Решение № 1365 от 16.02.2016, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 16.02.2016г. Град

София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав

На двадесет и девети януари

Година 2016

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

Секретар: А.М. като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 15853 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Н.П.Т. срещу П. на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на: сумата от 80 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от органите на П. на Р.Б., изразяващи се в болки и страдания в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.1, пр. 2, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и т.20 от НК, престъпление по чл.242, ал.1, б. „б“, „д“, предл. първо и б. „ж“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл.304, ал.1, предл. 3, във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК по дознание №21/05г. по описа на ДНСБОП, пр.пр. №7037/2005г. по описа на СГП, приключило с оправдателна присъда от 13.10.2011г. по нохд №2291/2007г. на СГС 10-ти състав, потвърдена с решение №357/21.10.2013г. по внохд №27/2012г. на САС, VI-ти въззивен състав, влязло в сила на 29.11.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на решението; сумата от 2 099 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, съставляващи законната лихва за периода 18.04.2006г. – 21.10.2011г. върху сумата от 3 000 лева, представяваща парична гаранция, наложена с Постановление за привличане на обвиняем на СГП от 02.05.2007г. по дознание №21/06г. по описа на ДНСБОП, изменена с определение от 13.10.2011г. на СГС, 10-ти състав, влязло в сила на 21.10.2011г. Ищцата претендира и съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - П. на Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло. Твърди, че не е осъществен фактическият състав на деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, не се установява дали съдебният акт, с който ищцата е оправдана, е влязъл в сила, не са установени твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между тях и действията на негови органи, както и че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Сочи, че от значение е обстоятелството, че обвиняеми/подсъдими в производството са били повече от едно лица, чието процесуално поведение също влияе върху продължителността му, че противоправното поведение на ищцата /несъответствие между декларираното и реалната наличност/, установено в хода на наказателното дело, е обстоятелство, обосновавао приложението на чл.5 от ЗОДОВ, а също и че оговорността на П. не може да бъде ангажирана за чужди действия – а именно на медиите. По отношение на иска за имуществени вреди излага, че липсва причинно-следствена връзка между загубата на лихвата върху внесената сума и воденото срещу ищцата наказателно производство, т.к. тя не твърди трансфериране на сумата по сметка на получателя на гаранцията.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:

С постановление от 09.12.2005г. на зам. гр. прокурор при СГП е образувано досъдебно производство срещу ищцата и други осем лица за престъпление по чл.321, ал.2 от НК – участие в престъпна група.

С постановление от 12.12.2005г. на дознател при

ДНСБОП по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за 24 часа. С Постановление от 13.12.2005г. на прокурор при СГП е постановено задържането на ищцата под стража за 72 часа. На 14.12.2005г. по искане на П. на осн. чл.152а от НПК СГС, НО, 5 с-в взел по отношение на ищцата мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 21.12.2005г. САС потвърдил мярката за неотклонение. На 12.01.2006г. СГС, НО 11 с-в с определение по нчд №25/2006г. изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“, но на 20.01.2006г. САС отменил това определение и оставил без уважение искането на Н.Т. за изменение на мярката й за неотклонение в по-лека.

От прието по делото писмо от Министерство на правосъдието, ГД „ИН“ /лист 156 от делото/ се установява, че ищцата е била задържана на 12.12.2005г. по ЗМ №21/05 на ДНСБОП и освободена на 18.04.2006г., поради изменение на мярката за неотклонение в „парична гаранция“. Задържането на ищцата е продължило общо 4 месеца и пет дни.

С постановление от 02.05.2007г. на дознател от ГДБОП

- МВР, лицето Н.П.Т. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по:

- чл. 321, ал.1, пр. 2, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и т.20 от НК;

- престъпление по чл.242, ал.1, б. „б“, „д“, предл. първо и б. „ж“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК;

- престъпление по чл.304, ал.1, предл. 3, във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева, като в постановлението изрично е посочено, че сумата от 3 000 лева е внесена в брой на 18.04.2006г.

По обвинителен акт за гореописаните престъпления срещу Н.Т. и други 4 лица било образувано нохд №2291/2007г. по описа на СГС,10-ти състав. В разпореждането за насрочване на делото мярката за неотклонение „парична гаранция“ е потвърдена, като изрично е отбелязано, че сумата от 3 000 лева е внесена – л.128, том 3 от досъдебното производство. Предвид изричното потвърждение за извършена проверка на този факт на два пъти – от дознателя в постановлението за привличане на обвиняем и от съда в разпореждането от 20.07.2007г., настоящият съдебен състав приема плащането на процесната гаранция от ищцата за доказано.

С присъда от

13.10.2011г. по нохд №2291/2007г. по описа на СГС, 7-ми състав подсъдимата Н.Т. е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и оправдана. Мярката й за неотклонение от “парична гаранция“ е изменена в „подписка“ с определение, влязло в сила на 21.10.2011г.

След протест на

СГП срещу решението, е образувано внохд №27/2012г. по описа на САС, НО, 6-ти въззивен състав, което приключва с решение на съда от 21.10.2013г., което изцяло потвърждава присъдата на СГС.

Видно от отбелязването, същата е влязла в законна сила на 29.11.2013г.

