Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 27.04.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 638/2023
Вид
Решение № 208
Подписан
27.04.2023
В сила
17.05.2023
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Плевен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430200638 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № *** от *** година на н. Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.П. на И. Д. И. с ЕГН: ********** от с.М., ул.“А.А. – М.“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и

По чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд П., с която моли съда да отмени по реда на чл.

63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата.

Ответната страна по жалбата н. Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР 1 гр.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На ***г. в *** часа в община П., на път п.к. *** с посока на движение към гр.С., като водач и управляващ земеделска техника – к.т. марка „Д.Д.“ *** с рег.№ *** (КТИ) с прикачен към него инвентар – ***, като при допустима обща ширина от 2.55 метра съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „А“ от Наредба *** / 30.07.2001г. за движение на извън габаритни или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ, същият е с широчина от 4.00 метра, измерена с техническо средство – ролетка, като не притежава разрешение от администрацията, управляваща пътя, което да е съгласувано със съответната служба за контрол на МВР, съгласно чл.8, ал.2 от горепосочената Наредба, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и не носи контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. А. Х. и свидетел Ц. В. В., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Същата не се оспорва и в съдебно заседание.

Проверката е извършена в присъствието на св.В., връчен е препис от акта за установяване на административно нарушение, подписан е без възражения от нарушителя по обективността на констатациите.

Възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в 2 законния срок.

Наказателното постановление е издадено на И. И. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, чиято разпоредба гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Измерената широчина е 4.00 м. при допустима максимална широчина на ППС 2.55м.,съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба *** от 0***г. на МРРБ. Съгласно чл.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Видно от приложеното ведно с жалбата до Районен съд гр.П. разрешително РИ – 311 от ***г. за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, издадено от АПИ“, ППС-то е имало издадено разрешително. От внимателен анализ на същото, находящо се на л.5 от делото, се установи, че същото е издадено на ***г. и е валидно до ***г. На следващо място, в разрешителното е изписан регистрационния номер на ППС-то за което е валидно, а именно ***, което съвпада с регистрационния номер на процесното ППС. На следващо място, съгласно разрешителното широчината на ППС-то може да бъде до 4.50м., а тя е била 4.00 метра. Видно от разрешителното, същото важи освен за област В.Т., така и за областите граничещи с областта. Известен факт е, че област П. безспорно граничи с област В.Т., но изрично в разрешително е отбелязано удебелено и подчертано, че процесното разрешително не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III-ти клас, включени в приложение *** към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба № 11. Видно, както от АУАН, така и от наказателното постановление, нарушението за което е санкциониран жалбоподателят И. е извършено именно на Първокласен път *** (Б. – Б.) при км.*** с посока на движение към гр.С.. Това обстоятелство се потвърди и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д. Х. и свидетеля Ц. В.. Първокласен път *** (***) Б. – Б. попада в списъка на пътищата в Приложение *** към чл.8, ал.3 от Наредба ***, за които едногодишното разрешително за колесни трактори, 3 тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, представено по делото, не важи.

Според съда, безспорно към момента на извършване на проверката процесното ППС е имало разрешително за движение на извънгабаритно пътно превозно средство, но същото не е било валидно за движение по този път, по който е констатирано нарушението, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба *** от 0***г. на МРРБ.

Затова съдът приема, че И. Д. И. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. За нарушението по чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил минималното предвидено наказание, а наложеното наказание за нарушение по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е с фиксиран размер, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** година на н. Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.П., с което на И. Д. И. с ЕГН:

********** от с.М., ул.“А.А. – М.“ ***, на основание чл.53 от ЗАНН и По чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-П. в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5