Определение № 96 от 11.08.2021, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Котел , 11.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заС.ние на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПредС.тел:

Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20212210100361 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. М. против А. АК. Х. за изменение на определените с протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на РС Котел, с което е одобрена спогодба, мерки относно малолетните деца – близначките С. и С., родени на 08.09.2009г, като упражняването на родителските права бъде възложено на ищеца, местоживеенето на децата бъде при ищеца, и заплащане на издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата. Делото е било образувано пред РС Омуртаг на 26.04.2021г под № 159/2021г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата молба и е предявила насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане с определение № 129 от 16.06.2021г.

На 29.06.2021г е била подадена молба от ищеца за постановяване на привременни мерки, разглеждането на която е било насрочено в открито съдебно заС.ние на 14.07.2021г, в което производството пред РС Омуртаг е прекратено и делото – изпратено на РС Котел по правилата на местната подсъдност по настоящия адрес на децата, който е в село Тича, община Котел.

Относно молбата за привременни мерки съдът съобрази следните обстоятелства : С протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на РС Котел, неподлежащо на обжалване, е одобрена постигнатата между А.А. Я. и М. С. М., по силата на която упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С. е предоставено на майкана А. Я., местоживеето им е определено на бъде на адрес ******** и бащата е осъден да заплаща на майката, като техен законен 1 представител, издръжка в размер на 85.00 лева за всяко от децата, считано от 01.05.2014г до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. На бащата е определен свободен режим на лични контакти, както и задължителен такъв : да взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния ден зо 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Правното основание на предявените по настоящото дело искове е чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 от СК и в това производство е недопустимо разглеждане и постановяване на привременни мерки, тъй като страните по него са обвързани от вече постановен съдебен акт, имащ сила на пресъдено нещо – чл.234, ал.3 от ГПК. Привременните мерки са изключение и са предвидени да се определят само в две хипотези – по чл.323 от ГПК и по чл.127 от СК, като втората е приложима само за случаите, когато въпросът за родителските права се поставя за разрешаване за първи път. Тези две хипотези са установени в интерес на детето, с цел да му се даде защита до приключване на спора между родителите с влязъл в сила съдебен акт. Доколкото се касае до изключение, е недопустимо разширителното тълкуване и прилагане и в други случаи, вкл. и в настоящия.

В обобщение на гореизложеното, молбата за постановяване на привременни мерки се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане и тъй като срокът по чл.131 от ГПК за отговор срещу насрещната искова молба е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото да разглеждане в открито съдебно заС.ние, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по доказателствените искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :

Предявени са два иска с правна квалификация чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 от СК. Ищецът М.М. твърди, че той и ответницата А.Х. са родители на малолетните деца С. и С., двете родени на 08.09.2009г. С протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на 2

РС Котел, неподлежащо на обжалване, е одобрена постигнатата между А.А.

Я. и М. С. М., по силата на която упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С. е предоставено на майкана А. Я., местоживеето им е определено на бъде на адрес ******** и бащата е осъден да заплаща на майката, като техен законен представител, издръжка в размер на 85.00 лева за всяко от децата, считано от 01.05.2014г до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. На бащата е определен свободен режим на лични контакти, както и задължителен такъв : да взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния ден зо 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Твърди се, че били настъпили изменения в обстоятелствата, налагащи изменение и на мерките, взети спрямо децата : Ищецът твърди, че стриктно изпълнява определения режим на лични контакти, както и задължението си да плаща издръжка. Твърди, че от осем години ответницата живеела постоянно във Франция, където съжителствала с друг мъж, от връзката си с когото имали дете. От две години не се била връщала в България. Двете деца били ученички в пети клас. Фактически се отглеждали от бабата по майчина линия в село Тича, в дома на която живеел и братът на ответницата, който бил с психично заболяване и упражнявал тормоз спрямо децата. При детето С. се появил сериозен здравословен проблем, наложил болнично лечение, тъй като дълго време детето било оставено без подходящо лечение от страна на бабата.

Ищецът твърди, че бил по-добрият родител и на него следвало да се възложи упражняването на родителските права спрямо двете деца. Бил се доказал като такъв, грижейки се отглеждайки най-голямото дете С., навършил вече пълнолетие. Можел да осигури на децата нормално физичско, психическо, образователно и социално развитие, подпомаган от родителите си и брат им С.. Работел като шофьор в транспортна фирма в Словакия, но заявява готовност да напусне тази работа и да си намери друга в България, ако исковете бъдат уважени.

Моли на него да се предостави упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С., на неговия адрес да бъде определено тяхното местоживеене, като на майката се определи режим на лични контакти. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплаща, като законен представител, 3 месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата, считано от влизане в сила на решението

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата молба и е предявила насрещна искова молба, приета за съвместно разглеждане с определение от 16.06.2021г.

