Решение № 40 от 26.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500542 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260043/06.04.2021г. постановено по гр. д. № 633/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, съдът е приел за установено на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от АНГ.

ИВ. АНГ., с ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Р.“, № 14, вх.Е, ап.12 оспорване на истинността на представените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 документи - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г., че същите са неистински; отхвърлил е предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър 1

Дертлиев”№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против АНГ. ИВ. АНГ., с ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Р.“, № 14, вх.Е, ап.12 искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал.

1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че АНГ. ИВ. АНГ., с ЕГН:

**********, от гр. С., солидарно с M. И. И., с ЕГН: ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 сумата 18 578,95 лева /осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 , представляващи главница по 72 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2019г.. до 14.08.2025г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 22.05.2019г., 1 917,32 лева /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 22.05.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 345 от 12.09.2019г. , издадена по ч.гр.д. № 800/2019г. по описа на РС Троян, като неоснователни и недоказани; отхвърлил предявените от на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 против АНГ. ИВ. АНГ., с ЕГН:

**********, от гр. С. искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата 18 578,95 лева /осемнадесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ главница – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № 1961548 , представляващи главница по 72 броя неплатени погасителни месечни вноски, 1917,32 лева /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 22.05.2019г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани; осъдил е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на РС Свищов ДТ върху предявените в условията на евентуалност осъдителни искове в размер на 819,85 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Недоволна от така постановеното решение е останала „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940. Подадена настоящата въззивна жалба. В последната се сочи, че обжалваното решение е неправилно е незаконосъобразно изцяло.

Ответник жалба АНГ. ИВ. АНГ. оспорва така подадената въззивна жалба и сочи, че същата е неоснователна.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, и по 2 вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната се явява основателна.

Във въззивното производство съдът е обвързан да провери първоинстанционното решение само в рамките на възраженията направени от жалбоподателя – чл.269 от ГПК. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е основателна.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София против АНГ. ИВ. АНГ., с ЕГН:

**********, от гр. Свищов за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в определен размер, за мораторна лихва за забава за определен период и за законната лихва върху главницата , за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от рамков договор за цесия от 20.12.2016г., сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, което дружество от своя страна с договор от 1961548 от 26.08.2015г. предоставило на ответника кредит в размер на сумата общо 25 000,00лв., също от индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г., по който цедентът УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД прехвърлил на ищеца съгласно чл. 2.1 от Рамков договор от 20.12.2016г. вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, като продадените и прехвърлени вземания били описани в Приложение 1 към договора за цесия, неразделна част от него. Приложение 1, част към индивидуалния договор за цесия също е приложено по делото, като на ред 380 фигурира вземане срещу Mомчил Иванов Иванов и АНГ. ИВ. АНГ. по договор от 26.08.2015г.

От приложеното ч.гр.д. № 800/2019г. по описа на Районен съд-Троян се 3 установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница, и мораторна лихва с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след направено уточнение, претенцията е за 18 578,95 лева, част от дължима главница в размер на 20 386,87 лева за 72 бр. месечни погасителни вноски за периода 14.09.2019г.. до 14.08.2025г., като се претендира обезщетение за забава в размер на 1917,32 лева за периода 22.05.2019г.. до 21.08.2019г. Вещото лице е заключило, че лихвата за забава, изчислена върху просрочената главница в размер на 21 867,27 лева за претендирания преиод 22.05.2019г. до 31.08.2019г. е 625,65 лева, а лихвата за забава, изчислена върху дължимите суми по процесния договор 32 163,75 лева, включително и неплатена възнаградителна лихва за претенсилания период е 920,24 лева. Вещото лице е дало заключение, че съгласно представена справка от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД изх. № 131/07.01.2021г. по процесния договор за потребителски паричен кредит 1961548/29.08.2015г. са платени изцяло 29 броя погасителни вноски за периода 14.09.2015г. до 21.01.2018г. вкл., последно платена била начислена на 21.02.2018г. лихва просрочие поради забавяне на плащането по дължимите месечни погасителни вноски, извършеното плащане в размер на 9,00 лева е извършено на 19.04.2018г. Вещото лице е заключило, че съгласно представената справка от ищеца след датата на цесията 19.09.2018г. по процесния договор не са извършвани плащания. Заключението на вещото лице е, че платената сума по процесния договор е в размер на 10 901,79 лева, с които са покрити следните задължения – главница 29 бр. месечни вноски в размер на 3 882,73 лева за периода 14.09.2015г. – 21.01.2018г.. вкл., възнаградителна лихва – 29 бр. месечни погасителни вноски в размер на 6 568,23 лева за периода 14.09.2015г. – 21.01.2018г. вкл., месечна застрахователна премия – 19 бр. – 406,22 лева и начислена лихва за забава за 18 броя месечни погасителни вноски – 44,61 лева за периода 14.12.2015г. -21.02.2018г. вкл. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че претендирана е частична сума по главница в размер на 18 578,95 лева, което са 72 бр. погасителни вноски за периода от 14.09.2019г. до 14.08.2025г., общата сума на които вноски е 20 386,87 лева, а относно претендираното обезщетение за забава, искът на ищеца бил за сумата 1917,32 лева за периода 22.05.2019г. до 21.09.2019. Вещото лице е заявило, че лихвата за забава върху просрочена главница за този период е в размер на 625,65 лева.

Районен съд Свищов е открил производство за проверка истинността на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г.

Според Районен съд Свищов: ищецът твърди, че се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице – кредитор на ответника по процесния договор за паричен заем. Същевременно в срока 4 за отговор ответникът бил оспорил истинността на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. , твърдейки, че същите са неистински, съставени за целите на производството, като не са подписани от лицата посочени в тях за техни автори. Същият оспорва автентичността им, като на основание чл. 193 от ГПК с протоколно определение от 13.11.2020г. по делото е открито производство за проверка на истинността им, и е указано, че на основание чл. 193 ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността на документите пада върху ищцовата страна, която ги е представила. В предоставения срок никоя от двете страни не е направила доказателствени искания във връзка с откритото производство за проверка на истинността на тези представени от ищеца и оспорени от ответника доказателства. След като ищцовото дружество не доказа автентичността на документа, не ангажира гласни доказателства, не направила искане за допускане изготвянето на съдебнографологична експертиза на подписите, положени по тези оспорени документи, съдът е приел, че оспорването им е доказано, същите се явява неистински и по тази причина следва да бъдат изключени от доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл. 194 ал. 2 от ГПК.

Това според Районен съд Свищов обуславя отхвърляне на исковете по чл.422 от ГПК като неоснователни и недоказани, поради неустановено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумите предмет на исковия процес. За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен договор за заем, изпълнение на поетите от страна на заемодателя задължения по договора за предоставен заем, съответно неизпълнение на задълженията на за плащане на договорените погасителни вноски, както и настъпилата изискуемост на вземането и прехвърлянето на последното на дружеството – ищец по реда на чл.99 от ЗЗД. Съгласно гореизложеното, ищецът не доказал истинността на оспорените документи Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. и същите са 5 изключени от доказателствата по делото. След като това е така, исковете се явяват неоснователни, защото не се доказвало от доказателствата по делото, че ищецът е придобил процесното вземане чрез посочените цесии.

Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0322471d-3b60-4605-a332-6721d31437c6