От представените по делото медицински справки, изготвени от лекарска комисия към СБАЛЛС – София се установява, че в периода на задържането си по постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищцата е била диагностицирана с изострен хрониен бронхит, високо кръвно налягане и невегетативна дистония. Във връзка със съмнения за повишена функция на щитовидната жлеза ищцата е била хоспитализитана в периода 24.02 – 02.04.2006г. в женския сектор на СБАЛЛС – гр.

София с оплаквания от напрегнатост, безсъние, емоционална лабилност, редукция на тегло, безапетитие и нестабилни стойности на кръвното налягане. Прието е, че се касае за неврастения с невровегетативна дистония, обоснована от стреса и трудната адаптация в условията на ареста.

По делото са представени заверени от страната разпечатки от интернет сайтове, брой на в. „24 часа“ от 11 юни 2007г. със статия, озаглавена „Митничарка и хазартен бос на съд за 11 милиона лева“, както и заверено от страната копие на периодично издание от петък, 13 юни 2008г., от което не може да се установи на коя печатна медия е, но е видно заглавието на статията „Търговци защитават контрабанден канал“, над което е публикувана снимка на жена, а под снимката е посочено името на ищцата, наред със снимката и името на С.А.. От представените доказателства се установява, че проведеното срещу ищцата наказателно производство е получило обществен отзвук и е било отразено в редица печатни и електронни издания.

По делото е изслушано заключението на съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Е.Г., неоспорено от страните, което е компетентно изготвено, пълно и подкрепено от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло.

От заключението се установява, че психическото състояние на ищцата се влошило в периода на задържането й под стража от 12.12.2005г. до 18.04.2006г., като се е отразило със симптоматика, отговаряща на остра стресова реакция, преминала в състояние, което може да се диагностицира като посттравматично стресово разстройство с последици повишена тревожност, нарушения на съда и депресивна симптоматика. Вещото лице намира причинно-следствена връзка между влошеното състояние на ищцата и задържането й под стража, престоя в ареста и продължилите следствени и съдебни процедури. Психичните проблеми са продължили през цялото време на задържането под стража и цялото наказателно производство, както същите персистират и към момента на изготвяне на заключението, макар и с намаляваща по интензивност симптоматика.

По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещо лице д-р Е.В. – В. – ендокринолог, неоспорено от страните, което като компетентно и пълно, съдът кредитира в цялост. В заключението вещото лице е обсъдило подробно представените по делото медицински документи, поради което съдът не ги обсъжда отделно. От същото се установява, че за периода на задържането на ищцата под стража няма данни за повишена обмяна на щитовидната жлеза при установената възлеста гуша, т.е. базедовифицирането на възлестата гуша е от м. януари 2012г.

Нодозните промени на щитовидната жлеза са явно от преди януари 2012г., но обмяната е променена едва тогава. Въпросното базодовифициране на възлестата гуша е свързано с предиспозиция за възлеста гуша, а не с провокиращи стресови натоварвания и ситуации. При разпита в съдебно заседание, вещото лице категорично заявява, че стресът е в основата на т.нар. базедова болест – т.е. повишена обмяна при дифузна гуша, а не при възлестата гуша, която по-често е наследствено обусловена. Липсват категорични данни за причинна връзка между изживения от ищцата стрес, причинен от воденото наказателно производство и престоя й в ареста и констатираното базедовифициране на възлеста гуша.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. В., Бисерка Башабши и Теменужда Попова. От показанията на свидетелката Попова се установява, че с ищцата се познават от над 20 години, приятели и съседи са. В края на 2005 г. Ищцата била в ареста доста време. След като излязла била коренно променена физически и психически. Преди това имала бизнес с чанти, дрехи, обувки, който се провалил.Ищата била рухнала психически, била без зъби и й предстояла операция на щитовидната жлеза. Затворила се, стояла си вкъщи.

Отказвала поканите на свидетелката за излизане навън. Приятелите й се оттдръпнали, а съседите започнали отново да разговарят с нея едва след три години. От показанията на свидетелката Башабши се установява, че същата познава ищцата от 25-26 г. Била всеотдайна, весела, много добра. В края на 2005 г. била обвинена в контрабанда. Шест месеца била в ареста, всички приятели и близки се отдръпнали от нея. Била сломена. Зъбите й изпопадали, нервната й система се разрушила, започнала да вдига кръвно. Оправдали я след около десетина години.

На случилото се се дала гласност, по телевизия и по вестници, имало публикация във в. „Труд“. Доста хора от общите им познати се отдръпнали от нея. Загубила бизнеса си. След като излязла от ареста се опитала да работи, имали едно магазинче, но не била в състояние, т.к. била психически сломена. От показанията на свидетеля Васиелев се установява, че същият познава ищцата от 1980 г., от когато е неин съсед. Около 2005г. започнали някакви дела, прибрали я в следствието. Въпреки тези неблагополучия, между тях продължило да има уважение. Делата я убили като човек. Преди била една приятна комшийка, с която било приятно да се контактува, а след това била психически срутена, избягвала контакти. Със свидетеля били близки, преди ходили заедно на море, децата им израснали заедно. После тя отбягвала хората. Съседите започнали да я одумват и клюкарстват. Тя с никого не се карала, не спорила, но се променила, външно не била човекът от преди. Сега се мъчи да възстанови бизнеса си, но била добила лоша слава. Тъй като е борбена натура, продължавала с търговията. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства.