Решение № 1702 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110209800 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя П. Ц., срещу наказателно постановление № 732314-F734031 от 19.10.2023 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности - София“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които рефлектират върху валидността им.

Излага се, че посочените в АУАН двама свидетели при съставяне на акта, не са присъствали при извършената на дружеството-жалбоподател проверка. Сочи се, че те не са присъствали нито при извършване, нито при установяване на нарушението. В този смисъл се навежда, че в АУАН не било отбелязано изрично, че отразените в акта свидетели при съставянето му, са такива, в случаите на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Релевират се оплаквания, че срещу издадения АУАН е подадено възражение, но неправилно било отразено в НП, че такова не е постъпило. Твърди се, че установената разлика, от 47,50 лв., представлявала собствени средства, оставени в касовия апарат за връщане на ресто. Навежда се, че това е честа практика, както и че не е ощетен фискът. Сочи се още, че датата, за която жалбоподателят е санкциониран, е 15.09.2023 г., когато е първият учебен ден за всички ученици в страната, поради което и по традиция се купували много букети и цветя, като се претендира, че неотразяването на процесните 1 парични средства, които се сочи да са с личен произход, се дължало на разсеяност и припряност по-бързо да бъдат подготвени за продажба съответните букети от цветя за купувачите. Излага се, че дори и в най-натоварения ден, какъвто е денят, когато е констатирано извършеното от дружеството нарушение, оборотът му не надвишавал 120,00 лв. Поддържа се, че е налице маловажен случай, в който смисъл се твърди, че неправилно АНО, като е наказал жалбоподателят, вместо да приложи чл. 28 ЗАНН, не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства. Според жалбоподателя е налице бланкетно посочване от страна на АНО, че при определяне размера на наказанието, не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание било изключително тежко и непосилно за изпълнение, а също и несъответно на извършеното нарушение. В тази връзка се навеждат оплаквания, касаещи пренебрегване от страна на АНО, при преценката му за определяне на съответната на дружеството санкция, на обстоятелствата, свързани с локацията на проверения обект и с работещите в него лица /роднини, които управляват малък сеемен бизнес/. В заключение се твърди маловажност на извършеното и искане атакуваният акт да бъде отменен, като се приложи чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, представлява се от управителя П. Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи се, че последната, заедно със сестра си и майка си имат малък семеен бизнес, като наложената имуществена санкция от 500 лв., е несъразмерна спрямо приходите, които реализира дружеството, че нарушението е констатирано за първи път, че не е ощетен фискът, както и че АНО е могъл да отправи предупреждение, вместо да наказва жалбоподателя. Моли се обжалваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Б., моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява извършеното нарушение, както и че е ирелевантно обстоятелството каква е причината за установената разлика от 47,50 лв., тъй като жалбоподателят е длъжен да е запознат със закона и да го спазва. Навежда, че обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя, е взето предвид от АНО при определяне на санкцията, поради което и същата е в минималния предвиден в закона размер, от 500 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.09.2023 г. инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект – магазин, находящ се в *******************, стопанисван от „*****“ ЕООД, ЕИК **********. Към този момент дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, модел "DAISY eXpert 01 ", с ИН на фискалното устройство DY428398 и ИН на ФП № 36586171, бил в размер на 119,00 лв. Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването била установена сума в размер на 166,50 лв. Констатирана била положителна разлика в размер на 47,50 лв. Установено било, че промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и работещо в обекта фискално устройство, което притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си: Да регистрира, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в или извън касата/ чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. За извършената проверка бил съставен протокол от 15.09.2023 г. от проверяващите инспектори З. Ц. Н. и К. К. Д..

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 28.09.2023 г. от З. Ц. Н. - „ старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП - за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен срещу подпис на 2 упълномощено от „*****“ ЕООД, ЕИК ********** лице, на 28.09.2023 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 732314-F734031 от 19.10.2023 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности - София“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ леваг, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството на 03.11.2023 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката З. Ц. Н..

Свидетелката Н. поддържа фактическите констатации отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение, констатирано на място. Излага, че на процесната дата е извършена проверка в търговски обект – магазин за цветя, при която е установено, че в обекта има фискално устройство, функциониращо и притежаващо функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“, като при отпечатване на финансов отчет от фискалното устройство и извършено преброяване на наличността в касата, е установена сумата от 166,50 лв., при оборот от 119 лв., тоест установена е положителна разлика от 47,50 лв., която не е отразена във фискалното устройство. Заявява също, че дружеството има и друго извършено нарушение, свързано с неиздаване на касов бон, за сумата от 20 лв.

Съдът намира показанията на свидетелката за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелката З. Ц. Н. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за извършена проверка от 15.09.2023 г., разпечатка на дневен финансов отчет, опис на парични средства, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.09.2023 г., след като на 15.09.2023 г. е извършена проверка в обекта и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било установено и нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от упълномощен представител на дружеството жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от З. Ц. Н. - „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП 3 органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено от С. К. Д. - Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението – 15.09.2023 г. - датата на проверката. Правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен. Наведеното от жалбоподателя възражение, че обстоятелството, че посочените в акта свидетели, които не били такива при установяване или извършване на нарушението, не било изрично отбелязано в акта, представлява съществено нарушение, е неоснователно. В действителност свидетелите посочени в акта, са такива при съставянето му, по см. на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, но липсата на отразяване на този факт в издадения АУАН, според съда не представлява съществен порок на акта, който да е довел до накърняване правата на нарушителя, съответно до невъзможност на последния да се защитава срещу него.

По възражението на жалбоподателя, че в издаденото НП било неправилно посочено, че срещу АУАН не е постъпило възражение, а в действителност такова е подадено, съдът приема, макар и в действителност погрешно в НП да е отбелязано, че възражение срещу АУАН не е постъпило, а такова е било подадено, това не води до извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното юридическо лице, защото впоследствие възражението е било приобщено към административнонаказателната преписка, и санкционираното лице е упражнило правото си на обжалване, и е могло да иска в хода на съдебното следствие проверка на фактите, изложени в подаденото възражение. В този смисъл е формирана практика на АССГ (Решение № 3932 от 15.06.2023 г. по адм. д. № 3003 по описа за 2021 г. на АССГ, XIX – ти касационен състав; Решение № 5761 от 12.10.2022 г. по адм. д. № 6383 по описа за 2022 г. на АССГ, XII – ти касационен състав и други).