Решение № 504 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002101455 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото - ищците Е.

А. А. и Й. Г. Й., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., и ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу решение № 463 от 07.11.2022 г. по в. т. д. № 424/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Г. Й., действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – И. Г. Й., причинена от пътно-транспортно произшествие (ПТП), реализирано на 09.12.2018 г. по вина на водача на л. а. „БМВ 320“, с рег. [рег.номер на МПС] – К. Т. М., за сумата 30 000 лв., и в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Е. А. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й – И. Г. Й., причинена от горепосоченото ПТП, за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения деликт, ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане, а за разликата до сумата 40 000 лв. този иск е отхвърлен като неоснователен. Въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни искът на Е. А. за сумата над 40 000 лв. до сумата 50 000 лв. и искът на Й. Й. за сумата над 30 000 лв. до сумата 50 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.

1

В касационната си жалба ищците Е. А. А. и Й. Г. Й. излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от малолетния Й. Г. Й., брат на починалия, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради липса на материалноправна легитимация, доколкото от приетите доказателства в процеса е установено, че между двамата братя са съществували особено близки отношения, надхвърлящи обичайните. Релевират оплаквания и за неправилно уважаване на възражението за съпричиняване от страна на починалия пострадал на вредоносния резултат, което считат за неоснователно и недоказано. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му отхвърлителна част, като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени за сумата 30 000 лв. за ищеца Й.

Г. Й. и 40 000 лв. за ищцата Е. А. А.. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ведно с начислен ДДС.

Ответникът по тази касационна жалба - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Касаторът – ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД поддържа в своята касационна жалба, че въззивното решение е неправилно в частта му, в която е уважен предявеният от Е. А. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания в контекста на целия доказателствен материал по делото и след извършването на съвкупен анализ на последния, като не е изложил съображения защо се доверява само на свидетелските показания на свидетелите Н. С. и Д. А.. Счита, че решаващият съд неправилно не е приложил пар. 96, ал.

3 ПЗР ЗИД КЗ вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 КЗ, според който обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ до приемането на наредбата по чл.

493а, ал. 2 КЗ не може да надвишава 5 000 лв.. Моли въззивното решение да бъде отменено в горепосочената му част като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Евентуално поддържа да бъде присъдено по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт при съобразяване с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на значителния принос на починалия пострадал за настъпване на вредоносния резултат, който не е съобразен съответно. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответниците по тази касационна жалба – ищците Й. Г. Й. и Е. А. А. депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по касационната жалба на ответника.

Третите лица-помагачи на страната на ответника-застраховател: У. К. Т. и Т. К. Т., действащи чрез законния им представител В. С. К., не вземат становище по касационните жалби.

2

С определение № 3901 от 05.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос:

Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от деликт на близки на увредения, извън кръга лица по ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.? При поставяне на братя, които не са навършили пълнолетие към момента на непозволеното увреждане, в житейска ситуация, при която отсъствието на двамата родители е заместено от фактически грижи по отглеждане и възпитание на децата единствено от баба им, осъществено ли е изключението по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС?.

Отговор на горепосочения въпрос е даден с извършеното задължително тълкуване в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите, бабите и дядовците, и внуците, е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения посочените родственици са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, т. е. касае се за изключително силна връзка като тази между починалия и найблизките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., тогава е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се 3 направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с горепосоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения.

За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, е призната правната възможност обезщетяването и на такива лица, които са извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

Възприетите с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 493а, ал. 4 КЗ. В постановената въз основа на тях съдебна практика е прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно. Като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между баби и дядовци и внуци са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по различни причини - заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина. За изключителна връзка между братя и сестри като примери са изведени израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.); отглеждането на малолетните деца на починалата сестра след смъртта й от претендиращата обезщетение сестра в дома й, заедно с приятеля й (решение № 304 от 23.05.2024 г. на по гр. д. № 1514/2023 г. на ВКС, IV г. о.); особено близка, трайна и дълбока връзка между двама братя, при която действителните морални болки и страдания, надхвърлят по времетраене нормално присъщите такива, причинени от преждевременна и нелепа смърт на единия брат (решение № 147 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 83/2023 г., IV г. о.); особено дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната между брат и сестра, която в много отношения е заместваща бащините функции (решение № 25 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 4660/2022 г. на ВКС, I г. о.). Приема се, че тази особена близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от поинтензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Пример за такава изключително близка родствена връзка между братя, които не са навършили пълнолетие, е поставянето им в житейска ситуация, при която отсъствието на двамата родители (напр. бащата, напуснал семейството при раждането на по-малкото братче, а майката, работеща 4 продължително в чужбина) е заместено от фактически грижи по отглеждане и възпитание на децата единствено от баба им, при което по-големият брат полага за по-малкия грижи, надхвърлящи грижите, които би полагал, ако отглеждането на децата се осъществяваше от двамата му родители. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, в горепосочения контекст, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото. Във всички случаи горепосочената връзка и търпените неимуществени вреди от деликта следва да са доказани чрез пълно и главно доказване в процеса от претендиращия обезщетението.