Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 03.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12030/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
03.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110212030 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. А. Н., подадена чрез адв. Я. П. Ч., срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013530 от 02.07.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е осъществил виновно вменените му нарушения, поради което иска отмяната на НП като незаконосъобразно. Сочи, че към датата на вмененото му административно нарушение не е бил уведомен, че регистрацията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена. Алтернативно моли наложената административна санкция да бъде намалена до минималния размер. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Ч., с пълномощно по делото. Същият поддържа доводите в жалбата и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Подробни аргументи излага в писмени бележки, в които сочи, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. С депозираните писмени бележки навежда възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско такова.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 08.08.2023 г., а жалбата е подадена чрез АНО на 17.08.2023 г. Подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 26.02.2021 г., около 12.30 ч. в гр. ***, по бул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ жалбоподателят М. А. Н. бил спрян за проверка от АП 555 на 04 – ти сектор СДВР срещу номер *** на бул. „***“.

При направена справка било установено, че управлявания от жалбоподателя мотоциклет *** с рег. № *** *** КW, жълт, собственост на В. Д. Г., не бил регистриран в срок и е с изтекла табела. С Постановление от 01.06.2021 г. по пр.пр. №16697/2021 г. по описа на СРП, наказателното производство е прекратено, а преписката е върната на ОПП – СДВР за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на НП.

На 02.07.2021 г. Г. Б. – началник група към ОПП – СДВР е издала наказателното постановление, предмет на проверката в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза.

Липсва пълно очертаване на съставомерните факти.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние 2

(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.

53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В случая не се установи, че жалбоподателят е управлявал виновно МПС с прекратена регистрация, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсват изискуеми от закона елементи от субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено на самостоятелно основание и поради неправилно приложение на материалния закон.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая от наличните по делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че жалбоподателят е знаел, че към конкретния момент - 26.02.2021 г., управлява мотоциклет със служебно прекратена регистрация. При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волевият такъв – отношението към съставомерните последици. Следователно и изводът на наказващия орган за наличие на виновно поведение се основава единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя на водач на моторното превозно средство, поради което този извод не се споделя като правилен от съда.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. А. Н., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.

2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на имуществена санкция в размер до 1000, е в размер на 400 лева; както и действителната правна и фактическа сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на жалбоподателя по3 нисък размер на претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в размер на 400 (четиристотин) лева.

Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ОПП-СДВР не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно СДВР.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я /НП/ № 21-4332-013530 от 02.07.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на жалбоподателя М. А. Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. А. Н., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4