Решение № 256 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500326 по описа за 2024 година

С решение № 49 от 23.02.2024 год. по гр. дело № 332/2023 год. РС-Сливница е отхвърлил предявения от Г. М. Г. от гр. С. иск срещу О.Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сума в общ размер от 538,40 лева, представляваща направени разходи за лечение, обезпаразитяване, ваксиниране и грижа за безстопанствени животни – 6 бр. безстопанствени кучета, намерени на 06.12.2022 год. на територията на О.Д., която носи отговорност за лечението, обезпаразитяването, ваксинирането и грижата за безстопанствените животни, намиращи се на нейна територия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.02.2023 год. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 95/2023 год. по описа на РС-Сливница.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с доводи, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Ищцата твърди в исковата молба, че на 06.12.2022 год. в гр. Д. в близост до ж.п. кантон № 15 на ул. „Ж.“ на около 700 м. от ж.п. спирка „Д.“ намерила шест малки безстопанствени кученца на видима възраст по-малко от месец, които били в безпомощно състояние. Ищцата информирала О.Д. по реда на чл. 16 от Закона за защита на животните, както и ОБДХ-С. област. Тъй като не получила съдействие, ищцата прибрала кучетата, за да оцелеят. животните били премръзнали, уплашени и имали нужда от спешна медицинска помощ. Ищцата завела животните в най-близката Ветеринарна клиника „Н.“ ООД в с. Г., където същите били обезпаразитени и им били направени тестове за парвовироза и коронавирус. Кучатата били настанени за кратко в клиниката, третирани с лекарства и нахранени. Оттам издали клиничен протокол и фактура за стойността на извършените услуги – 116,80 лева, която сума ищцата заплатила. На следващия ден ищцата информирала ответника за извършените дейности и за направените разходи, но О.Д. оспорила кучетата да са нейна грижа и собственост и отказала да поеме отговорност за тях. На 14.01.2023 год. ищцата отново завела кучетата в клиниката за ваксинация и повторно обезпаразитяване, за което отново били издадени клиничен протокол и фактура за стойността на услугите – 421,60 лева, която сума ищцата също заплатила. С оглед изложеното счита, че е извършила описаните дейности в чужд интерес, а именно – в интерес на общината, която дължи грижата за безстопанствените животни, без да има пълномощия за това, която работа е предприета уместно и добре управлявана, поради което ответникът дължи да заплати на ищцата направените във връзка с тази работа разноски в общ размер от 538,40 лева.

Ответникът оспорва предявените искове в срока по чл. 131 от ГПК. Сочи, че веднага след постъпване на сигнала била сформирана работна група от общината с участието на еколог и инспектор, които посетили мястото, но не установили животните там, като за това бил съставен констативен протокол за посещението с дата 06.12.2022 год. Твърди, че животните не са собственост на общината. Счита, че доколкото не е възлагала на когото и да било дейност по обгрижването на кучетата от нейно име и за нейна сметка, то не дължи разходите за това, направени от частно лице, поело грижата за кучетата като свой морален дълг. Оспорва представения по делото клиничен протокол, в който неправилно е посочено, че собственик на кучетата е О.Д.. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен.

С определение на РС-Сливница от 20.10.2023 год. е отделено като безспорно между страните, че на 06.12.2022 год. ищцата е сигнализирала О.Д. за намерени от нея 6 броя кучета на територията на общината. Това обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства – електронна кореспонденция от 06.12.2022 год. и 07.12.2022 год., съдържаща електронни съобщения до ответника за намерени от ищцата 6 броя безстопанствени животни.

Според показанията на св. А.И. в началото на м. декември 2022 год. ищцата намерила шест броя малки кученца в гр. Д., сложени в кашон до контейнер в близост до ж.п. прелез.

Кучетата били безстопанствени и сами. Свидетелката и ищцата се обадили на еколожката на О.Д., която ги посъветвала да се погрижат за кучетата и да ги закарат някъде, като отказала да съдейства с аргумента, че това не е нейно задължение. По-късно същата им 2 звъннала от мястото, където били намерени животните и които вече не били там.

Служителката от общината ги посъветвала да отидат в организация „4 лапи“, но свидетелката знаела, че там не приемат толкова малки кучета, затова завели животните в клиника „Н.“, гр. Б. с лек автомобил. Кученцата били видимо в лошо здравословно състояние и премръзнали. След престоя им в клиниката свидетелката и ищцата им намерили домове, като някои изпратили в Германия. Ищцата заплатила разходите за настаняването на кученцата и за храната.

