Протокол № 115 от 04.11.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 115 гр. Варна, 03.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500390 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:15 часа се явиха:

Въззивницата Т. АТ. Ф. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззивницата АЛБ. Г. Ф. , редовно призована не се явява, представлява се от адв. П.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззивницата В. Г. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призован, представлява се от адв.Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Вещото лице инж. Л.С. Б., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице Л. Хр. Т., редовно призована, явява се лично.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ,

ЧАСТНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ

1

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби и една частна жалба, както следва:

Въззивна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./, трите чрез процесуалния им представител адв. П.Г., против решение № 997/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1 / е отхвърлен предявеният от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение Север“ АД иск в частта му за сумата над 47 000лв. до 63 183, 25лв., представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43, 5 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия СрН /57 м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/ е отхвърлен предявеният от Т.

АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., против „Електроразпределение Север“АД иск за сумата в размер на 1812, 19 лв., представляващи платени за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., без основание/при начална липса на основание/ такси „пренос ниско напрежение“ и такси „достъп средно/ниско напрежение“; 3/ Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф. са осъдени да заплатят на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 840,54 лв., разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си 2 представител адв.Н.Б., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Фурнаджиеви части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът констатира, че доказателствата за заплащане по сметка на ВАпС на дължима държавна такса по горепосочената въззивна жалба в размер на 359,91лв. са приложени по делото на ВОС-л.35 и л.36. Документите за внасяне на държавната такса за въззивно обжалване следва да се намират по преписката на въззивното дело, предвид което приема, че заверени копия от тези документи следва да се приложат по делото на ВАпС.

Въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“АД чрез процесуалния му представител адв. Н.Б., против решение № 997/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 453/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1/ „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г.

Ф. и АЛБ. Г. Ф., като наследници на Г.Н.Ф., б.ж. на гр.Варна, поч. на 29.02.2020г., сумата от 47 000лв., представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./, ведно с издигнат 1 бр. стоманенорешетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия СрН /57 м./, ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2019г., които ответното дружество ползва без основание за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители; 2/

„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф. сумата от 4 051,26лв., разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в цялост.

Претендират се разноски.

Въззиваемите страни Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./ като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез 3 процесуалния си представител адв. П.Г., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Частна жалба, подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф./ като правоприемници на починалия в хода на производството Г.Н.Ф./ против определение № 2393/07.07.2021г., постановено по гр.д. № 453/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба с вх. № 11331/10.06.2021г., подадена от Т. АТ. Ф., В. Г. Ф. и АЛБ. Г. Ф., чрез адв. П.Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 997/01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 453/21 г. по описа на ВОС, гр.о. В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК като се измени решението на ВОС в частта за разноските и на страната се присъди и разликата над присъдените от ВОС разноски в размер от 4 051,26 лв. до дължимите такива в размер от 4 624,87 лв.

Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В първата въззивна жалба е направено доказателствено искане за приемане на представеното с жалбата писмено доказателство - анекс №1 от 11.05.2021г. към договор за цесия от 19.05.2019г., сключен между Т. АТ. Ф. в качеството й на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“, гр.Варна като цедент и Т. АТ. Ф., В. Г.

Ф. и АЛБ. Г. Ф., трите в качеството им на наследници на Г.Н.Ф., като цесионери. С допълнителна молба от 23.06.2021г. /връчена на насрещната страна/ въззивниците са направили искане за приемане и на следните писмени доказателства: телепоща с изх.№36/16.06.2021г., изпратена от Т. АТ. Ф. в качеството й на ЕТ „Алдо-ЖВ-Т.Ф.“, гр.Варна, чрез пълномощника й адв.

П.Г., до „Електроразпределение Север“ АД, с която цедентът на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД е уведомил дружеството за посочения анекс от 11.05.2021г. към договор за цесия от 19.05.2019г., както и известие за доставяне от 16.06.2021г., получено на 18.06.2021г., разписка за приета телепоща и системен бон от 16.06.2021г.

4

В отговора си по жалбата „Електроразпределение Север“ АД моли представеният анекс да не бъде приеман поради преклузия. Сочи, че ищцовата страна до подаване на жалбата не е навеждала в производството твърдения, че прехвърленото с договора за цесия от 19.05.2019г. вземане е в размер на 63 183,25 лв., поради което и тези й твърдения са преклудирани.

Твърди и, че анексът, сключен между свързани лица, е антидатиран и недобросъвестно съставен, за да послужи за интересите на ищците в производството. Оспорва представителната власт на лицето, подписал го като пълномощник. Твърди, че анексът е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет и липса на съгласие. Твърди, че ЕТ не може валидно да прехвърля вземания, каквито няма.

Съдът с определението си от разпоредително заседание се е произнесъл по доказателствените искания, като е приел представените от въззивниците Фурнаджиеви писмени доказателства: анекс №1 от 11.05.2021г. към договор за цесия от 19.05.2019г., телепоща с изх.№36/16.06.2021г., известие за доставяне от 16.06.2021г., получено на 18.06.2021г., разписка за приета телепоща и системен бон от 16.06.2021г., както и е допуснал комплексна СТЕ с поставена задача.

АДВ.Г.: Поддържам нашата въззивна жалба.

АДВ.Б.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба на другата страна. Поддържам писмения отговор.

Съдът докладва депозираното в срока по чл.199 от ГПК заключение на комплексната електротехническа и оценителна експертиза.

Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване на вещите лица.

В.ЛИЦЕ ИНЖ.Л.С. Б.: на 71 г., българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните.

В.ЛИЦЕ Л. Хр. Т.: на 63 г., българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Същите обещаха да дадат заключение по съвест и знание.

В.ЛИЦЕ ИНЖ.Б.: Представили сме писмено заключение, което поддържам.

5

В.ЛИЦЕ Т.: Представили сме писмено заключение, което поддържам.

АДВ.Г.: Нямам въпроси към вещите лица.

АДВ.Б.: Г-жо Б., кога са изградени тези съоръжения, коя година?

В.Л. ИНЖ.Б.: Откровено казано не помня, но мисля, че беше преди 90те години. Аз в много дела съм участвала, но съм забравила.

АДВ.Б.: Г-жо Б., имахте за задача да определите пазарната стойност на тези съоръжения като съобразите годината на изграждане. Смятам, че това е много важен аспект във Вашето заключение, а не виждам кога са изградени?

В.Л.ИНЖ.Б.: Периода е от 2014 г. и аз съм започнала от тогава, цената е определена спрямо тази година, защото периодът е такъв.

Запознах се с първоинстанционното делото, по което са представени фактурите за заплащане на материали, съответните актове от Електроснабдяване за разрешаване за изграждане, заповедта за включване под напрежение на обекта от 1992 г. Спомням си, че беше някъде около 1990 г.