Решение № 520 от 11.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Велико Търново, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20224110102708 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Установителен иск, с правно основание по чл.26, ал.4, вр. с ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявен иск от К. Д. М., чрез адв. М. В. М., срещу "КРЕДИ ЙЕС" ООД, за частична недействителност, под формата на нищожност на клаузата предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № 976992 от 13.05.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 976992 от 13.05.2022г., сключен с „ Креди Йес“ ООД. Съгласно чл.З от Договор за паричен заем № 976992 от 13.05.2022г., трябвало да върне сумата по кредита която се явява сума от 325.99 лева, при сума на получаване 300.00 лева, при ГПР 49.011 %, месечен лихвен процент- 3.340 %, при срок на кредита от 21 вноски. Съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № 976992 от 13.05.2022г., трябвало да заплати неустойка в размер на 178.01 лева. Излага правни доводи, сочещи за нищожност на договорната клауза, на основание – противоречие с добрите нрави, неравноправност, противоречие и заобикаляне на закона.

Процесуалният представител не се явява в съдебно заседание. Представя писмено становище по същество.Претендира разноски.

Ответникът "КРЕДИ ЙЕС" ООД, оспорва предявения иск, като неоснователен и моли съда да го остави без уважение.

Не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител представя писмено становище. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства договор за паричен заем №976992 от 13.05.2022г. и погасителен план към същия, се установява, че ищцата К. Д. М. и ответника "Креди Йес" ООД, са страни по договор за заем по силата на който "Креди Йес" ООД, се е задължило да предостави на ответника сумата от 300 лв., която ответника да върне на равни седмични вноски в размер на 15.52 лева, при уговорен месечен лихвен процент от 3.

400 % и годишен процент на разходите – 49, 200 %.

В чл. 6 от договора, страните приели договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 178,01 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение към договора.

Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл. 8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 24 бр. вноски, в размер от по 132. 71 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски, с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 24 лв.

Крайната сума, която ищцата следвало да заплати, според приложения погасителен план, възлизала на 504 лв. / 21 вноски по 24 лева/, като датата на последното плащане била фиксирана на 07.10.2022г.

П р и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Искът е основателен.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, който подлежи на специална регулация от ЗПК, при субсидиарното приложение на ЗЗД и ЗЗП.

Изначалното включване на дължимата неустойка в по чл. 8 от договора за паричен заем в размера на погасителните вноски на договора, сочи че целта на кредитора е била не да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна лихва.

По този начин, така договорената неустойка, за задължение което е несъщинско по договора за заем – с оглед предмета по чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК, излиза извън присъщите й функции, с оглед предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – 3-дневен срок от сключването на договора, респ. изискването за 2 предоставяне на още едно по избор на заемателя обезпечение – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора.

В резултат на тази клауза в договора, кредиторът получава „скрито“ възнаграждение, което не включено в общия размер на ГПР, като негов формиращ компонент, на основание чл. 19, ал. 1 от ГПК, като при сумирането му към ГПР, последния би надхвърлил нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. Поради това съдът намира, че клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за кредит действително е нищожна, поради противоречието и със закона.

Освен това, клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за кредит представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, с оглед размера на заема. Тази клауза е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя - заемателя.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори и да не бяха релевирани тези възражения, съдът следи служебно и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.

С оглед на горното, съдът приема, че оспорената клауза е противоречаща на добрите нрави и на закона - чл. 19, ал. 5, вр. с ал.4 от ЗПК, поради което следва да се прогласи нейната нищожност, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата не е заплатила възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.

Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. М. М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

3

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса, от внасянето на която ищцата е освободена, а именно сумата от 50 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем № 976992 от 13.05.2022г., сключен между К. Д. М., с ЕГН**********, от гр******** и "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. "Лозарска" № 12, предвиждаща заплащане на сумата от 178.01 лева.

ОСЪЖДА"Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. "Лозарска" № 12 , да заплати на адвокат М. В. М., от АК – Пловдив, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по делото.

ОСЪЖДА "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково, ул. "Лозарска" № 12 , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за производството, както и държавна такса от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4