Решение № 644 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Ю. С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100501822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл. 248 ГПК.

С решение № 17163 от 23.10.2023 г. , постановено по гр. дело № 33894/2022 г. на СРС, ІІ Г.К, 70 състав, е отхвърлен предявения от К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 2 срещу „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „********, ап. 1, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.03.2021г. С решението на съда е осъден К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, сумата 2300 лева- разноски по делото, сторени пред СРС, от които 800 лева деловодни разноски и 1500 лева адвокатско възнаграждение.

С определение № 43705 от 06.12.2023г. по същото гр. дело № 33894/2022 г. на СРС, ІІ Г.К, 70 състав, е оставена без уважение молбата на „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, чрез проц. му представител адв. М. за изменение на решението в частта за разноските, чрез отхвърляне на възражението на проц. представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК и присъждане на пълния размер на договореното и изплатеното адвокатско възнаграждение на адв. М..

Срещу решението на СРС, 70 с-в е постъпила въззивна жалба от К. П. П., 1 подадена чрез пълномощника адв. И. Г., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, чрез процесуалния си представител адв. Ю. М. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от ответника „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, чрез упълномощения процесуален представител - адв. Ю. М. срещу определение № 43705 от 06.12.2023г. по гр. дело № 33894/2022 г. на СРС, ІІ Г.К, 70 състав, с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се съображения, че присъденият в полза на ответното дружество адвокатски хонорар от 3 000 лева не съответства на минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдС. Иска се отмяна на определението и присъждане в полза на „Марчело“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер, съответен на представения по делото договор и Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца К. П. П., ЕГН **********, чрез адв. И. Г., с който се ангажират доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че фактическата и правна сложност на делото се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение. В тази посока се изтъква, че действията, извършени от процесуалния представител на ответника, се изчерпват единствено с депозирането на писмен отговор, състоящ се от 4 страници и процесуално представителство по образуваното дело. Изтъква се, че са проведени общо три съдебни заседания, а на едно от тях процесуален представител на ответника не се е явил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който атакуваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми, поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност, с оглед изложените в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 23.06.2022г., с която е предявен осъдителен иск от К. П. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за осъждане на ответника „Марчело“ ЕООД, с ЕИК 104602539, да заплати на ищеца К. П. П., ЕГН **********, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Не е спорно по делото, че на 04.03.20 21 г., при изпълнение на служебните си задължения като „Началник склад“ в „Марчело“ ЕООД ищецът К. П. е претърпял трудова злополука.

Безспорно е, че към датата на настъпване на злополуката - 04.03.2021 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „Началник склад“ по силата на трудов договор № 1056, сключен на 29.05.2020г. Трудовият договор е приет като доказателство по делото и не е неоспорен от страните.

Приета е по делото неоспорена от страните декларация за трудова злополука от 11.03.2021г., заведена с вх. № 5101- 04-15/11.03.2021 г. на ТП на НОИ- Велико Търново, в която са обективирани данни, че злополуката е настъпила в 8 ч. и 25 мин. на 04.03.2021 г. (при работно време от 6 ч. и 30 мин. до 12 ч. и 00 мин. и от 13 ч. и 00 мин. до 15 ч. и 30 мин.) в помещение за опаковане и експедиция на месни продукти в гр. София, ул. „******** при подготовка на машина за опаковане „Tiromat“ за започване на работа, при което ищецът посегнал към машината, за да издърпа найлонова опаковка и лявата му ръка попаднала под затварящия се гилотинен нож на машината. В посоченото писмено доказателство е отбелязано като отклонение от нормалните действия (условия) – пострадалият не е преценил правилно действието си и са набелязани мерки: провеждане на извънреден инструктаж.

По делото е прието неоспорено от страните разпореждане № 5104-0414/23.03.2021 г., издадено от Териториално поделение- Велико Търново на НОИ, с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като не се спори, че посоченото разпореждане е влязло в сила.

По делото е приетото като доказателство и неоспорено от страните наказателно постановление № 22-007371 от 01.06.2021г., с което на К. П. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 126, т. 6 от Кодекса на труда, вр. с чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, 3 състоящо се в това, че на 04.03.2021г. не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и не се е грижил за здравето и безопасността си. Не се спори от страните, че наказателното постановление е влязло в сила. Не се спори също, че глобата е изплатена в пълен размер от ищеца К. П. с парична сума, предоставена му от ответника с разходен касов ордер от 01.06.2021 г.

