Решение № 30 от 02.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Й.С.К. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500858 по описа за 2022 година С решение № 1653/10.11.2022 г. по гр.д. № 4836/2022 г. Плевенският районен съд е предоставил упражняването на родителските права върху детето И.И.Ц. с посочено ЕГН на майката Г. С. М. с посочено ЕГН, определил е местоживеенето на детето при неговата майка, определил е режим на лични контакти на бащата И. Е. Ц. с посочено ЕГН с детето и е осъдил бащата И. Е.

Ц. да заплаща на малолетното си дете И.И.Ц. чрез неговата майка и законен представител Г. С. М. ежемесечна издръжка в размер на 280 лв., считано от 26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до претендирания размер на издръжката от 600 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение съдът е допуснал на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.

Със същото решение съдът е осъдил И. Е. Ц. да заплати: на Г. С. М. деловодни разноски по компенсация в размер на 329, 11 лв. и по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 403,20 лв..

1

Недоволен от така постановеното решение в частта, в искът за месечната издръжка на детето е уважен за разликата над 190 лв. до 280 лв. е останал въззивника И. Е. Ц., който чрез пълномощника си адвокат Й. Я. от П л А К го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че ПлРС не е отчел действителните нужди на детето от издръжка с оглед възрастта му от 5 г., които не обуславят толкова висок размер на необходимата му издръжка, а наред с това въззиваемата е получила доходи през 2017 г. и 2022 г. от продажбата на недвижими имоти и движими вещи, които водят до извод, че същата има възможност да осигурява по - голяма част от издръжката на детето от определената от съда. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за издръжката на детето за разликата над 190 лв. до 280 лв..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. С. М. чрез пълномощника й адвокат Е. М. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата издръжката е занижена от ПлРС и се дължи в по-висок размер от присъдената, тъй като въззивникът е собственик на фирма със значителна печалба. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ПлРС в тази обжалвана част и се присъдят направените от въззиваемата страна разноски.

Недоволна от така постановеното решение в частта, в иска за месечната издръжка на детето е отхвърлен за разликата над 280 лв. до 600 лв. е останала въззивницата Г. С. М., която чрез пълномощника си адвокат Е. М. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че нуждите на детето от издръжка са по-високи, тъй като детето боледува често, а отсъствието на майката от работа по този повод намалява трудовото й възнаграждение. Твърди се, че въззивникът се е разпоредил с част от имуществото си малко преди последната раздяла на страните през м. ХІІ 2021 г. в полза на своята майка и дъщеря си от първия брак, както и че управляваното от него дружество има неразпределена печалба в размер на 185 000 лв. и е финансирано от държавата със значителни суми през периода 2020 – 2022 г. по повод на пандемията. Възразява се въззивницата да е придобивала МПС на значителна стойност и се твърди, че същите са закупени от въззивника по време на фактическото им съжителство. Възразява се, че въззивницата има парични средства в наличност в резултат на продажбата на недвижими имоти, като се твърди, че същите са вложени в жилището, в което живеят въззивницата и детето с цел осигуряване на по-добри условия за 2 живот на детето. Твърди се, че съдът не се съобразил с предложената от въззивника в първата инстанция спогодба за 350 лв. месечна издръжка, което изявление според въззивницата съставлява признание на иска до този размер.

Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалваната част, да уважи предявения иск за издръжката на детето за разликата над 280 лв. до 600 лв. и да присъди направените от въззивницата разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна по тази жалба И. Е. Ц. чрез пълномощника му адвокат Й. Я. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Според въззиваемият по тази жалба издръжката е завишена от ПлРС и се дължи в по-нисък размер от присъдената. Оспорва се въззиваемият да е правил предложение за заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лв. по делото, както и да е дарил лични имоти на дъщеря си, като твърди, че дарените имоти са наследствени от родителите му. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ПлРС в тази обжалвана част и се присъдят направените от въззиваемата страна разноски.

В о.с.з. въззивникът /въззиваем по втората въззивна жалба/ И. Е. Ц. не се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат Й. Я. от ПлАК поддържа подадената от него въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Поддържа, че освен доходите си от трудово възнаграждение майката на детето има доходи от продажба на недвижим имот в гр. Плевен и вилен имот в с. ********, както и от продажбата на лек автомобил м. „********“ след раздялата на страните.Поддържа се, че неразпределената печалба на дружеството, собственост на въззивника се използва за закупуване на нови автобуси за се отговори на изискванията за участие в обществени поръчки и конкурси и паричните средства на дружеството нямат общо с личните парични средства на въззивника.

