Решение № 136 от 03.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420201063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Настоящето съдебно производство е второ по ред след обезсилване по касационен ред на Решение №125/22.03.23 г. по НАХД№1123/22 г. на РСВраца и връщане на делото за ново разглеждане с Решение №333/12.10.23 г. по КНАХД№395/23 г. на АС-Враца, с конкретни указания по приложението на процесуалния закон. На свой ред първоначалното НАХД№1123/22 г. на РС-Враца е образувано по жалба на С. А. Н. от гр.Пловдив против НП №BG03052022/4000/Р8-497/25.10.2022 г. на Директора на НТУ към А“ПИ“София, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат доводи, че атакуваното НП е постановено в противоречие с материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното НП, с искане за потвърждаването му.

1

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

На 03.05.22 г. около 09.56 ч. в посока излизане от територията на РБългария, на ГКПП-Русе-Дунав мост, контролни органи извършили проверка на ППС-влекач „Мерцедес 1844 ЛС” с рег.*****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., управлявано от настоящия жалбоподател и собственост на трето лице. При проверката чрез справка в електронната система на НТУ по чл.167а, ал.3 ЗДвП, е установено, че въпросното ППС е било засечено да се движи на 16.04.22 г. в 09.20 ч., на обходен път Враца№I-1, отсечка 8+130 от контролно устройство с идентификатор №20612, без заплатена дължима пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,т.2 ЗП. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис от електронната система със съответен номер, с приложен към него снимков материал. На място е съставен АУАН№BG03052022/4000/Р8-497/03.05.22 г. за извършено нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя с възражение „възразявам”. Последващи възражения не са подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН от жалбоподателя. Такива са били подадени от дружеството-собственик на процесното ППС с искане за прекратяване на производството поради липса на нарушение- наличие на маршрутна карта. Възраженията са счетени за неоснователни. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при идентично словесно и идентично цифрово описание на нарушението спрямо АУАН, като краен резултат жалбоподателят е санкциониран с глоба от 1800.00 лв.

Гореизложените фактически констатации не се оспорват от страните и се доказват еднопосочно от всички приложени към преписката доказателствени материали-извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушението, с приложен снимков материал, други видове справки, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, маршрутна карта и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна 2 страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна при следните съображения:

В конкретния казус се касае до нарушение констатирано на база генериран запис от елекронната система на НТУ-АПИ, т.е. до нарушение установено „в отсъствие на нарушителя“, при което извън фактите на движение на съответно ППС по път, за който се изисква, но не е заплатена пътна такса, непосредственият извършител –водач на ППС-то остава неизвестен. Затова и за тези случаи, в разпоредбите на чл.187а, ал.1 и сл.ЗДвП е предвиден специален, самостоятелен и нарочен ред за ангажиране и реализиране на наказателна отговорност, в отклонение на общите правила на ЗАНН, а именно:

