Определение № 3820 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2740/2025
- Вид
- Определение № 3820
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3820 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502740 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частни жалби от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
175330437; и от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899; против определение № 9868/30,07,2025 г., постановено по гр. д. № 22157/2024 г. на РС Пловдив, с което са оставени без уважение молба вх. № 79761/18,07,2025 г. и молба вх. № 79709/18,07,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 3136/20,06,2025 г. в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.
Ответникът по частната жалба адв. Д. В. М. – пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство Й. М., заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С постановеното по гр. д. № 22157/2024 г. на РС Пловдив решение са уважени предявените от Й. А. М. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове за установяване нищожност на договор за предоставяне 1 на потребителски кредит и договор за поръчителство, отхвърлен е главно предявен насрещен иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД против М. за заплащане на падежирали месечни вноски и е уважен евентуално предявеният насрещен иск за заплащане чистата стойност на кредита по сключения между страните нищожен договор.
С решението на всяка от страните са присъдени разноски по съразмерност и в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. М., са присъдени възнаграждения по реда на чл. 38 от ЗА в размер по 480 лв., дължими от всяко от ответните дружества.
С молба вх. № 79761/18,07,2025 г. и молба вх. № 79709/18,07,2025 г. ответните дружества са поискали изменение на решението в частта за разноските, като се намали поради прекомерност възнаграждението на представителя на ищеца и върху същото не се начислява ДДС, който дружествата – молители считат за недължим.
С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като е мотивирал акта си с това, че възнаграждението е определено съобразно цената на исковете и съответства на минималния размер по Наредба № 1/2004 г., като е обосновал становище за дължимост на ДДС.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд. С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА за предоставената от него безплатна правна помощ. Определените от РС възнаграждения в общ размер 480 лв. (вкл 80 лв. – ДДС) са съобразени както с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., така и с действителната правна и фактическа сложност на спора.
Неоснователно е оплакването в частите жалби за недължимост на ДДС върху присъдените по реда на чл. 38 от ЗА адвокатски възнаграждения.
Разпоредбата на пар. 2а. от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Посоченият начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е 2 приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя от съда. Предоставената от адвоката услуга в тези случаи е безплатна за страната, но не е безвъзмездна. В посочения смисъл е постановеното решение на СЕС от 23,10,2025 г. по дело С-744/2023 г., както и е формирана трайна съдебна практика, напр.
Определение № 98/08,03,2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК.
По тези съображения настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на молбите по чл. 248 от ГПК, затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9868/30,07,2025 г., постановено по гр. д. № 22157/2024 г. на РС Пловдив, с което са оставени без уважение молба вх. № 79761/18,07,2025 г. и молба вх. № 79709/18,07,2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 3136/20,06,2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3