Решение № 20504 от 11.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28538/2021
- Вид
- Решение № 20504
- Подписан
- 11.12.2023
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.1, т.3 б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.384 · Кодекс за застраховането
- чл.384, ал.2, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20504 гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110128538 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, вр.384, ал.2, т.1 от КЗ.
Ищецът М. Т. Ш. - Н. , с ЕГН ********** моли ответникът /ЮЛ/, с ЕИК: [****] да бъде осъден да й заплати сума от 16 940,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди по л.а. „БВМ 320“, рег. № [****], от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно произшествие на 19.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е бил страна по договор за лизинг № [****]/15.11.2018 г., сключен с лизингодател /ЮЛ/ с предмет на договора л.а. „БМВ 320“ с рег. № [****]. По повод лизинговия автомобил, между лизингодателя и /ЮЛ/ е бил сключен Договор за застраховка „Каско“, съгласно застрахователна полица № [****]. В срока на действие на договора, на 19.05.2019 г. в гр. София, застрахованият автомобил е участвал в ПТП, при който са му били нанесени имуществени вреди. По повод подадено от лизингодателя уведомление изх. № [****]/06.06.2019 г. до застрахователя, при последния била образувана щета№ [****].
Ищецът твърди, че вещо лице е изготвило заключение по САТЕ /без да се уточнява по чие възлагане е станало това/ с конкретно поставени въпроси за установяване на действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, размера на вредите и дължимото се обезщетение. По така изготвената експертиза, вещото лице Ст. заключил, че е налице икономически тотал и възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно. Съгласно приложимите общи условия на застрахователя-ответник, с оглед установената действителна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие и наличието на „тотална щета“, дължимото от застрахователя обезщетение възлизало на 70 % от действителната стойност или сумата от 23 940 лв.
1
По образуваната щета обаче, застрахователя-ответник отказал да изплати обезщетение, като се позовал на предвидено в ОУ изключение, а именно, че не се изплаща застрахователно обезщетение за щети, причинени от водач на МПС, който е напуснал ПТП преди идването на органите на „Пътна полиция“.
Ищецът твърди, че издаденото във връзка с процесното ПТП, наказателно постановление на водача К.А.Н., било отменено от съда с решение № 299026/11.12.2019 г. по НАХД № 14094/2019 г. по описа на СРС, влязло в сила. Счита, че след като със съдебен акт е установено, че водачът на увредения при ПТП автомобил няма вина, нито е напуснал мястото на ПТП, както застрахователя твърди, то за последния не е налице основание за отказ от изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди още, че на 19.11.2019 г. е сключил договор с лизингодателя, по силата на който окончателно е придобила собствеността върху процесния автомобил, а с последващ договор от 03.12.2019 г. е продала вече бракувания автомобил на /ЮЛ/ за сумата от 7 000 лв.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати разликата между установеното от експертизата дължимо застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета“, т.е. 23 940 лв. и получените от продажбата на увреденото МПС средства от 7 000 лв. или сумата от 16 940 лв.
Ищецът представя писмени доказателства и сочи допълнителни такива вкл. събиране на гласни доказателствени средтства и изслушване на автотехническа експертиза, с конкретно поставени въпроси относно механизма на ПТП, претърпените вреди и тяхната стойност, каква сума е необходима за тяхното отстраняване. Претендира разноски.
Ответникът /ЮЛ/ АД , ЕИК [****], оспорва исковата молба с отговор в срока по чл.
131 ГПК. Оспорва ищеца да е материално легитимиран да предявява иска по чл.405 от КЗ, тъй като е придобил собствеността върху процесния автомобил, след изтичането на срока на застраховката. Отделно от това оспорва договора за продажба на МПС да е в предвидената за това писмена форма с нотариална заверка на подписите, нямало данни за продажната цена, нито за реалното й изплащане. Моли за прекратяване на производството като образувано по процесуално недопустим иск. В случай, че съдът приеме иска за допустим, оспорва същия и по основание и размер. Твърди, че не дължи плащане, тъй като е налице изключението, предвидено в т.7.3.1.2.3. от ОУ на застрахователя, при което последния не дължи плащане на обезщетение поради виновно поведение на водача на увредения автомобил. Напускането на мястото на произшествието от водача Н. според ответника не се оспорва от ищеца, поради което моли за обявяване на това обстоятелство за безспорно, а отделно от това счита, че отмяната на НП, издадено срещу виновния водач, не води до саниране на това поведение, респ. до неприлагането на цитираното по-горе изключение, при наличието на което застрахователя не дължи плащане, тъй като отмяната може да се дължи и на процесуални нарушения на наказващия орган. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че застрахователно обезщетение се дължи, въпреки поведението на водача, оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че цитираната от ищеца експертиза не обвързва нито ответника, нито съда и същата не следва да се цени като годно доказателство относно размера на вредите, действителната стойност на автомобила и стойността на ремонта, в т.ч. за наличието на „тотална щета“. Тези обстоятелства подлежат на доказване в настоящото производство и тежестта за това е на ищеца. Оспорва, че действително е налице „икономически тотал“ по отношение на увредения лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [****], тъй като ищеца не е ангажирал никакви доказателства за дерегистрацията на същия.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения в настоящото производство иск е с правно основание чл.405 от КЗ вр. с чл.384, ал.2, т.1 от КЗ.
2
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 19.05.2019 г., по отношение на л.а.
„БМВ 320“, с рег. № [****], е имало валидно сключен договор за имуществена застраховка, по който застраховател е ответното дружество, а застрахован е бил лизингодателя /ЮЛ/.
