца, че издаденото удостоверение за търпимост не може да произведе никакво правно и фактическо действие, тъй като е нищожен акт /виж л.5,абзац четвърти/, е за пръв път наведено с писмената му защита, поради което съдът не му дължи отговор по същество, тъй като така би лишил другата страна от правото да реализира защита в тази връзка и да изложи съображенията си, в нарушение на принципите на равенство на страните и състезателното начало, установени от чл.9 и чл.8 от ГПК, макар чл.17 от ГПК да дава право на съда да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление, включително и като се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо дали те подлежат на съдебен контрол, и като отговорът на същия въпрос в случая несъмнено би имал значение за даване отговор на спорния между страните въпрос дали строежът е търпим, приет от съда за установен именно с представеното от ответника удостоверение за търпимост.

Същото удостоверение, по съображения, изложени в с.з. от 27.02.18г. по повод повдигнатото от ищеца оспорване на истинността му, както и в с.з. от 08.05.18г.

- по повод молба вх.№13598/04.05.18г. на ответника, които се поддържат изцяло и с това решение, е третирано от съда като официален удостоверителен документ по смисъла на чл.193 от ГПК, ангажиращ съда с материална доказателствена сила относно фактите, че описаните в него сгради са изградени преди м.февруари 1986г., ремонтирани са в периода 1996г.-2000г. и са били допустими по действащите към момента на построяването им строителни и архитектурни правила и норми.

И тук, само като допълнителен мотив, който не е бил нарочно изтъкнат в с.з. от 27.02.18г. и от 08.05.18г. съдът ще добави, че за да счете коментираното удостоверение за търпимост за официален удостоверителен документ, е взел предвид и обстоятелствата, че той е бил подписан от компетентния да го издаде по силата на пар.16,ал.1 от ПЗР във вр. с чл.145,ал.1 от ЗУТ /в ред. към датата на издаването му/ орган- *** на ***.

Удостоверението очевидно е било третирано и от ищеца като валиден и ангажиращ с удостоверителната си сила документ, въпреки доводите му с писмената защита, ако се съди по процесуалното му поведение в с.з. от 27.02.18г., в което е оспорил истинността му и е поискал да се открие производство по проверка верността на съдържанието му, досежно отразеното в него време на построяване на сградите, с твърдение, че спорният навес е построен след 01.01.02г., което прави неприложима за него разпоредбата на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, и следователно не е търпим, както и от становището, което е взел в с.з. от 08.05.18г., по повод докладваната от съда молба на ответника от 04.05.18г., че пътят му да обори доказателствената му сила е именно този по чл.193 от ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0325554c-8e3a-4a0b-b5d7-4d40b1de1584