Съгласно чл.187а, ал.1 ЗДвП в случаите на установяване на нарушения от вида на процесното /чл.179, ал.3-3б ЗДвП, в отсъствие на нарушителя/, се счита, че ППС е управлявано от собственика или ползвателя по СРМПС, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. За това неправомерно поведение са предвидени съответни глоби, съответно по ал.2имуществени санкции-ако собственика/ползвателя са ЮЛ или ЕТ. По натататък-чл.187а, ал.4 ЗДвП предвижда освобождаване от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 за същия вид нарушения, ако в 7-дневен срок от връчване на съответно издадените АУАН или ел.фиш против собственика и ползвателя, същите представят декларация с данните за лицето-действителен извършител на нарушението, т.е. негов водач. В тези случаи ако е съставен АУАН, НП не се издава и АНП се прекратява, а ако е съставен ел.фиш същият се анулира.Образува се ново АНП срещу действителния нарушител. В случая няма спор, че жалбоподателят не е собственик или ползвател съгласно СРМПС на процесното ППС, с което е извършено вмененото нарушение-движение по път, за който се дължи заплащане на пътна такса, но без заплатена такава. Няма спор и че не е била спазена специалната процедура на цитираните законови разпоредби по чл.187а, ал.1 и сл.ЗДвП, като процесния АУАН е бил съставен лично срещу жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС-то, веднага към момента на констатиране на вмененото нарушение, извършено с въпросното ППС, но на друго време и място. Според материалите по приложената административнонаказателна преписка, в случая АУАН и НП се явяват издадени срещу 3 настоящият жалбоподател, в качеството му на водач на процесното ППС, само на база липсата на надлежно направени възражения при съставяне на АУАН и липсата на последващо подадени възражения по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН. Други доказателства за това, че освен бидейки водач на процесното ППС към момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението, настоящият жалбоподател е бил фактически и негов водач, т .е. автор и субект на установеното като извършено на друго време и място процесно нарушение липсват. Тук е мястото да се напомни, че в наказателните производства, в т.ч. и административно-наказателните, даването на обяснения/възражения от извършителя е негово законно право, а не задължение, съответно недаването на такива, не могат да се тълкуват в негова вреда. Независимо от даването/недаването на обяснения и възражения, за правоприлагащите органи остава задължението служебно да изясняват обективната истина и да събират както обвинителни, така и оправдателни доказателства. В конкретния казус това служебно задължение от страна на актосъставителя и АНО не просто не е изпълнено, нещо повече –действали са в отклонение на действащата горепосочена законова уредба, даваща им възможост да реализират надлежно административно-наказателната отговорност за вмененото нарушение по друг ред и спрямо други законови задължени лица, при съответно предвидени, нарочни доказателствени способи, облекчаващи доказването на авторството на нарушението откъм конкретен негов извършител. Нещо повече, и актосъставителят и АНО де факто са базирали административно-обвинителната си теза относно авторството на нарушението в лицето на настоящия жалбоподател само и единствено на липсата на вписани конкретни възражения и обяснения в самия акт и неподадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Дори и да се приеме, че това поведение на жалбоподателя може да се третира като някаква форма на годно доказателствено средство, съдържащо самопризнание по смисъла на НПК, то тогава в конкретния случай, същото остава единствено и изолирано, поради което и съставянето на процесните АУАН и НП се явява извършено в нарушение на принципната забрана на чл.116, ал.1 и ал.2 НПК .

На следващо място, следва задължително да се подчертае и че в случая за процесното ППС и за инкриминираната дата 16.04.22 г. е имало закупена маршрутна карта №22041616579676 с деклариран маршрут с общо разстояние от 166.51 км-от с.Руска Бяла до КПП”Видин”, която е била закупена в 09.20 ч.

4 по електронен път с 24 часов срок на валидност до 17.04.222 г.-09.21 ч.

Маршрутната карта е закупена чрез „Интелигентни Трафик системи” АД, в качеството му на Национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси, което в това си качество е длъжно незабавно да отчете извършеното плащане пред стопанисващата пътя администрация А”ПИ”. В случая това очевидно не е направено своевременно. Дори да се приеме, че е направено, то отново е очевидно, че получаването на съответната информация от администрацията, стопанисваща пътя, при осъществяване на описания процес е отнело някакво техническо време в рамките на секунди и минути, което обаче не може да се вмени във вина на дружеството-собственик на ППС-то, още по-малко във вина на водача. След като пътната такса е била заплатена в 09.20 ч., а вмененото нарушение е засечено в 09.20.59 ч., то и няма реално осъществен състав по чл.179, ал.3а ЗДвП. При това положение обжалваното НП подлежи на отмяна и на това основание.

От страна на жалбоподателя, в чиято полза е изхода от делото, се претендира заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред трите инстанции –по 650.00 лв. за всяка инстанция без ДДС или 780.00 лв. с ДДС или общо 2340.00 лв. Сумата се оспорва от ответната страна като прекомерна. Отчитайки конкретното развитие на производството и липсата на особена фактическа и правна сложност, съдът намери, че искането следва да бъде уважено само до минималния размер, изчислен по реда на чл.8, вр.чл.7, ал.2 НРМАВ за всяка инстанция, а именно по 480. 00 лв. или общо -1440.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП №BG03052022/4000/Р8497/25.10.2022 г. на Директора на НТУ към А“ПИ“-София, с което на С. А. Н. от гр.Пловдив, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.

ОСЪЖДА А”ПИ”-София ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н. от гр.Пловдив, с ЕГН:********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 1440.00 лв., като отхвърля искането в 5 останалата му част до пълния предявен размер от 2340.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6