Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3798 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8048/2022
Вид
Решение № 3798
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3798 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3852 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 46497/2021 г. Софийски районен съд, 53 състав отхвърлил предявените от „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*******, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен като частичен от общ размер на 3 877.31 лв. за сумата в размер 542.78 лв., представляваща неплатена сума по регресно вземане на ищеца за платено от последния застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за настъпило на 12.05.2020 г. в гр. София застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.08.2021 г., до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен като частичен от общ размер на 331.75 лв. за сумата от 42.78 лв. - лихва за забава за периода от 05.10.2020 г. до 08.08.2020 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 560 лв. разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД, който 1 го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно определил дължимото застрахователно обезщетение, като приел, че стойността на запазените части, която трябва да се приспадне от действителната стойност на процесното МПС, възлиза на 25 %. Така необосновано определил по-ниска стойност на вредите от действителната такава. Съдът не обсъдил заключението на САТЕ в неоспорената част, посочваща какъв следва да бъде този размер като се вземе предвид, че запазените части са реализирани на пазара за сумата от 2 150 лв.

В случая според въззивника следвало да се приспадне действително получената стойност на запазените части. Освен това от приетите писмени доказателства и заключението на САТЕ по задачи 12 и 13 се установило, че ищецът правилно е заплатил разходи за разоборудване на автомобила в размер на 343.20 лв., с цел установяване вида и стойността на вредите, и разходи за пътна помощ в размер на 50 лв., тъй като процесният автомобил не можел да се придвижва на собствен ход след ПТП. Освен тези разходи, в размера на дължимото обезщетение следвало да бъдат включени и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски, при което общо дължимото обезщетение възлизало на 21 797.20 лв. В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че районният съд правилно е определил дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета, то главният иск бил основателен до размер от 115.29 лв., а акцесорният за лихви – до размер от 9.86 лв., тъй като районният съд не взел предвид разходите за разоборудване в размер на 343.20 лв., разходите за репатриране в размер на 50 лв. и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, евентуално – да го отмени в частите, с които исковете са отхвърлени до размер от 115.29 лв., съответно до 9.86 лв., и уважи исковете до тези размери.

Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък в жалбата. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени като частични - иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 500 лв., с цял размер 3 877.31 лв., представляваща част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди, причинени по застрахования при ищеца л.а. „Пежо 301“, рег. № ******* причинени при ПТП, настъпило на 12.05.2020 г. в гр. София, на бул. „*******, по вина на водача на л.а. „Рено“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 42.78 лв., с цял размер 331.75 лв. - лихва за забава за периода от 05.10.2020 г. до 08.08.2020 г. вкл. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 09.08.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че предвид наличието на тотална щета, определил застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума от 23 909.22 лв., като след приспадане на изплатените от застрахователя разходи за разоборудване на автомобила и определяне стойността на вредите в автосервиз в размер на 343.20 лв., заплатил на застрахования обезщетение в размер на 23 566.02 лв. Застрахователят заплатил и сумата 50 лв. за оказаната на застрахования пътна помощ след ПТП, а от реализираните останки на увреденото МПС получил сумата 2 150 лв. Така бил встъпил в правата на застрахования за сумата от 21 824 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността на продадените останки - в размер на 21 416.02 лв., както и с включени разходи за разоборудване в размер на 343.20 лв., разходи за пътна помощ в размер на 50 лв. и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски. След отправена на 03.09.2020 г. регресна покана, ответникът му заплатил само сумата 17 946.91 лв., при което дължими оставали още 3 877.31 лв.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения главен иск по основание и размер с възражение, че плащането на сумата 17 946.91 лв. напълно репарира вредите, като е съобразен и с наличието на запазени части на МПС. Оспорил е 3 претенциите за покриване на разходи за репатриране и разоборудване, тъй като не били покрит риск по договора за застраховка „Каско“, не биха били направени от увредения, не били в причинна връзка с ПТП, а всички разноски във връзка с реализацията на запазените части не били част от обезщетението по застраховката. Разходите за оценка на запазените части се включвали в разходите за оценката на щетите, които варирали в рамките на около 15 лв., и които ликвидационни разноски били изцяло заплатени от ответника с плащането по регресната претенция на ищеца. Твърдял е и наличие на подзастраховане. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над частично предявения размер от 500 лв. до 542.78 лв. Налице е произнасяне екстра петитум за тази разлика, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в тази част.

Въззивният съд намира, че решението в допустимата му част е правилно като краен резултат по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени 4 вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

В случая тези предпоставки не са били спорни между страните. Спорен е само въпросът относно размера на дължимото обезщетение, в частност дали стойността на запазените части е в размера от 2 150 лв., колкото ищецът твърди да е получил от продажбата на запазените части, или в размер на 25 % от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП съобразно втория вариант на приетата САТЕ, както и следва ли в обезщетението да се включат и направени от ищеца разходи за разоборудване в размер на 343.20 лв., разходи за пътна помощ в размер на 50 лв. и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски.

По делото се установява, че след констатация за причинена при процесното ПТП тотална щета на застрахования при ищеца л.а. „Пежо 301“, застрахователят - ищец е определил и изплатил на застрахования (видно от преводно нареждане от 12.06.2020 г.) застрахователно обезщетение в размер на 23 566.02 лв., който размер е формиран след приспадане от застрахователната сума по договора в размер на 23 909.22 лв. на заплатената от застрахователя сума в размер на 343.20 лв. за разоборудване на автомобила в автосервиз. Следователно, след като ищецът е прихванал тази сума от застрахователното обезщетение (както сам твърди в исковата молба), същият не е встъпил в право на застрахования да я получи от застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, нито може да я претендира втори път от ответника.

От приетите фактура с приложение към нея, ликвидационен акт от 10.03.2021 г. и извлечение от банкова сметка се установява, че на 24.03.2021 г. застрахователят е заплатил на трето лице разходи за пътна помощ във връзка с процесното ПТП в размер на 50 лв.

От приетите фактура от 05.08.2020 г. и преводно нареждане от 04.08.2020 г. се установява, че застрахователят е продал останките от увреденото МПС на трето лице за сумата 2 150 лв.

Съгласно т. 61 от приетите ОУ за застраховка „Каско на МПС“, 5 застрахователят ще заплаща и направените целесъобразни разходи за пътна помощ, за транспортиране на МПС до мястото за извършване на ремонт (но за не повече от 300 км). Възстановяването става срещу представени оригинални фактури за пътна помощ и транспортиране, които се покриват по цените, посочени във фактурите, но не повече от цените за същите услуги, установени от СБА - за Република България; Според т. 62 от ОУ, общият размер на изплатените обезщетения, вкл. признатите транспортни разходи и разходи за ограничаване на щетите не може да надвишава застрахователната сума, освен ако разходите са направени в изпълнение на писмени указания на застрахователя; Съгласно т. 64 от ОУ, при пълна загуба (тотална щета) вследствие на проявени рискове, покрити по условията на договора (без рисковете „кражба“ и „грабеж“ на МПС), застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието ... Увреденото МПС или остатъците от него остават собственост на застрахования. Стойността на запазените детайли се определя съобразно състоянието на МПС към датата на застрахователното събитие по експертна оценка или по оферта на потенциален купувач на останките от увреденото МПС.