Решение № 79 от 20.03.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Димитровград, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100032 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Я. Н. С. по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

На 17.05.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** – кредитодател, и Я. Н. С., ЕГН ********** – кредитополучател/ картодържател, бил сключен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №***, по силата на който банката предоставя на картополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава в тази връзка кредитна персонална карта Mastercard Standart, както и допълнителна такава. Разрешеният кредитен лимит е в размер на 1 000 лева, като банката си запазва правото да променя кредитния лимит.

Картодържателят на допълнителната карта отговарял за всички задължения по 1 кредита солидарно. При непогасяване на две минимални месечни вноски, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, банката може да обяви задължението на картополучателя за изцяло предсрочно изискуемо и да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК.

Съгласно чл. 4, ал.1 картодържателят дължи заплащане на годишен лихвен процент и при начисляване на такси в размер на 18.90%.

Обезщетението за просрочие, изчислено върху дължимите плащания на годишна база, е в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Минималната месечна вноска е в размер на 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лева. Всички останали такси във връзка с използването на картата са подробно описани в договора за издаване и използване на кредитни карти.

С покана, връчена на Я. Н. С., ЕГН ********** на 07.02.2025г. по реда на чл. 45 ГПК чрез ЧСИ *** с район на действие – Окръжен съд - Хасково, „Юробанк България“ АД уведомил длъжника, че поради прекратяване на плащанията и неизпълнение на условията по договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД поканил длъжника в седемдневен срок от получава-нето да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомил, че в противен случай банката ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. Тъй като по договора за кредит били налице 9 пропуснати плащания по месечни извлечения. и поради обстоятелството, че не са постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен контакт от страна на длъжника, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД бил налице правен интерес от образуване на заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника по договор за издаване на кредитна карта № *** от 17.05.2023г. възлизало на 1 412,86 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.04.2025 г., от които: - 916,78 лева – главница за периода от 02.08.2024г. до 22.04.2025г.; 129,46 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.08.2024г. до 22.04.2025г.; - 90,45 лева – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 02.08.2024г. до 22.04.2025г.; 96,17 лева – такси за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г.; - 180,00 лева – 2 разходи за уведомяване за периода от 02.08.2024г. до 22.04.2025г.;.

Било образувано изпълнително дело № 1060/2025г. по описа на Ч*** в регистъра на Камарата на ЧСИ.

Искането до съда е да бъде признато за установено, че Я. Н. С., ЕГН ********** кредитополучател/картодържател дължи на „Юробанк България“ АД – кредитополучател, вземанията по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД към 22.04.2025 г. по сделка 5211730, съгласно Договор за издаване на кредитна карта № *** от 17.05.2023г. за суми както следва: сумата от 468,74 евро /916,78 лева/ – главница за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 66,19 евро /129,46 лева/ – възнаградителна лихва за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г.; сумата от 46,25 евро /90,45 лева/ наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г.; сумата от 49,17 евро /96,17 лева/ – такси за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г.; сумата от 92,03 евро /180,00 лева/ – разходи за уведомяване за периода от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г.; сумата от 14,45 евро /28,26 лева/ – държавна такса; сумата от 245,42 евро /480,00 лева/ – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 442/22.05.2025 г. и изпълнителен лист № 362/22.05.2025 г. по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Претендира разноски.

Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите:

***

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Я. Н. С., с който оспорва предявените искове.

Относно основателността на вторият иск за заплащане на главница по сключения на 17.05.2023 г. между „Юробанк България“ АД и ответника Я. С.

Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №***, намира същия за сумата 916,78 лв.-главница за неоснователен. ГПР не е формулиран по ясен и недвусмислен начин.

3

Договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на чл. 5 от Директива 93/13 относно яснотата на езика при съставяне на договора, както и за възможността на потребителя да проучи всички клаузи. Намира, че клаузата за лихви е неясна и неразбираема.

Клаузата, според която е предвидено Банката да начислява дължима лихва върху задълженията на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на картата веднъж месечно, съставлява въвеждане на анатоцизъм - олихвяване на вече изтекли лихви, което противоречи на императивната правна норма в законодателството - чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Това на самостоятелно основание съставлява неравноправна клауза, която е във вреда на потребителя, т. к. пряко влияе върху размера на главницата, а оттам - върху размера на възнаградителната лихва и върху обезщетението за забава в геометрична прогресия.

На следващо място, клаузата, даваща право на Банката да промени размера на таксите и другите възнаграждения, свързани с предоставяне на платежни услуги, посредством картата, води до право на едностранна промяна на условията на договора, което съставлява уговорка във вреда на потребителя, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което е неравноправна на основание чл.

143, ал. 2, т. 11 във връзка с т. 19 от ЗЗП.

Съгласно Решение №129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. ТО, ВКС, при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага.

В случая договорната лихва е променлива и представлява сбор от 4 индекса Референтен лихвен процент и от фиксирана договорна надбавка от 6.790 %, а ГПР, посочен като обща величина в договора, е бил 14,140%.

От друга страна, размерът на законната лихва в лева за периода след 01.07.2012 г. е определен с ПМС № 100/2012 г. Това е основният лихвен процент на БНБ в сила от 01.01., съответно от 01.07. на текущата година, увеличен с 10 пункта. Видно от справката в сайта на БНБ, считано от 01.10.2022 г., размерът на основния лихвен процент се променя от 0 на 0.49 пункта и оттогава бележи възходяща тенденция. При сравнение между възнаграждението, което би получил кредитора, ако беше изпълнил изискването за посочване в договора на компонентите на ГПР, се налага извод, че сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК е в негова полза. Както е посочено и в цитираното решение, приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване на договора, няма реално възпиращ ефект, тъй като не мотивира кредитора да измени практиката си при сключването на договори за потребителски кредит и да изпълнява стриктно задълженията си по силата на Директива 2008/48/ЕО и на националното законодателство, което я транспонира. Същевременно, санкцията за кредитора се явява и неефективна и непропорционална, тъй като с присъждането на законната лихва върху чистата стойност на кредита от подаване на заявлението, положението на потребителя допълнително и начително се влошава и се забавя заплащането на лихвоносната главница, предвид приложението на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.

Налага се извод, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.

Предвид горното, в случая в полза на кредитора не следва да се присъжда, на осн. чл. 86 ЗЗД, законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано от подаване на заявлението, нито обезщетение за забава за периода от подаване на заявлението до датата на подаване на исковата молба в съда.

Предвид изложеното, намира, че сключеният между страните Договор за 5 издаване на кредитна карта е недействителен поради включването на неравноправни клаузи в него. Недействителността му води като последица до отпадане на правото на кредитора да претендира заплащане на лихви и други разходи и задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, от която следва да се приспаднат направените плащания, съобразно заключението на съдебно - икономическата експертиза.

Също така не са налице основанията за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, съдът е издал в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Я. Н. С. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумите 916,78 лева (деветстотин и шестнадесет лева и 78 стотинки), представляваща главница за период от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 129,46 лева (сто двадесет и девет лева и 46 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., сумата 90,45 лева (деветдесет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., 96,17лева (деветдесет и шест лева и 17 стотинки), представляваща такси за период от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., 180,00лева (сто и осемдесет лева), представляваща разходи за уведомяване за период от 02.08.2024 г. до 22.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 28,26 лева (двадесет и осем лева и 26 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).