Решение № 3912 от 22.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3912 гр. В., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110111792 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Р. Я., ЕГН ********** с адрес гр. В., *** срещу Община В., ЕИК **********, с адрес гр. В., бул. „О. п. п.” ** иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 12500евро /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 23.09.2026г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и страдания от контузия на десен глезен счупване на дисталната част на тибията, вследствие от спъване върху счупена тротоарна плочка и последвало падане на земята, станало на 01.11.2020г. около 20:00ч. в гр. В. на ул.

«Д.», ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 01.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: На 01.11.2020г. около 20:00ч. в гр. В. на ул. «Д.», в близост до дома му, се предвижвал пеш.

Вследствие на счупена тротоарна плочка, която в тъмното не се виждала, била нарушена стабилността му и загубвайки равновесие паднал на земята. От падането получил травма в областта на глезенната става. С помощта на свидетели очевидци успял да се изправи и да се придвижи до дома си. След извършен мед. преглед на 02.11.2020г. му бил издаден амб. лист.

В него било описано, че е получил фрактура на десен глезен - счупване на дисталната част на тибията. Крайникът му бил имобилизиран с ортеза и му била назначена терапия - покой и придвижване с помощни средства. На 23.11.2020г. бил извършен повторен преглед, при който било потвърдено установеното обективно състояние - спонтанна палапаторна болка, оток в областта на дясна глезенна става, затруднена флексия и екстензия, с установена фрактура в областта на дистална тибия. Назначената терапия отново била придвижване с 1 помощни средства и продължаване на имобилизацията. Твърди, че с оглед на така получената травма настъпили усложнения във връзка с нормалното му придвижване и самостоятелното му обслужване, вкл. по повод личната му хигиена. През този период живеел сам, в сграда без асансьор. Налагало се негови близки да поемат грижите за него, да му пазарят и да го придружават до различни места. Сочи, че възстановителния период продължил повече от три месеца, което се отразило върху неговото психическо и емоционално състояние. Изпаднал в дълбока депресия, поради невъзможност да се обслужва самостоятелно. Страхувал се да се движи сам, изпаднал в невъзможност да полага труд. И понастоящем имал остатъчни болки и затруднено движение на травмирания крайник в студено и влажно време. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва, като неоснователна. Твърди, че не се установява точното място, където ищецът е претърпял инцидент, доколкото ул. Д. била с ориентировъчна площ от 1000кв.м. възразява за изтекла погасителна давност по отношение на главната и акцесорна претенция. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва на посочената дата да е съществувала счупена тротоарна плочка, както и да е налице причинно – следствена връзка с падането на ищеца. Оспорва механизмът на настъпване на инцидента. Оспорва ищецът да е търпял сочените неимуществени вреди, обосноваващи претендирания размер на обезщетението. Нямало данни за усложнения в оздравителния процес. Не ставало ясно какво лечение му е било предписано и дали са изпълнявани препоръките на мед. лица. Сочи, че ако болките на пострадалия са продължили като интензитет, то това се дължало на липсата на правилно проведено лечение в домашни условия. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски..

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В предоставения им срок, всяка от страните е ангажирала писмени бележки, в които доразвива доводите си по същество на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправността му, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото отговорността на лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна.

Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на посочената дата и място - при движение по тротоар се е спънал в неравност, причинена от счупена тротоарна плочка и е паднал на земята, което е предизвикало настъпване на твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и бездействието на служители на 2 ответника, в качеството му на лице, задължено да поддържа в изправно състояние тротоарните настилки; вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди обосноваващи парична обезвреда в търсения размер. В тежест на ответника е доказване правозащитните му възражения, обосноваващи освобождаване на гражданската му отговорност и в частност възражението за изтекла погасителна давност.

Предмет на претенцията са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и страдания.

По делото са приети като писмени доказателства, ангажираните от ищeца медицински документи относно състоянието му, а именно: 2 бр. амбулаторни болни листи, от които се установява, че на 02.11.2020г. ищецът е прегледан в МБАЛ „М. д.“ - гр. В. и му е поставена диагноза навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена със счупване на дисталната част на тибията.

За установяване твърденията на ищеца за причинените му травматични увреждания, механизъм на тяхното получаване, степен на увреждане, търпяни болки и страдания по повод инцидента, по делото беше изслушано заключение по изготвена съдебно- медицинска експертиза, която като компетентна, обоснована и неоспорена от страните, изготвена на база ангажираните по делото писмени доказателства, бива кредитирана в цялост от съда. Липсват основания за поставяне правилността и обосноваността й под съмнение.

