Определение № 22745 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22745 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508446 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 245043/15.07.2025 г., подадена от С. Е. Г., против определение № 12622/17.03.2025г. по гр.д. № 38907/2022 г. на СРС, 149 състав, с което е оставена без уважение молба на ищеца за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски в производството.

В частната жалба жалбоподателят развива доводи, че определението, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила е моли съда да го отмени.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

С обжалваното определение съдът е посочил, че е налице обосновано съмнение за това, че имущественото състояние на ищеца не позволява да плати дължимата държавна такса, тъй като е констатирал несъответствия в декларацията за имуществено състояние, а именно, че живее в Република България и е безработен, поради което и с определение от 01.10.2024г. е отменил определението си от 30.06.2023г., с което ищеца е освободен от внасяне на държавна такса и разноски за производството и е дал указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса, като са указани и последиците от неизпълнението.

Срещу определението, както и срещу разпорежданията на съда са постъпили частни жалби /които са в процес на администриране/, в които е инкорпорирано искане за освобождаване от 1 държавна такса за разглеждането им. С разпореждане от 12.12.2024г. съдът отново е дал указания на ищеца да представи имуществена декларация по делото. С разпореждане от 04.02.2024г. отново са дадени указания за заплащане на държавни такси по делото.

Постъпила е частна жалба срещу разпореждането от 04.02.2024г. с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, по която е постановено и обжалваното в настоящото производство определение № 12622/17.03.2025г.

Съдът намира обжалваното определение за неправилно, поради следното:

Според разясненията по т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Разяснено е в тълкувателния акт и това, че в случай на освобождаване от заплащането им, разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции; че за да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие / в този смисъл и определение № 4376/15.12.2022 г. по ч.к.гр.д. № 4210/2022 г. на ВКС/.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождаването от държавни такси и разноски е извънредна мярка за гарантиране на ефективен достъп до съд, приложима само когато молителят докаже, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати, без това да застраши удовлетворяването на неговите обичайни и жизненоважни потребности. Тежестта да установи релевантните факти е негова (чл. 154 ГПК), а съдът упражнява преценка по справедливост и пропорционалност върху база на конкретните данни за доходи, имущество, семейно положение, здраве, трудова заетост, текущи задължения и други обстоятелства от значение за преценката според конкретния случай. Тази вътрешно присъща на института индивидуализирана преценка съответства и на стандарта по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В същия смисъл т. 96 от съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС приема, че държавните такси и разноски не могат да правят упражняването на права по съдебен ред практически невъзможно или прекомерно затруднено, но в рамките на този предел националният съд може да отчете платежоспособността на страната и да откаже освобождаване, когато конкретният размер на дължимото не е от естество да ограничи достъпа до правосъдие.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При произнасянето на съда трябва да бъде съобразено не само имотното състояние на страната, но и всички относими обстоятелства, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, 2 обосноваващи възможността за плащане на конкретната дължима такса, включително посочените от самата страна, посочени такива от насрещната страна, както и такива, които съдът е установил служебно.

Съдът служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл. 7, ал. 1 от ГПК). Поради това и задължение на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски е да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. По тези въпроси е налице формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч.гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството.

Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство.

Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено. При установяване на невярно декларирани обстоятелства, съдът може да сигнализира и прокуратурата.

Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В този см. е изразеното становище в Определение № 361 от 29.01.2024 г. ПО Ч. ГР. Д. № 4349/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.

В случая по делото пред първата инстанция частният жалбоподател е представил с искането си по чл. 83, ал. 2 ГПК декларация за материално и гражданско състояние /чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК/, по образец, в която под наказателна отговорност е декларирал данни за липсата на доходи и имущество, което да притежава, с изключение на едно жилище СИО с площ от 65 кв.м. Декларирани са допълнителни периодични разходи във връзка със 3 заболяване на съпругата му в размер на 200 лв. месечно. Идентична декларация е представена и по-късно пред СГС по ч.гр.д. № 14673/2024г. по повод развило се производство по поредна частна жалба, в което жалбоподателя е бил освободен от внасяне на държавна такса по подадена касационна жалба. Видно от текста на декларациите, промяна в обстоятелствата не е настъпила, поради което и не е било необходимо първоинстанционния съд да изисква представянето на нова декларация.

С оглед на това изводите на съда, че молителят не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за производството поради неизпълнение на указанията за представяне на нова декларация по чл. 83 ГПК се явяват неправилни.

При преценка на изложените и декларирани обстоятелства с оглед представените доказателства, настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да се освободи ищеца от заплащане на държавна такса в производството.

Поради изложените съображения обжалваният акт следва да бъде отменен, а подадената частна жалба - уважена.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12622/17.03.2025 г. по гр.д. № 38907/2022г. на СРС, 149 състав, с което е оставена без уважение молба на ищеца за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищеца С. Е. Г. от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 38907/2022г. на СРС, 149 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Делото да се върне на СРС, 149 с-в. за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадените от ищеца частни жалби.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4