Решение № 164 от 22.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ловеч, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500194 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №26/19.02.26 г. по гр.д.№670/25 г. по описа на ТРС, с което са отхвърлени предявените от „Хемус консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.С. срещу С. Д. Б., ЕГН **********, адрес:

***, обективно съединени осъдителни искове, с правно основание 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , за заплащане на сума от 4 200 лева – четири хиляди и двеста лева, представляваща неплатено възнаграждение по раздел 2, т. 1, б. „г“ от сключения между страните Договор № 537 от 17.10.2024 г. за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права, както и сумата 4 200 лева – четири хиляди и двеста лева, представляваща уговорена между страните в същия договор компесаторна неустойка /т. 3 от договора/, като неоснователни и недоказани, осъден е „Хемус консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.С. да заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 300 лева /662,05 – шестстотин шестдесет и две евро и 05 цента/, сторени съдебно деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх.№1686/9.02.2026 г. от а д в . Н. Х. като пълномощник на „ХЕМУС КОНСУЛТ“ ЕООД-Троян против решение №26/19.02.2026 г. по гр. дело №670/25 г. по описа на PC-Троян с твърдения, че то е неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил искът за заплащане на сумата от 4200 лв, представляваща неплатено възнаграждение по раздел 2 т.1 б.“г“ от сключения договор №537/17.10.24 г. за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права, сключен между 1

„ХЕМУС КОНСУЛТ“ ЕООД-Троян и С. Д. Б., като моли да бъде отменено в тази му част като неправилно и вместо него искът да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати сумата 4200 лв. представляващо договорено възнаграждение 3% от 140 00 лв. по раздел 2 т.3 б.“а“ на договора, като се присъдят и разноските по делото за двете инстанции.

Твърди, че неправилно съдът е възприел, че се касае за заплащане на договорено възнаграждение, и е за осъществен резултат, тъй като това не е възнаграждението по договора, а е по същество обезщетение или санкция за неизправната страна по договора.

Изтъква, че тази санкция е предвидена в т.3 на част втора в договора и е по същество обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи и възложителя е неизправната страна, поради което дължи тяхното заплащане. Счита, че изпълнението на договора е станало реално невъзможно, поради което се дължи обезщетението, което компенсира вредите по договора под формата на пропуснати ползи и счита, че думата „възнаграждение“ следва да се тълкува разширително, като то включва и цената на труда, компенсации, обезщетения и др.

Моли съда да постанови решението си, като присъди разноски и за двете инстанции.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от С. Д. Б. чрез адв.Г. Д., с който счита въззивната жалба за изцяло неоснователна, а решението на ТРС е правилно, обосновано и съобразено с доказателствата и приложимия материален закон. Счита, че правилно ТРС е приел, че ищецът не е взел участие при свързване на страните по сделката, поради което и правилно е приел, че не се дължи в тази връзка договорно възнаграждение.

Счита за неоснователен опитът на въззивника да придаде на претенцията си обезщетителен характер, тъй като това представлява недопустимо изменение на основанието на иска във въззивното производство. Счита, че пред ТРС е предявен иск за заплащане на договорно възнаграждение и неустойка, без да са наведени твърдения за претърпени вреди, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Излага твърдения за нищожност за договорената неустойка.

В условията на евентуалност, ако съдът реши, че въззивната жалба е основателна, то моли да се присъди възнаграждение и неустойка в значително по-нисък справедлив размер, съобразен с действително извършената от посредника дейност, както и с обстоятелството, че липсва причинна връзка между поведението на посредника и реализираната сделка. Поддържа направените възражения, че евентуално дължимото възнаграждение следва да е в минимален размер.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ТРС потвърдено като правилно, като му се присъдят и разноските по делото, по представен списък.

В съдебно заседание от въззивникът не се представлява, но е подадена молба от адв.Х., която пояснява извършените дейности във връзка с изпълнение на договора във връзка с претенцията за претърпени вреди и пропуснати ползи и моли решението да бъде 2 отменено, а искът уважен, като й се присъдят и разноските по делото. Представя писмена защита в подкрепа на становището си, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а решението на ТРС в тази му част отменено като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответникът се представлява от адв.Д., която заявява, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че за пръв път във въззивното производство се казва, че претенцията представлява претърпени вреди и пропуснати ползи, което е недопустимо, тъй като не се касае за конкретизация на вече предявен иск. В случай, че съдът приеме, е се касае за предявен иск за претърпени вреди и пропуснати ползи, то счита, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, освен извършен оглед. В указания срок представя писмена защита, с която поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и становището си в съдебно заседание, като моли решението на ТРС да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена бе уважение. Счита, че не може във въззивна инстанция да се изменя основанието на иска. Претендира присъждане на разноските по делото за тази инстанция.

От представените по гр.д.№670/25 г. на ТРС доказателства, становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 20.02.2026 г., а въззивната жалба е подадена на 9.03.26 г.,/понеделник/ следователно е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът констатира, че е постановено валидно и допустимо съдебно решение от 19.02.2026 г. на Троянски районен съд по гр.д.№670/25 г. и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба.