Съгласно показанията на св. М. И., през м. декември 2022 год. ищцата й се обадила по телефона и я уведомила за намерените кученца, които закарала в клиника „Н.“, гр. Б..

Помолила я да вземе кученцата от клиниката и да ги закара при жена, която ще им бъде приемен дом в Етрополе. Свидетелката взела животните от клиниката обезпаразитени и ваксинирани. Обяснено й било от доктора, че трябва да им се дава специална храна за бебета и няма как да оцелеят навън на тази възраст и при тези климатични условия.

Според показанията на св. Н. – главен специалист „екология“ в ответната община, на 06.12.2022 год. след обяд получила сигнал по телефона за изоставените кучета.

Свидетелката уведомила лицето, че нямат приют, в който да ги настанят. Около половин час след обаждането свидетелката и нейна колежка отишли на мястото, но кученцата не били там. След разговор с жената, подала сигнала, разбрали, че кученцата са закарани в клиника.

За посещението бил съставен протокол. На следващия ден в общината дошли ищцата и св.

А.И. и представили фактури и протокол за приемане на кучетата в клиниката и поискали общината да ги заплати. Кучетата не били предадени в общината. Твърди, че общината има сключен договор с ветеринар, като в подобни случаи единственото, което правят е да кастрират безстопанствените животни, да ги обезпаразитят и ваксинират, тъй като нямат приют.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Воденето на чужда работа без пълномощие е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички елементи е двустранно и сложно. За да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил – чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно ч. 16, ал. 2 от ЗЗЖ лице, което намери болно или наранено жИ.тно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната 3 дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.

Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3. Ответникът О.Д. е от органите, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. Съгласно легална дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагана на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Р. България "безстопанствено куче" е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. При съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено, че процесните шест кучета са безстопанствени. Същите нямат собственик, който да бъде задължен да полага грижи за тях. Намерени са от ищцата в близост до ж.п. прелез на възраст около един месец, в безпомощно състояние, замръзнали и с риск за здравето, без белези да са собствени на някого. От показанията на св. М. И. се установява, че по мнението на лекарите във ветеринарната клиника животните не е имало как да оцелеят при зимните температури навън сами. Проведените процедури – обезпаразитяване, третиране с лекарства и предоставянето на храна във ветеринарната клиника са били своевременни и необходими, дори жИ.тоспасяващи.

Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ надзора над животните в т. ч. безстопанствените кучета се осъществява от Общината. Нейна е и отговорността за установяване контрол над популацията на безстопанствените кучета, вкл. и за залавянето и настаняването им в приюти при сигнал на граждани. При постъпването в общината на сигнала от ищцата за намерените безстопанствени животни в безпомощно състояние и с риск за оцеляването им на 06.12.2022 год. ответникът е следвало да предприеме действия по изпълнение на задълженията си, съгласно чл. 41, ал. 1, чл. 40в, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЖ, както и незабавни мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, по силата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ. Липсват доказателства ответникът да е изпълнил тези свои задължения, не са налице и твърдения в този смисъл. По делото няма твърдения и не се установява ищцата да е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на ответника. В подадените сигнали ищцата ясно и недвусмислено е заявила на ответника, че желае Общината да поеме разходите /финансовите разноски/ и тъй като ответникът е бездействал, това я е принудило да се заеме с воденото на чужда работа без пълномощие. Подадените сигнали и молбата за съдействие до местната власт – ответника опровергават твърденията му, че тези действия ищцата е предприела с дарствено намерение. Предприетите мерки по отношение на животните по обезпаразитяване, лечение и грижа имат характер на спешни и необходими, а ищцата е предприела дейност, за която отговорност носи ответника и тази дейност е осъществена в негов интерес. Налице са елементите от фактическия състав, пораждащ правото на ищцата да иска заплащане на обезщетение при гестия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД - доброволно извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа, липса на доказателства, че 4 ищцата е надлежно натоварена от задълженото за действия лице да извърши последните вместо него. Последиците от тези действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, като за последния наличието на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на закона. Стойността на предприетите спешни мерки - разходи по обезпаразитяване, третиране с лекарства и храна възлиза общо на сумата 538,40 лева, видно от приложените по делото фактури и тъй като тези разходи са направени от ищцата според събраните писмени и гласни доказателства /св. А.И./ за осъщественото навременно и необходимо обгрижване на животните, те следва да й бъдат заплатени от ответника.