Решение № 436 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20231001000390 по описа за 2023 година

С решение от 17.03.2023 г. по т.дело № 723/21 г. СГС , ТО, VІ – 17 състав е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 29 ал.1 предложение 3 от ЗТРРЮЛНЦ , предявени от „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 срещу „Смарт Енерджи груп“ АД, ЕИК 201841481 , че следните обстоятелства, които са вписани на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 по заявление Б4 с вх. № 20210406152015 ,а именно: 1 Особен залог на търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633, който е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор и „Еспе Енерджи България“ АД, като залогодател, и който обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер на 3 437 923,69 евро, които вземания се прехвърлени в полза на „Смарт Енерджи груп“ АД ЕИК 201614633 , който е вписан като заложен кредитор , с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г. и 2. Пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД са несъществуващи. Оставил е без разглеждане предявените при условията на евентуалност от „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 срещу „Смарт Енерджи груп“ АД, ЕИК 201841481 искове с правно основание чл. 29 ал. 1 предложение 2 от ЗТРРЮЛНЦ, за установяване на обстоятелството, че вписванията , извършени от длъжностното лице по регистрацията на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 по заявление Б4 с вх. № 20210406152015 , а именно: 1. Особен залог на търговското предприятие на „ Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633, което е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор и „Еспе Енерджи България“ АД, като залогодател, и който обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер на 3 437 923,69 1 евро които вземания се прехвърлени в полза на „Смарт Енерджи груп“ АД ЕИК 201614633 , който е вписан като заложен кредитор , с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г. и 2. пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД са недопустими. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 580 лева.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство „Смарт Енерджи груп“ АД, ЕИК 201614633 , който го обжалва в срок с оплаквания за недопустимост, в съотношение на евентуалност за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като между страните по делото е налице висящо преюдициално производство по т. дело № 920/22 г. на САС, решението по което е обуславящо за изхода на настоящия спор.

Инвокира оплакване за недопустимост на постановеното решение и предвид липсата на активната легитимация на ищеца за предявяване на иска с твърдения, че за същия не е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ.

Сочи, че по силата на договор за продажба на търговско предприятие от 26.11.2020 г. търговското предприятие на ищеца „Еспе Енерджи България“ АД, е напуснало патримониума на продавача и се е вляло в патримониума на купувача „Ню електрик Пауър“ ЕООД. Сочи, че вписването на горното обстоятелство в търговския регистър е произвело конститутивно действие, поради което към 21.04.2021 година - датата на вписване на втория по ред договор за особен залог на търговско предприятие ищецът вече не е бил собственик на търговското предприятие, което е обосновало и отпадане на правния му интерес от оспорване на вписването. Навежда доводи за необоснованост на постановеното решение, тъй като към датата на вписването ответникът, в качеството си на заложен кредитор, осъществил продажбата на търговското предприятие на залогодателя не е страна по сделката. Поддържа, че страни по материалното правоотношение - договор за продажба на търговско предприятие по реда на ЗОЗ са подавача „Еспе Енерджи България“ АД, и „Ню електрик Пауър“ ЕООД , а след датата на продажбата на търговското предприятие матерното правоотношение по втория по ред особен залог би следвало да се развива от името на „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД , който е единствено легитимиран да предяви иска с правно чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, в качеството си на собственик на търговското предприятие.