Между „Хемус Консулт“ ЕООД и С. Д. Б. е сключен договор за посредничество при продажба на недвижими имот с изключителни права № 537/17.10.2024 г., с предмет на договора посредничество при продажба на имот с кадастрален идентификатор ***, по КККР на с. Голяма Желязна, с площ 6 713 кв. м, с адрес с. Голяма Желязна, местност „Павлец“, собственост на Б. съгласно представен документ за собственост Решение № 6772 от 2006 г. на Общинска служба по земеделие – Троян и скица №15-932596/15.09.2024 г. при офертна цена 140 000 лв, определена от продавача срещу възнаграждение, дължимо съгласно раздел втори т.1 б.“г“ от договора, а именно посредническо възнаграждение в размер н 3 % с ДДС от продажната цена, но не по-малко от 720 лв., от които 1,5% от договореното възнаграждение до 1 работен ден от подписване на предварителния договор за покупко-продажба от двете страни и останалите 1,5% в деня на изповядване на сделката пред нотариус. Ако страните не сключат такъв предварителен договор, при подписване на окончателен договор във формата на нот.акт 100% от договореното възнаграждение.

В раздел втори т.1 б.“е“ от договора възложителят се задължава в срока на този договор да не възлага продажбата на имота по т.1 на други физически или юридически лица, както и да не води директни преговори с потенциални купувачи без посредничеството на 3 изпълнителя, а в б.й. възложителя се е задължил да информира изпълнителя при продажба на имота без посредничество.

Съгласно раздел втори т.3“Неустойки по договора“ страните са договорили, че възложителят дължи неустойка в следните случаи: ако не изпълни задължението си, описано в раззел втори т.1 б.“е“ и реализира сделка без посредничеството на изпълнителя, дължи възнаграждението, описано в раздел втори т.1 б.“г“ и неустойка в същия размер в тридневен срок след подписване на окончателен договор в нотариална форма. Срокът на договора е едногодишен/ т.4 раздел трети/.

При сключване на договора възложителя е предоставил на изпълнителя решение №6772/20.07.2006 г, на ОСЗ-Троян, с което е възстановено правото на собственост на Б. Д.

Б. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 6 714 дка 4 кат. м.“Павлец“ имот №041064 при посочени в решението граници, като е приложена и скица на ПИ №15-19325596/15.09.2024 г. на ПИ с идентиф *** удостоверение за характеристика на ПИ в земеделска територия, удостоверение за данъчна оценка изх.

№Д003449/18.09.2004 г., от която е видно, че тя възлиза на 909,28 лв и удостоверение за нци, от което е видно, че възложителят е наследник на Б. Д. Б., пол. На 29.01.2000 г.0по В изпълнение на така сключения договор „Хемус Консулт“ ЕООД е изготвил обява, съгласно която процесният имот е обявен с реф №0537 за цена 140 000 лв.

Представен е протокол за огледи-купувач, на л.20 от делото, от който се установява, че на 11.05.2025 г. е проведен оглед от 15,00 часа на процесния имот, но е подписан само от брокер, но не и от клиент.

Представена е справка №654531/12.05.25 г от СВ-Троян, от която се установява, че процесният имот е продаден на 11.03.2025 г. с нотариален акт за продажба вписан в АВ с № 172, том 2, дело № 412 от 2025 г. на СВ от продавач С. Д. Б. на купувач М.П.М..

От страна на Б. е представен и нот.акт №162 т. първи рег.№935 н.д.№138/25 г. н нотариус Б.К., от който е видно, че процесният недвижим имот е продаден за сумата 9000 лв.

Въззивникът е изпратил нотариална покана акт №57 т.1 рег.№2023 на нотариус М.Г. до вззиваемия, получена лично от него на 27.05.25 г. за среща и уреждане на спора доброволно на 27.05.25 г. в кантората на нотариуса от 15 часа, като в нея той се предупреждава, че ако не се яви на срещата, то нот.покана да се счита като изявление за разваляне на договора съгласно разпоредбите на ЗЗД поради виновно неизпълнение на задълженията по договора, както и предупреждение, че се ще бъда предприети и действия за разваляне на договора по съдебен ред с произтичащите от това последици. Съгласно констативен протокол №63 т.първи рег.№2212/25 г. на нотариус Г., Б. не се е явил на срещата.

Изпратена е покана за доброволно плащане от 10.06.2025 г, връчена на 12.06.25 г. лично на Б., с която той е поканен да заплати сумата 8400 лв, изискуемо задължение на 14 март 2025 г. в срок до 10 дни от получаването на поканата, но Б. не се свързал с представител на дружеството и не е заплатил сумата.

4

Б. оспорва иска, като твърди, че клаузата на т. 3, б. а от договора противоречи на добрите нрави и е нищожна, като противоречаща на закона, алтернативно, ако съда не приеме изложените възражения, то да приеме, че ответника дължи възнаграждение в минимален размер, предвид извършената дейност от въззивника.

Решението на ТРС се обжалва частично само досежно сумата 4200 лв, представляваща неплатено възнаграждение по раздел 2 т.1 б.“г“ от договора, като се твърди, че съдът неправилно е възприел претенцията като дължимо възнаграждение по договора. В тази връзка и тъй като исковата молба е била нередовна, въззивната инстанция я оставя без движение до конкретизация на петитума какъв е произхода на сумата 4200 лв и от коя дата счита, че тя е дължима.

С молба вх.№4122/26.05.26 г. адв.Х. уточнява, че сумата 4200 лв. се претендира като обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди, считано от 11.05.2025 г, датата на продажбата на имота.