Установява се по делото също от приетия като доказателство Лизингов договор № [****]/15.11.2018 г., че ищеца по настоящото дело М. Ш. е лизингополучател на отдаденото на лизинг имущество, представляващо 1 брой употребяван автомобил, подробно описан в Приложение № 1 към договора, а именно: л.а. марка „БМВ“, модел „320d xDrive“ с рег. № [****], цвят: сив,; кубатура: 1993 куб.см., брой мест: 4+1 и съответните № на шаси № [****] и двигател № [****].
На 19.11.2019 г. лизингополучателят придобил окончателно собствеността върху лизинговата вещ, в състоянието в което се намира в момента на подписване на договора /т.е. след претърпяно ПТП и след бракуване/, като към тази дата всички дължими суми, представляващи цената на МПС са били заплатени от лизингополучателя Н. на лизингодателя /ЮЛ/.
На 03.12.2019 г. придобилата собствеността върху процесния л.а. „БМВ“ с рег. № [****] го продала (в състоянието, в което се намира, бракувано) на /ЮЛ/ – гр. П. за сумата от 7000 лв.
По делото между страните няма спор, че в периода на валидност на застрахователния договор по застраховка „Каско на МПС“ съгласно застрахователна полица № [****], лизинговия автомобил рег. № [****] е претърпял пътно транспортно произшествие, като първоначално се ударил в паркиран л.а. „Митцубиши“ с рег. № [****], който в резултат на удара се отместил и ударил също паркирания пред него друг л.а. „Мазда“ с рег. № [****], а л.а. „БМВ“ се завъртял и ударил в бетонна стена на подземен гараж на кооперация на ул.
[****].
За отстраняване на щетите по автомобила, пред ищеца е било подадено Уведомление за щета от 20.05.2019 г. от лизингополучателят М. Н., въз основа на което е образувана Щета № [****].
В приетото по делото уведомление /на л.49/ Н. посочила, че собственик на автомобила е /ЮЛ/ а водач на автомобила по време на ПТП е сина й К.А.Н., с ЕГН **********. С уведомлението, правоимащото лице (лизингополучател) е посочила предпочитан начин на обезщетяване: ремонт в доверен сервиз /ЮЛ/, който ремонт да се разплати от застрахователя директно със сервиза, след отстраняване на щетите.
По образуваната щета бил постановен отказ от изплащане на обезщетение, видно от изпратеното до собственика на застрахования автомобил и лизингополучателя Н. отговор от застрахователя - ищец (на л.14 от делото), позовавайки се на т.7.3.1.2.3. от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на /ЮЛ/, съгласно които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, в случай че водачът на МПС е напуснал мястото на ПТП преди идването на контролните органи, какъвто бил настоящия случай.
По делото е прието без възражения от страните, заключение по САТЕ, видно от което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [****], изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 45 188,54 лв. (съответно изчислена при цени на алтернативни доставчици – 42 941, 66 лв.), а действителната стойност на процесния автомобил, определена към дата на настъпване на застрахователното събитие (19.05.2019 г.) е 31 670 лв. Следователно стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна стойност ( с повече от 70%) и в този случай е налице „тотална щета“ на превозното средство. Вещото лице е дало заключение, че стойността на уврежданията на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [****], определена при условията на „тотал щета“, след приспадане на запазените части (които сп. вещото лице 3 възлизат на сума от 7918 лв. или 25 % от действителната му стойност) възлизат на 23 752 лв.
Основният спорен въпрос в производството се оформи около това, кой е бил водач на автомобила при инцидента на 19.05.2019 г. и дали същия е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на КАТ – ПП, респ. дали са налице обстоятелства, водещи до наличието на предвидено в ОУ на ищеца изключение, при което застрахователя не дължи плащане на обезщетение.
За изясняването на тези спорни между страните обстоятелства, в производството бяха събрани свидетелски показания, писмени доказателства, както и бе изслушано и заключение по съдебно-почеркова експертиза.
Видно от приобщените по делото, и като част от административно-наказателната преписка във връзка с ПТП от 19.05.2019 г., 2 бр. декларации, подадени в ОПП – СДВР (на л.103 и 104) К.А.Н. и М. Ш. са декларирали под страх от наказателна отговорност, че при ПТП на 19.05.2019 г. в кв. [****], на ул. [****] сутринта, водач на л.а. „БМВ 320 d XDrive“ е бил К. Н. (син на М. Н.). В декларацията на К. Н. се чете още, че след удара „се изплаших много, защото колата е на майка ми и бях шок от удара на колата и напуснах мястото, но там остана мой приятел, който е казал, че е собственик на автомобила...“. От приетата почеркова експертиза, се установява безспорно обаче, че тази декларация не е попълнена от К. Н., нито подписана от него. Същевременно, видно от почерка на автора на текста на двете декларации, най-вероятно съдържанието, а и подписите под тях, са изпълнени от ищеца по делото М. Н., която отказа да съдейства на вещото лице, на което бе възложена допълнителна задача в този смисъл. Вземайки предвид поведението на ищеца в производството, както е невъзможността да се изследват нейните почерк и подпис, поради затрудненията, които същата създаде в хода на съдебното дирене, съдът я предупреди, че ще приеме за установени обстоятелствата, за които същата създаде пречки за събиране на доказателства. В този смисъл, прилагайки разпоредбата на чл.161 от ГПК, съдът ще приеме за установено по делото, че и двете декларации, подадени пред органите на ОПП – СДВР, приобщени по делото на л.103 и 104 са изпълнени от ищеца по делото М. Т. Ш..