Определение № 1450 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501017 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Т. М. срещу определение № 676 от 13.10.2025 година, постановено по гр.д.№ 1041/2025 г., по описа на РС С., с което частично е прекратено съдебното производство по делото, касателно иска на К. Т. М. срещу Община С. за унищожаване, на основание чл. 29 ЗЗД на Акт за общинска собственост (АОС) № 19895/06.03.2025 г., като недопустимо.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая въз основа на неверен акт за общинска собственост община С. е сключила договор и е продала на ЕТ „Радка М.а“ част от имот, който никога не е бил собственост на общината. Излага, че в момента ЕТ „Радка М.а“ (физическото лице се явявала съпруга на ищеца) е собственик на 17/431 на поземлен имот с идентификатор *** по КК КР на гр. С., закупени от община С..

Ищецът се явявал трета страна по договора за продажба. Атакувал АОС, защото бил създаден с измама и съдържал неверни обстоятелства. Твърди, че с обжалваното определение РС С. легализирал незаконосъобразна дейност на администрацията на община С. по неоснователното съставяне на АОС за части от чужди имоти, които в последствие да ги продавал на собствениците.

1

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от К. Т. М. срещу Община С. с искане:

- на осн. чл. 29 от ЗЗД – конститутивен иск за унищожаване на АОС № 19895/06.03.2025 г.;

-на осн.чл.124 ГПК - установителен иск за признаване на установено по отношение на Община С., че ищецът К. Т. М. е собственик на 17/431 ид. части от имот с идентификатор ***, по действащата в момента КК на гр.

С., посочени в АЧОС с № 19895/03.06.2025г.

Правилно районният съд е приел, че първият иск се явява недопустим, тъй като на унищожаване по реда на чл. 29 ЗЗД подлежат само договори и едностранни волеизявления за които законът допуска да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

В допълнение въззивният съд следва да изтъкне и други доводи в подкрепа на горния извод:

Дейността по актуване и деактуване на имоти – общинска собственост по чл. 64 от ЗОС е свързана с тяхното управление и отчитане, като представлява вътрешно - служебна работа на общинската администрация.

Актуването няма конститутивен характер, защото правото на собственост на общината не възниква от съставянето на акта за общинска собственост.

Последният, съобразно чл.5, ал.3 от ЗОС няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и др. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост.

В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тези юридически факти или 2 обстоятелства. Регистрацията в тях има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В същите се отразяват само данни относно движението и промяна на собствеността. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването, както в настоящия казус, могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване.

Затова и законодателят с нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗОС е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Имотите, неправилно актувани като общинска собственост и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, но споровете за материално право се решават по общия исков ред.

Ето защо от разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗОС се налага изводът, че след разрешаването на спора за материалното право по съдебен ред, неправилно актуваните имоти следва да се отпишат.

Спорът за материално право, посочен в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗОС е такъв за собственост. Цитираната разпоредба не представлява самостоятелно основание за предявяване на иска, а само посочва реда, по който спорът за материалното право следва да се разреши – чрез предявяване на иск за собственост, а не чрез обжалване на издадения административен акт.

В процесния случая, при евентуално бъдещо уважаване на иска по чл.124 от ГПК, ще последва отписване на АОС за съответната спорна, процесна ид.част, призната на ищеца в случай на положително за него съдебно решение.

Горното обуславя липса на правен интерес у ищеца с отделен иск да претендира отмяна на АОС, който подлежи на отписване по специална процедура и се явява следствие на уважен иск по чл.124 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от К. Т. М. срещу определение № 676 от 13.10.2025 година, постановено по гр.д.№ 1041/2025 г., по описа на РС С., с което частично е прекратено съдебното производство по делото, касателно предявен иск от К. Т. М. срещу Община С. - за 3 унищожаване, на основание чл. 29 ЗЗД на Акт за общинска собственост № 19895/06.03.2025 г., като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501017 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Т. М. срещу определение № 676 от 13.10.2025 година, постановено по гр.д.№ 1041/2025 г., по описа на РС С., с което частично е прекратено съдебното производство по делото, касателно иска на К. Т. М. срещу Община С. за унищожаване, на основание чл. 29 ЗЗД на Акт за общинска собственост (АОС) № 19895/06.03.2025 г., като недопустимо.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая въз основа на неверен акт за общинска собственост община С. е сключила договор и е продала на ЕТ „Радка М.а“ част от имот, който никога не е бил собственост на общината. Излага, че в момента ЕТ „Радка М.а“ (физическото лице се явявала съпруга на ищеца) е собственик на 17/431 на поземлен имот с идентификатор *** по КК КР на гр. С., закупени от община С..

Ищецът се явявал трета страна по договора за продажба. Атакувал АОС, защото бил създаден с измама и съдържал неверни обстоятелства. Твърди, че с обжалваното определение РС С. легализирал незаконосъобразна дейност на администрацията на община С. по неоснователното съставяне на АОС за части от чужди имоти, които в последствие да ги продавал на собствениците.

1

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от К. Т. М. срещу Община С. с искане:

- на осн. чл. 29 от ЗЗД – конститутивен иск за унищожаване на АОС № 19895/06.03.2025 г.;

-на осн.чл.124 ГПК - установителен иск за признаване на установено по отношение на Община С., че ищецът К. Т. М. е собственик на 17/431 ид. части от имот с идентификатор ***, по действащата в момента КК на гр.

С., посочени в АЧОС с № 19895/03.06.2025г.

Правилно районният съд е приел, че първият иск се явява недопустим, тъй като на унищожаване по реда на чл. 29 ЗЗД подлежат само договори и едностранни волеизявления за които законът допуска да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

В допълнение въззивният съд следва да изтъкне и други доводи в подкрепа на горния извод:

Дейността по актуване и деактуване на имоти – общинска собственост по чл. 64 от ЗОС е свързана с тяхното управление и отчитане, като представлява вътрешно - служебна работа на общинската администрация.