Решение № 4467 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4467 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Е. Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100510823 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. Г., с която се обжалва Решение № 6547/11.04.2024 г., постановено по гр. дело № 64638/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 149 -ти състав, с което РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Р. Г. М., роден на 2******** г., са предоставени за упражняване на неговия баща Г. Н. М., при когото е определено и местоживеенето на детето; ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения на майката М. А. Г. с детето Р. Г. М., както следва: -всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на детето; -30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като бащата има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; -всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември; -по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени заВеликденски празници през съответната 1 година, прилага се режима относно тези празници)-за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина; -всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; -ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че 24.09 не попада в определения й режим на контакти, както и за рождения ден на майката от 18 часа на 22 май до 20 часа на 22 май; ОСЪДЕНА, на основание чл. 143, ал.2 СК М. А. Г., да заплаща на Р. Г. М., действащ чрез своя баща Г. Н.

М. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението за предоставяне на родителските права до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката; ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. А.

Г. да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 360 лв.;

ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като са изложени съображения. Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение, като се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Г. М. на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, конкретно посочен във въззивната жалба, а по отношение на издръжката се моли да се прилага протоколна спогодба от 20.09.2023 г. по гр.д. № 14957/2023 г. на СРС - 80 състав, по силата на която бащата е осъден /на основание чл. 143, ал.2 СК/ да заплаща на детето Р. Г. М., действащ чрез своята майка М. А. Г. месечна издръжка в размер на 200 лева - при условията и но реда утвърдени от Съда.

Въззиваемата страна Г. Н. М. оспорва изцяло изложеното във въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 6547/11.04.2024 г., постановено по гр. дело № 64638/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 149-ти състав, родителските права по отношение на детето Р. Г. М., роден на 2******** г., са предоставени за упражняване на неговия баща Г. Н. М., при когото е определено и местоживеенето на детето; ОПРЕДЕЛЕН е режим на лични отношения на майката М. А. Г. с детето Р. Г. М., както следва: -всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на детето; -30 дни през лятото, които не съвпадат 2 с платения годишен отпуск на бащата, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като бащата има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; -всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември; -по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени заВеликденски празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници)-за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина; -всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; -ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че 24.09 не попада в определения й режим на контакти, както и за рождения ден на майката от 18 часа на 22 май до 20 часа на 22 май; ОСЪДЕНА, на основание чл. 143, ал.2 СК М. А. Г., да заплаща на Р. Г. М., действащ чрез своя баща Г. Н.

М. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението за предоставяне на родителските права до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката; ОСЪДЕНА е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. А.

Г. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 360 лв.; ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

За да прецени, че е в интерес на малолетното дете Р. родителските права върху него да се предоставят за упражняване на бащата, при когото детето да живее, първостепенният съд е установил следното: Районният съд е установил, че детето към момента на постановяване на решението живее при майката, която не го е записала да посещава училище, въпреки задължителния характер на началното образование. Приел е за установено, въз основа на социалния доклад, че детето няма изградена социална среда и приятелски кръг от връстници, а според социалното проучване физическите, психическите и емоционалните му потребности са пренебрегнати.

Първоинстанционният съд е установил още, че детето се храни по определен от майката хранителен режим, изключващ месо и млечни продукти, без по делото да са представени медицински доказателства за необходимостта от такъв режим. Възприел е констатациите в социалния доклад, че съществува риск за здравето на детето поради липсата на необходимите хранителни вещества.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза съдът е установил, че детето се намира в социална изолация, не посещава училище, проявява поведение, обсъждано като проява на родителско отчуждение, а решенията относно неговото отглеждане се вземат еднолично от майката, която ограничава ролята на бащата и възпрепятства самостоятелните му контакти с детето. Установено е още, че поведението на майката създава риск за психическото състояние на детето, докато детето не изпитва страх от бащата.

3

Въз основа на свидетелските показания районният съд е приел за установено, че майката ограничава социалните контакти на детето с други деца, възпрепятства общуването му с бащата и не допуска последният да полага самостоятелни грижи за него. Съдът е установил също, че майката не работи и не реализира доходи, докато бащата работи, реализира доходи и проявява интерес към детето.

Въз основа на така установените обстоятелства районният съд е направил правния извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, тъй като това най-пълно съответства на интереса на детето по смисъла на чл. 59, ал. 4 във връзка с чл. 127, ал. 2 СК. Приел е, че при отглеждането на детето от майката са налице обстоятелства, които създават риск за неговото физическо, психическо и социално развитие, изразяващи се в липсата на училищно обучение, социална изолация, ограничаване на отношенията с бащата и еднолично вземане на решения относно начина на живот и отглеждането му.

Районният съд е приел, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и възможност да осигури подходяща семейна среда, редовно посещаване на училище, пълноценно хранене и социализация на детето, поради което е определил местоживеенето му при него.

Настоящият съд споделя изцяло горепосочените мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тези мотиви (чл. 272 ГПК).

Пред въззивната инстанция са изслушани родителите, събрани са гласни доказателства, допусната е съдебно-психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза (неизготвени поради несъдействие от страна на майката), приобщени са социални доклади.

При изслушването си по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2025 г., майката е заявила, че има средно специално образование.

Посочила е, че работи на свободна професия като козметик, със свободно работно време, което сама определя, като обичайно работи от 9.00 ч. до 17.00 ч., включително и на официални празници. Заявила е, че към момента няма друг партньор. Посочила е, че при отглеждането на детето може изцяло да разчита на семейството си. Заявила е, че живее заедно с детето и своята 90-годишна баба в гр. София, ж.к. „С********“ ,бл.********.

Посочила е още, че може да разчита на помощ в грижите за детето и от своите родители, които живеят в ж.к. „Люлин“ и работят. Заявила е, че брат й работи в Германия, като я подкрепя финансово, а понякога и с присъствие, когато се прибере. Майката е заявила, че е запозната с определението за привременните мерки и счита, че съдебните актове следва да се изпълняват, но не е установила контакт с бащата. Посочила е, че бащата разполага с нейния контакт, че са живели заедно и знае къде живеят, но не е идвал на известния му адрес. Заявила е, че не пречи на изпълнението на мерките. Същевременно майката е заявила, че не е готова да предаде детето на бащата. Посочила е, че е обжалвала решението на съда и е подала молба за изменение на привременните мерки. Относно образованието на детето е заявила, че то е записано в училище, като се обучава в семейна среда с всички учебни 4 пособия, свързани с българската образователна система. Посочила е, че детето е записано в „Хоум Лайф Академи“, а знанията му се определят чрез тестове и онлайн обучение. Заявила е, че детето посещава учебна среда с други семейства, които също обучават децата си в семейна среда, но не ходи физически на училище. Относно храненето майката е заявила, че детето се храни по хранителен режим, въведен от нутриционист, след като е имало хранителни проблеми. Посочила е, че след посещение при гастроентеролог й е даден съвет, докато състоянието на детето се успокои, да бъде на този хранителен режим. Заявила е, че след въвеждането му обривите на детето са изчезнали, видян е добър резултат и лекарката я е посъветвала да продължи режима, докато детето се успокои. Майката е заявила, че много дълъг период от време тя и детето не са се виждали и общували с бащата, поради което се е получила бариера. Посочила е, че ако родителските права бъдат предоставени на нея, вече е предложила режим на лични отношения. Заявила е, че счита себе си за по-пригодния родител, тъй като се грижи за нуждите на детето. Според нея бащата счита, че той определя нуждите на детето, с което тя не е съгласна, тъй като детето има индивидуални нужди, с които тя се съобразява, а бащата - не.