По делото е приета неоспорена от страните епикриза от УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД, Секция ортопедична травматология, Клиника по хирургия на ръката, видно от която ищецът е постъпил на 04.03.2021 г. с диагноза: травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан. В епикризата е удостоверено, че в деня на приемане, на ищеца е извършена оперативна процедура и е изписан на 07.03.2021 г.

По делото е приет болничен лист за временна неработоспособност № Е20210515540, издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, видно от който непосредствено след настъпване на трудовата злополука ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 04.03.2021 г. до 06.04.2021 г. (34 календарни дни). Първичният болничен лист е последван от 10 болнични листа /продължение/, както следва: № Е20210912901 от 07.04.2021 г., № Е20210913085 от 12.05.2021 г., № Е20210913302 от 09.06.2021 г., № Е20211636939 от 07.07.2021 г., № Е20211637171 от 18.08.2021 г., № Е20211637650 от 13.10.2021 г., № Е20211637652 от 13.10.2021 г., № Е202101637888 от 10.11.2021 г., № Е2022007853 от 09.02.2022 г. и Е20221219334 от 30.03.2022 г. Въз основа на тях, ищецът К. П. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност в продължение на близо една година - от 07.04.2021г. до 10.04.2022г., при домашен амбулаторен режим. Във всички болнични листове е поставена диагноза: травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан.

Видно от удостоверение № 004-00158195/08.03.2023 г. ТП на НОИВелико Търново за периода от 04.03.2021г. до 10.04.2022г. ищецът е получил обезщетения за временна нетрудоспособност в общ размер на 21146,83 лева.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно - техническа експертиза, която е дала заключение за липса на данни за извършени ремонтни или профилактични работи с и около процесната машина. Според вещото лице за да настъпи инцидентът, машината е била приведена в пълен работен режим, като по време на работа е било абсолютно забранено същата да бъде доближавана.

От приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно медицинска и психологична експертиза се установява, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил рана на палеца на лявата ръка, с подлежащо разкъсване на двете екстензорни сухожилия на първи пръст, прекъсване на повърхностното разклонение на лъчевия нерв, разкъсване в мускулната част на опониращия мускул на палеца, счупване на радиалния и дорзален кортекс на първа предкиткова кост на лявата ръка. Вещото лице е посочило, че възстановяването на травмата, обхващаща счупване на 4 предкиткова кост, увреждане сухожилията на палеца е на мускулната му част и увреждане на нерва на пръста е за срок не по - малък от 7-8 месеца, като предвид сложния характер на увреждането е възможно пълно възстановяване да не настъпи. Според вещото лице, предвид увреждане нерва на палеца се очаква да има постоянна неврологична симптоматика, със влошаване при натоварване на ръката и при промяна в атмосферните условия - влажно и студено време. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че функцията на палеца е максимално възстановена за вида травма. Съгласно заключението вследствие на инцидента ищецът е получил „смесена тревожно-депресивна реакция“, която е продължила около година и към прегледа се наблюдават само остатъчни симптоми. Вещото лице е пояснило, че психичното здраве на ищеца не е засегнато от същинско психично заболяване, а от стрес, който е предизвикал невротични оплаквания от умора, чувство за несправяне, тревожност, потиснатост и затруднение да привикне към новата ситуация, при която е с недостатъчна ловкост и сила на лявата ръка.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Б.Ж.Ж. - П.а - съпруга на ищеца и П.С.К. - служител в ответната фирма.

Свидетелката П.а заявява, че на 04.03.2021г., сутринта, около 08.30 часа, съпругът й съобщил, че е претърпял инцидент и я помолил да отиде до „Пирогов“. Свидетелката изпълнила молбата, а ищецът бил транспортиран до болничното заведение от негов колега. Съпругът й бил приет за лечение и още същият ден му била направена операция. Останал няколко дни в болницата, след което бил изписан. След сваляне на гипса започнали раздвижване и рехабилитация в продължение на минимум 6 месеца. Свидетелката сочи, че към момента на разпита - 01.06.2023 г. ищецът периодично провежда рехабилитации, тъй като не може да използва пълноценно лявата ръка.