Решение № 4415 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. ..........., 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110142017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявени от „АСВ“ ЕАД /ищец/ в качеството на цесионер срещу А.

В. А. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 700.00 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 2306678 от 09.11.2020г., сключен с „..........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АСВ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. ведно с анекс към рамковия договор за цесия от 17.11.2022 г. и приложение № 1 към него от 08.02.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.08.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 107.34 лева – договорна лихва за периода 02.12.2020г.

–27.03.2021г. и иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 38.47 лева –обезщетение за забава за периода 03.12.2020г. до 30.08.2022г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № 2306678 от 09.11.2020г., сключен с „Кредиисмо“ ЕАД по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние, на ответника е предоставен кредит в общ размер на 700.00 лева, която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от 40%, с падеж до 01.12.2020 г. при месечна вноска в общ размер от 717.89 лева с краен срок 01.10.2022г. и ГПР 49.21%.

Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на един брой месечна вноска с настъпил падеж поради изтичане на крайния срок на договора. Сочи, че за обезпечаване на вземането ответникът е сключил с „...............“ ЕООД договор за поръчителство от 09.11.2020г., по силата на който последният се задължил да отговаря за вземането, в случай на неизпълнение от заемополучателя и срещу възнаграждение. Заявява, че заемополучателят не изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което задължението му било изпълнено от солидарния с него длъжник – поръчителя „Аи Тръст“ ЕООД. Релевира, че е 1 материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с мораторна лихва върху нея, тъй като с плащане на вземането поръчителят встъпил в правата на кредитора срещу заемополучателя и като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., ведно с анекс към него от 17.11.2022 г. и приложение № 1 към него от 08.02.2022г., за което прехвърляне ответникът бил уведомен, а също се прави такова уведомление с връчване на препис от исковата молба и приложенията. Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 47530/2022г. по описа на СРС, 171 състав, и постъпилото от длъжника срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът – редовно уведомен за исковата молба не подава писмен отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответникът е изложил само твърдение, че не дължи сума по сключения договор за поръчителство, но не оспорва претендираните суми по процесния потребителски договор. Твърди, че е извършил частично плащане.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит 2306678/09.11.2020г., от който се установява, че „..........“ ЕАД и А. В. А. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 700.00 лева срещу насрещното задължение да върне същата еднократно, т.е. с една парична вноска с падеж на дата 01.12.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40% и ГПР в размер на 49.21% с период на револвиране от 23 дни.

Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „...............“ ЕООД като поръчител и А. В. А. е сключен договор за поръчителство от 09.11.2020г., по силата на който „...............“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който възлиза в размер на 164.60 лева до падежа на дата 01.12.2020 г., а за всеки нов период на револвиране отново по 164.60 лева.

Сключен е и договор за поръчителство между „..........“ ЕАД и „...............“ ЕООД, според който поръчителя „..........“ ЕООД се задължава пред кредитора „..........“ ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора – чл. 13, ал. 1, се съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., по силата на който „..........“ ЕАД и „...............“ ЕООД като цеденти прехвърлят на „АСВ“ ЕАД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното Приложение № 1 /л.38/ цедентите са прехвърлили вземането срещу ответника А. В. А. по договор за кредит № 2306678 от 09.11.2020г. Извършеното прехвърляне на вземането е потвърдено от двамата цеденти.

По делото има приложено пълномощно в полза на ищеца да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, както и е налично уведомление от „АСВ“ ЕАД до А. В. А. за извършената цесия, което не е връчено на адресата, видно от обратната разписка /л.44/ с отбелязване, че адресът е преместен.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и 2 главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „..........“ ЕАД и А. В. А. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.

Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал.

1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/.

В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал.

4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е 3 тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за потребителски паричен кредит № 2306678 от 09.11.2020 г. и договор за поръчителство от 09.11.2020 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответника, който се е съгласил на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни.