Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 715 от 15.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 348/2023
Вид
Определение № 715
Подписан
15.09.2023
В сила
15.09.2023
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2,т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145,ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11,ал.1,т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Ловеч, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500348 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***2, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, против Разпореждане №1385/11.07.2023г., пост.по ч.гр.д.

№ 484/2023г. на РС-Тетевен, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на вземането за договорно възнаграждение в размер на 1099.47лв., дължимо за периода от 15.04.2022г. до 05.04.2023г., лихва за забава в размер на 345.60лв.за периода от 16.03.2022г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.04.2023г.(дата на настъпване на предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 186.88лв.,за периода от 05.04.2023г.до 27.06.2023г. Излага подробни аргументи за превишаване на правомощията на съда в заповедното производство с изложените мотиви по съществото на материалното правоотношение. Позовава се на чл.411,ал.2 от ГПК и твърди,че на този етап заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права. Такива не са дадени и с промените в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК,въведени с „Д в-к“ бр.100/2019г. Твърди,че в проверката си заповедният съд е нарушил и разпоредбата на чл.143 и чл.145,ал.2 от ЗЗП. По отношение на договорното възнаграждение възразява, че преди да сключи договора длъжникът се е запознал със съдържанието му и е заявил съгласието си с подписването му. Изготвен е погасителен план,с посочени брой вноски,размер, периодичност и датите на плащане и длъжникът се е запознал с тях. Счита,че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Съобразен е и със законовото изискване за максимален размер - чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратният размер на законната лихва. Възразява, че кредиторът няма задължение за изготвя методика на 1 формиране на годишния лихвен процент,тъй като в случая е уговорен като фиксиран(а не референтен). При формиране на процесния договорен процент са спазени императивните изисквания по отношение на ГПР и няма основания да се твърди, че поведението на кредитора е недобросъвестно.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се уважи заявлението за вземането за договорна лихва. Моли да се присъдят и направените разноски от държавна такса15лв. и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

При проверка по делото-както на хартия,така и в електронния му вариант, съставът не откри данни как е уведомен за обжалваното разпореждане.Посочено е, че е станало чрез ССЕВ,но от разпечатките единствено се откриват доказателства за връчване на разпорежданията за оставяне без движение.Жалбоподателят е посочил,че е уведомен на 17.07.2023г.,при съобразяване на която дата жалбата,подадена на 24.407.2023г.се явява в срок. При преценката си съдът съобразява и постоянната съдебна практика,приемаща,че в настоящата хипотеза(при липса на данни за уведомяване) следва да се приеме в полза на обжалващия. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 484/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е основателна.

На 28.06.2023г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№484/2023г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявило вземане срещу Л. Р. П. от с.-О.,Ловешка област, в общ размер от 7631.08лв. ,от който - главница от 2954.13лв., договорно възнаграждение в размер на 1099.47.03лв., дължимо за периода от 15.04.2022г. до 05.04.2023г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1015лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2030лв., лихва за забава в размер на 345.60лв. от 16.03.2022г. (дата на изпадане в забава) до 05.04.2023г.

(дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в размер на 186.88лв.,дължима от 05.04.2022г. до 27.06.2023г.,както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 40007939451 от 09.02.2022г., сключен между Л. Р. П. и „Профи Кредит България”ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита клиентът е отправил искане за отпускане и е получил разяснения,въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние. След одобрение, на 09.02.2022г., е сключен Договор за потребителски кредит с №40007939451, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието му,приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 30 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 266.24лв. и падежна дата на 15 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на 2 кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 1099.47лв.,за периода от 15.04.2022г. до 05.04.2023г.

Посочено е,че длъжникът е закупил и допълнителни услуги,за които е уговорено,че възнаграждението ще се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните такива за погасяване на кредита. Твърди, че услугата „Фаст“ е била предоставена още при сключване на договора за потребителски кредит,поради което претендира възнаграждение в размер на 1015лв. Претендира и възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ в размер на 2030лв.,за която също твърди,че е предоставена.

В заявлението се сочи,че Л. П. не е заплатил нито една от уговорените месечни вноски.

С оглед забавеното изпълнение и съгласно договора кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането,предвидени в Тарифа за таксите на „Профи Кредит България”ЕООД. Поради това на 30.03.2022г.(дата на изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лв.

За периода на изпадане на длъжника в забава- 16.03.2022г. до 05.04.2023г. се дължи мораторна лихва в остатъчен размер от 345.60лв.

Сочи,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,като прилага уведомително писмо и обратна разписка за връчването му на 19.04.2023г. на майката на П.. Твърди,че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.04.2023г.

С Разпореждане №1283/29.06.2023г.съдът е дал указания да се посочи кога длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

В срока с молба заявителят е отговорил,че това е сторено с писмо,връчено с обратна разписка.приложена е обратната разписка,на която е отбелязано,че е връчена на 19.04.2023г.,на майката на адресата.

С атакуваното Разпореждане № 1385/11.07.2023г. РС-Тетевен е приел,че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни,тъй като противоречат на чл.10а,ал.1 от ЗПК.Приел е за нищожни и клаузите за уговаряне на годишен процент на разходите(ГПР),тъй като противоречи на чл.11,ал.1,т.9 и т.10,а на договорната лихва –като противоречаща на чл.12,т.7 от ЗПК. Съдът е приел е за неприложимо правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и в заключение,че целият договор е нищожен. Съгласно чл.23 от ЗПК е постановил за дължима единствено чистата стойност на кредита и е уважил заявлението за претендираната главница от 2954.13лв.,заедно със законната лихва от подаване на заявлението (28.06.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.

Разноските са съобразени с уважената част от претенцията - 50лв.-държавна такса и 59.08лв. юрисконсултски хонорар.

Настоящето производство е с обхват само по отношение на отхвърлянето на претенцията за договорна лихва,лихва за забава и законни лихви до подаване на заявлението.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, 3 съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а в т.3дали не се основава на неравноправна клауза,когато договорът е сключен с потребител,както е в случая. Именно в рамките на този контрол заповедният съд е извършил обстойна проверка и се е произнесъл изцяло в кръга на правомощията си. Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което не е игнорирано в заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики и в този смисъл въззивният състав се съгласява с обхвата на извършената от РСТетевен проверка. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

В рамките на тази проверка съставът констатира,че в договора не е изпълнено изискването за ясно и точно описание на прилагания годишен лихвен процент. Съгласно чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК лихвеният процент трябва да е посочен ясно и конкретно, да са описани, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Тук в р-л VІ от договора се откриват уточнени единствено размерите на лихвения процент на ден - 0.11% и на годишна база- 41%. Останалите характеристики и компоненти на формирането му не са уговаряни и уточнени. В ОУ се открива единствено допълнение,че годишният лихвен процент е фиксиран и се начислява върху усвоената и непогасена главница,но тази клауза липсва в договора,а и не внася яснота по съществените елементи, поставени като изискване от цитираната норма. Затова съставът намира,че представен единствено с тези характеристики годишният лихвен процент остава неясен, не дава възможност на потребителя да направи преценка как ще бъде изчисляван, съотв.какви са условията за промяната му и как това ще рефлектира върху общата дължима сума.

Касае се за съществен елемент от договора за кредит,без който не би могъл да бъде сключен,с оглед интереса на кредитора. Поради това е неприложимо и правилото на чл.26,ал.4 от ЗЗД и това налага прогласяването на целия договор за недействителен. Като последица и съгласно чл.23 от ЗПК се дължи единствено чистата предоставена на кредитополучателя сума,в който смисъл се е произнесъл и РС-Тетевен.