В отговора се оспорва твърдението за настъпили изменения в обстоятелства.

Твърди се, че живее в съпруга си във Франция, за да работи там и да осигурява достатъчно средства за издръжката на децата. Майката и децата били силно привързани помежду си, всеки ден се чували по телефона и чрез интернет. Между тях съществували силна обич и емоционална близост.

Обсъждали теми, обичайни за момичета на тяхна възрост. В село Тича имали изграден социален и приятелски кръг, посещавали училище, имали личен лекар, направени им били необходимите имунизации.

Оспорва се твърдението за осъществяван спрямо тях психически тормоз от страна на брат ù. Твърди се, че ответникът и неговото семейство внушавали на децата подобни мисли.

Оспорва се твърдението, че ищецът бил по-пригодният родител, на когото да се възложи упражняването на родителските права : следвало да се отчете, че децата са от женски пол; ответникът работел в чужбина, което означавало, че децата биха се отглеждали от неговите родители; средата на ответника била твърде консервативна и затворена и такава промяна не би се отразила положително върху децата. С решение от 26.05.2016г, постановено по гражданско дело № 283/2015г на РС Котел, вече веднъж били отхвърлени исковете на ищеца за промяна на родителските права и в мотивите си съдът приел, че исканата промяна би била вредна и дори опасна за децата, защото съществувала реална опасност синдромът на родителско отчуждение, установен у детето С., да се разпростре и спрямо тях. Твърди се, че и към настоящия момент поведението, разбиранията, предразсъдъците на ответника и на семейството му не се били променили и продължавали опитите им да отчуждят децата от майката и да ги настройват срещу нея.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

С насрещната искова молба са предявени искове с правно основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК за увеличение на издръжката на двете деца.

Издръжката, която ответникът по насрещните искове плащал, била 4 определена през 2014г и вече се явявала крайно недостатъчна с оглед порасването на децата и увеличение на техните потребности от храна, облекло, учебни пособия и принадлежности. И двете деца през учебната 2020/2021г били ученички в пети клас, като детето С. било на ресурсно подпомагане. Ищцата по насрещните искове твърди, че грижите по издръжката и на двете деца били поети изцяло от нея. Предвид пандемичната обстановка, не работела и изцяло разчитала на съпруга си, както и на родителите си. Счита, че ответникът по насрещния иск има възможност да дава издръжка в увеличен размер, съобразно твърдения му, че работи като шофьор в международния транспорт. Моли съда да увеличи издръжката и на двете деца от 85.00 лева на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 15.06.2021г, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искове не е подал отговор.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на страните по първоначалните искове, че следва да се докаже, че е в интерес на децата С. и С. упражняването на родителските права да се възложи на бащата, тъй като са налице изменени обстоятелства, съобразно твърденията в исковата молба.

Съдът указва на ищеца, че носи последиците от недоказване на подлежащите на установяване факти.

Съдът указва на страните, че съдът следи служебно дали интересите на децата са защитени и може да събира доказателства по своя инициатива.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на страните по насрещните искове, че подлежат на доказване следните правно – релевантни факти: че всяко от децата има нужда от издръжка в размер на 200.00 лева, че ответникът има възможност да дава претендираната издръжка и материалното му състояние го позволява.

Съдът указва на ищцата по насрещните искове, че носи последиците от недоказване на подлежащите на установяване факти.

Съдът указва на страните, че съдът следи служебно дали интересите на децата са защитени и може да събира доказателства по своя инициатива.

Съдът следва на основание чл.59, ал.6 от СК да изслуша майката и бащата в 5 съдебно заС.ние.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗЗДет навършилото десетгодишна възрост дете задължително се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му. В социалния доклад, изготвен от ДСП Омуртаг, се сочи, че от три години с детето С. работи ресурсен учител, тъй като малко изостава и се затруднява при усвояването на учебния материал. Доколкото на този етап съдът не разполага с необходимата информация за състоянието на детето С., решението за изслушването му ще бъде взето на по-късен етап.

Целесъобразно е двете деца да бъдат изслушани в едно съдебно заС.ние, поради което към момента съдът няма да разпорежда изслушване и на детето С..

По доказателствените искания :

Съдът следва да допусне събиране на представените писмени доказателства както с първоначалната, така и с насрещната искова молба.

По исканията на ищеца : Основателно се явява искането за разпит на свидетели, но съдът следва да допусне двама, а не трима, тъй като не се сочи те да установяват различни обстоятелства. Гражданско дело № 443/2013г на РС Котел вече е изискано. Искането за доказателства за доходите на ответницата и за медицинската документация на детето С. също се явява основателно.