Инвокира оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени нарушения на процесуалните правила, с твърдения, че всички процесуални действия от името на ищеца са осъществени от лице без представителна власт по отношение на дружеството. В тази връзка излага, че с решение от 07.08.2019 г. по т.дело № 2541/18 г. на СГС, ТО, VI - 5 състав е отменено решение на общото събрание на акционерите на ищцовото дружество от 30.11.208 г. за избор на двама нови членове на Съвета на директорите, като решението е потвърдено в частта, в която са освободени старите членове на Съвета на директорите. По силата на същото решение е прогласено за нищожно решението на Съвета на директорите от 30.11.2018 г. за избор за изпълнителен директор на лицето М. В., поради приемането му от незаконен състав. С оглед на горното излага, че въпреки, че съдебното решение не е влязло в законна сила, то оспореното решение на Съвета на директорите има незабавно действие, и тъй като М. В. не е избран по надлежния ред за изпълнителен директор, същият няма валидна представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че въпросът относно преюдициалността на спора, предмет на т.дело № 920/22 г. на САС е решен с влязло в законна сила определение от по ч.гр.дело № 689/22 г. на САС, с оглед на което доводите за липса на правен интерес от провеждане на настоящата производство се явяват неоснователни. Поддържа, че за ищеца е налице правен интерес от успешно провеждане на иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като цитираната разпоредба придвижа право на всеки заинтересован да 2 предяви иск за установяване нищожност, недопустимост на вписването, респективно вписване на несъществуващо обстоятелство. Сочи, че наличието на правен интерес се определя винаги въз основа на твърденията на ищеца за благоприятните последици, които ще настъпят в правната му сфера по силата на уважения иск. Излага, че в конкретния случай вписването е осъществено по собствената му партида в търговския регистър , по заявление на ответното дружество, като евентуалното уважаване на иска ще препятства възможността последното да се удовлетвори извънсъдебно от приходите от дейността на заложеното предприятие или от цената му при евентуална негова продажба. С оглед на това евентуалното уважаване на иска ще рефлектира положително в правната му сфера, което обосновава и правния му интерес от успешно провеждане на иска. Твърди, че всички процесуални действия по делото са извършени от лица с валидна представителна власт, тъй като към датата на предявяване на иска и понастоящем по като представляващи по партидата на ищцовото дружество са вписани лицата А. С. и М. В.. Излага, че овластяването на член на съвета на директорите има действие по отношение на третите добросъвестни лица от датата на вписването в търговския регистър, поради което дружеството е надлежно представлявано . Молят съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 срещу „Смарт Енерджи груп“ АД, ЕИК 201841481 от ЗТРРЮЛНЦ, за установяване на обстоятелството, че обстоятелствата, вписани на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633 по заявление Б4 с вх. № 20210406152015 , а именно1.особен залог на търговското предприятие на „ Еспе Енерджи България“ АД, ЕИК 201614633, което е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор и „Еспе Енерджи България“ АД, като залогодател, и който обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер на 3 437 923,69 евро които вземания се прехвърлени в полза на „Смарт Енерджи груп“ АД ЕИК 201614633 , който е вписан като заложен кредитор , с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г. и 2. пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД са несъществуващи, в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на тези претенция, за установяване на обстоятелството, че извършените вписвания са недопустими. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 29 ал.1 предложение трето и второ от ЗРРЮЛНЦ.

Между страните по делото не се спори, а и от справка в търговския регистър се установява, че на 12.04.2021 г. по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД е извършено вписване на втори по ред особен залог на търговското предприятие на ищеца. Вписването е осъществено от длъжностното лице по регистрацията под номер 20210412180344 , по заявление на ответника „Смарт Енерджи груп“ АД ЕИК 201614633 , посочен като заложен кредитор по договора за особен залог. Като основание за възникване на заложното право на залогодателя в търговския регистър е посочен договор за особен залог на търговско предприятие от 16.03.2016 и сключен между "Уникредит Булбанк"АД - кредитор и "Еспе Енерджи България" АД – залогодател, и договор за цесия от 15.08.2019г. сключен между "Уникредит Булбанк"АД - цедент и "Смарт Енерджи Груп"АД – цесионер. По същата партида е било налице вписване на първи по ред особен залог на търговското предприятие на "Еспе Енерджи България" АД, осъществено на 01.04.2016 г. за особен залог на търговско 3 предприятие от 16.03.2016 г. със заложен кредитор "Уникредит Булбанк"АД . На 26.09.2019 г. „Уникредит Булбанк“ АД е заличен като заложен кредитор и на негово място е вписан ответникът Смарт Енерджи Груп" АД. Вписването е извършено въз основа на договор за цесия от 15.08.2019г. сключен между "Уникредит Булбанк" АД "Смарт Енерджи Груп"АД .

Понастоящем договорът за особен забогу вписан под 1 е заличен от длъжностното лице по регистрацията под номер

20211125163701.

Вписването в търговския регистър на втория по ред особен залог е извършено въз основа на заявление образец Б4 20210406152015 , депозирано от ответното дружество "Смарт Енерджи Груп"АД и е осъществено по партидата на ищеца делото "Еспе Енерджи България" АД . Горното обосновава наличието на правен интерес на ищеца от успешното провеждане на иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ . Съгласно цитираната разпоредба, всеки заинтересован, включително и прокурора може да предяви иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Тази широка и всеобхватна процесуална легитимация за установяване на пороци на вписванията следва обезпечава изпълнение на изискването за достоверност и довери във вписванията в търговския регистър, който следва да съдържа единствено верни и валидно възникнали обстоятелства. С оглед на това осъществяването на вписването по партидата на ищеца въз основа на заявление на ответното дружество сочи на наличие на правен интерес на ищеца за оспорване на вписването, като същевременно очертава и страните в процесуалното правоотношение. По изложените съображения настоящата инстанция намира доводите на въззивника за недопустимост на постановеното решение, като постановено по недопустим иск, предвид липсата на правен интерес на ищеца от неговото провеждане за неоснователни.