Поддържа се, че до м. ХІІ 2022 г. с оглед доказаните нужди на детето и възрастта му месечна издръжка в размер на 190 лв. ще отговаря на тези нужди и възможностите на въззивника, а от м. І 2023 г. с оглед увеличаване на размер на МРЗ издръжка в размер на 200 лв. ще бъде достатъчна за задоволяване на потребностите му. Претендира направените по делото разноски за защита по подадената от него въззивна жалба и защита по подадената насрещна въззивна жалба, за които представя доказателства.

В о.с.з. въззивницата /въззиваема по първата въззивна жалба/ Г. С. М. не се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат Е. М. от ПлАК поддържа подадената от нея въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Възразява срещу размера на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение като прекомерно. Поддържа се, че със средствата от продажбата на лекият автомобил въззивницата е направила ремонт на жилището, собственост на детето за да му осигури по-добри условия за живот, а представените по делото доказателсва установяват, че същата има по-ниски доходи тъй като всеки месец излиза в отпуск за да се грижи за 3 детето, което боледува. Поддържа, че липсата на разпредена печалба от дружеството на въззивника в нарушение на счетоводните закони не означава, че същият няма доходи за да издържа детето си, като наред с това следва да бъде отчетено, че и към момента въззивникът притежава голям брой МПС.

Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските.

Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Плевен не се представлява, но представя писмен социален доклад, с който предоставя на съда да извърши преценка за най-добрия интерес на детето.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която местоживеенето на детето е определено при майката, на която са предоставени и родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 190 лв., считано о т 26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби на двете страни са подадени в срока по чл. 258 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С исковата молба /ИМ/ ПлРС е сезиран наред с останалите искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК с искове с правно основание чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК, предявени от майката Г. С. М. против бащата И. Е. Ц. за определяне на първоначална ежемесечна издръжка за детето И.И.Ц., родено на 27.03.2017 г., както следва: в размер на 600 лв., считано от датата на подаване на ИМ – 12.09.2022 г. до 20 –то число на месеца за който се отнася до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и в размер на 2 120 лв. за периода от 26.05.2022 г. до 11.09.2022 г..

За да уважи частично предявените искове и да присъди месечна издръжка в размер на 280 лв. и по двата предявени иска за издръжка – за минало време и занапред, ПлРС е приел, че тъй като след фактическата раздяла на страните детето живее с майката и занапред ще живее с нея и същата ще полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание, то ответникът ще трябва да поеме и част от необходимата издръжка за храна, облекло, пособия и други неотложни нужди. ПлРС е приел 4 въз основа на представените по делото писмени доказателства, че бащата не притежава недвижими имоти, получава месечно БТВ в размер на 710 лв., собственик е на множество товарни и леки автомобили, част от които висок клас, а през периода от 2005 до 2021 год. е извършил общо 22 сделки с автомобили, от които е получил определени парични средства. Приел е за установено по делото също, че бащата няма задължения за издръжка към други лица, както и че общата дължима издръжка за детето И. следва да се определи на 450 лв. месечно и е направил извод, че от тази сума бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 280 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за детето. Приел е, че така определената издръжка е дължима от деня, следващ датата на фактическата раздяла на страните 26.05.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а искът за разликата до претендираните 600 лв. за издръжка на детето следва да се отхвърли като неоснователен.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото от представеното пред ПлРС удостоверение за раждане, че детето И. е родено на 27.03.2017 г. и негови родители са страните.

Безспорно е по делото между страните, че са живеели заедно до 25.05.2022 г., на която дата поради влошените отношения между родителите, майката и детето са напуснали семейното жилище в с. ********, в което са живеели с бащата. Безспорно е по делото, че от 26.05.2022 г. детето живее с майката в гр. Плевен.

СПОРНО по делото се явява обстоятелството: какви са били нуждите от издръжка на детето за периода от 26.05.2022 г. до 11.09.2022 г. /датата на подаване на ИМ/, какви са нуждите от издръжка на детето от 12.09.2022 г. и към момента на приключване на съдебното дирене, какви са възможностите на бащата да осигурява такава за процесните периоди, респ. може ли същият да осигурява издръжка на детето над 190 лв. за периода 26.05.2022 г. до 31.12.2022 г. и издръжка над 200 лв. занапред след 01.01.2023 г., какви са възможностите на майката за осигурява разликата от необходимата на детето 5 издръжка за процесния период.