От заключението на в.лице д-р Д., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установи, че вследствие на инцидента от 01.11.2020г. ищецът е получил: навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена на десен крак (дисторзия на глезенната става); счупване (фрактура) на дисталната /долната част на на голямопищялна кост /тибия/ на десен крак, установено рентгенографски; следтравматичен оток и изразен болков синдром както и значително ограничение на движенията (флексия и екстензия) в областта дясната глезенна става. Така констатираните травматични увреждания са в съответствие с описания механизъм на травмата. Според експерта уврежданията са типични за подобен механизъм на усукване претоварване на глезенната става. Възстановяване и възвръщане на движенията на десния крак в пълен обем - обичайно се случва между 3 и 6 месеца. Проведено е консервативно лечение, включващо имобилизация с ортеза и режим на покой, и е предписано ограничаване натоварването на крайника и придвижване с помощни средства.

Понастоящем оздравителният процес е приключил. Според в.лице получената травма е резултат на соченото от ищеца падане.

За доказване на правнорелевантните по делото факти, разпитана бе водената от ищеца свидетел К. Т., без дела и родство със страните. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно релевантните за спора, тъй като преценява, че те са обективни, безпристрастни, добросъвестно дадени и отразяващи преки нейни впечатления от настъпване на инцидента и състоянието на ищеца след това.

Свидетелката разказва, че на въпросната дата паркирала автомобила си на булевард, в близост до ул. Д.. Видяла, че от другата й страна се движат двама младежи, като внезапно 3 мъжът залитнал, извикал и паднал, тъй като се обърнала плочка. Притекла се на помощ и установила, че пострадал е М., когото познава. Той отказал да бъде извикана линейка, но пояснил, че го боли глезена и се държал ниско долу. Сочи, че тротоарът е бил доста разбит, като е нямало ограждания за опасен участък. Пострадалият не можел да стъпи на крака си и се наложило да ползва помощ от друго момче, за да се придвижи до входа си.

За търпяните психически и физически болки и страдания разпитана бе водената от ищеца свидетел С. В., негова майка, чиито показания съдът цени с резервите на чл. 172 ГПК. При липса на опровергаващи твърдения съдът ги кредитира в тяхната цялост, като обективни и добросъвестно дадени.

Свидетелката изложи, че инцидентът се е случил по време на пандемията „Ковид“, на 01.11.2020г. След него се наложило тя да посещава по – често жилището на сина си, за да го подпомага в ежедневието му, доколкото той се придвижвал трудно и чрез патерици. Сочи, че синът й изпаднал в изолация, станал затворен и изнервен след инцидента, не искал да се вижда с никакви хора. Не можел да шофира, а при студено време и понастоящем имал оплаквания във връзка с получената травма. Наложило се да се консултира и с психолог, като за успокоение приемал мента, глог и валериана. До Нова Година след инцидента не бил излизал от жилището си. В този период не работил, тъй като професията му била да пътува по корабите. Бил с поставена ортеза. Едва през летния сезон се раздвижил и се върнал към нормалния си начин на живот.

При така установената фактология по делото, спорът между страните се съсредоточава по въпроса за материалната легитимация на ответника и в частност може ли да бъде ангажирана деликтната му отговорност за причинени вреди от вещ, за чиято изправност ищецът твърди, че отговорността е негова и която вещ всъщност се сочи да е причинила вредите. Положителният отговор, би обусловил разглеждане останалите предпоставки от фактическия състав на твърдяното право.

При деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД всеки възложител на работа е отговорен за вредите причинени от вещ, която е негова собственост или се намира под негов надзор.

Отговорността е безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност единствено, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г. са дадени задължителни указания до съдилищата по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието за ангажиране отговорността по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД е наличие на виновно поведение на дееца, в резултат на което са били допуснати нарушения на предписаните и общоприети правила по повод ползването на вещта, съобразно нейното предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на специфичните свойства на вещта. Случаят по казуса е именно такъв.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че действително на 01.11.2020г. в гр. В. ищецът придвижвайки се по тротоар на ул. «Д.», се 4 спъва в неравност от счупена плочка, пада на земята, в резултат на което получава соченото травматично увреждане, а именно счупване на дисталната част на тибията. От експертното заключение стана ясно, че описваният и така установен механизъм на причиняване на увреждане - падане е напълно съответен на настъпилата травма. Установява се от гласните доказателства, че падането е резултат от спъване в счупена тротоарна плочка. Така, дефакто Общината не е изпълнила задължението си по закон. На основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за общинската собственост вр. с пар.7, т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.