Решение № 1134 от 12.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901477 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20240715101432, подадена от Фондация „Професор д-р Г.Л. и професор д-р Е.Г.“ – в ликвидация, ЕИК ******* чрез адв. С. Й., която е упълномощена от управителя В.С.Б., срещу Отказ № 20240705125044/09.07.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец Б6 с вх. № 20240705125044/05.07.2024 г. за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация.

В жалбата се твърди, че със заявление вх. № 20240705125044/05.07.2024 г. адв. С. Й., в качеството си на упълномощен представител на фондацията, е заявила за вписване промяна в обстоятелствата по ликвидация на фондацията.

Сочи се, че ликвидацията е започнала по силата на постановено неприсъствено решение от 18.09.2023 г. по т. дело № 530/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI- 3 състав. В търговския регистър бил публикуван акт за назначаване на ликвидатор и служебно била определена крайната дата на ликвидацията – 15.04.2024 г. След узнаване за съдебното прекратяване на фондацията, управителят В. Б. подала молба по чл. 240 ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение, въз основа на която било образувано 1 в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав. С определение № 416/24.06.2024 г. делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 09.10.2024 г. и било допуснато обезпечение на молбата по чл. 240 ГПК чрез обезпечителна мярка „Спиране на производството по ликвидация“ на фондацията до приключване на спора по делото с влязъл в сила съдебен акт.

Твърди се, че на 26.06.2024 г. била издадена обезпечителна заповед, на основание на която фондацията поискала да се отрази по партидата, че ликвидацията е спряна. Поддържа се, че длъжностното лице по регистрация неправилно отказало вписване с мотив, че не били заявени обстоятелства за вписване. Заявено било обстоятелството, че по силата на обезпечителна заповед от 26.06.2024 г., издадена по в.т.д. №502/2024 г. по описа на САС, 9-ти състав, производството по ликвидация е спряно. Поддържа се, че обжалвания отказ е незаконосъобразен и поради това, че представляващ на фондацията все още е управителя В.С.Б., тъй като служебно назначения ликвидатор В.Д. не е подала декларация съгласие за назначение и образец от подписа. В този смисъл мотивите на длъжностнто лице били формални, тъй като то не установило какво е движението на производството по ликвидация и не направило проверка дали ликвидаторът е подал декларация съгласие за назначаването си и образец от подписа. При липсата на назначен ликвидатор, нямало кой друг да представлява фондацията, освен неговия досегашен управител в лицето на В.С.Б.. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на АВ да извърши исканото вписване.

Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление образец Б 6 с вх.

№ 20240705125044/05.07.2024г. за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация по партидата на „ФОНДАЦИЯ „ПРОФЕСОР Д-Р Г.Л. И ПРОФЕСОР Д-Р Е.Г.““ Фондация - в ликвидация, ЕИК *******.

2

Заявител е адв. С. Е. Й., в качеството на представител на управителя В.С.Б. съгласно представено към заявлението пълномощно.

Към заявлението е приложено определение №416/24.06.2024 г. по в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, с което на основание чл. 396, ал. 1, вр. чл. 389, ал. 1 ГПК е допуснато обезпечение на подадена молба по чл. 240, ал. 1 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка:

„Спиране на производството по ликвидация“ на Фондация за извършване на дейност в обществена полза „Професор д-р Г.Л. и професор д-р Е.Г.“, ЕИК ******* до приключване на спора по делото с влязъл в сила съдебен акт.

Представена е обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение № 426/24.06.2024 г. на Апелативен съд София, ТК, 9 състав и декларация по чл.

13, ал. 4 ЗТР, изходяща от В.С.Б. относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.

След извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по партидата на фондацията по реда на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ е постъпил акт на съда, вх. № 20230926130612/26.09.2023 г., представляващ неприсъствено решение № 1699/18.09.2023 г., постановено по т.дело № 530/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а“, вр. чл.

7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ фондацията е прекратена, поради което решението е изпратено на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването, откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на фондацията. С вписване рег. № 20230929163436/29.09.2023 г. по партидата на фондацията са вписани обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. Установява се, че към датата на постановения от ДЛР отказ и към настоящия момент последния вписан ликвидатор на фондацията в търговски регистър с вписване № 20231004100557/04.10.2023 г. е В.К.Д..

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че не са налице условията за уважаване на заявлението, тъй като заявителят не е заявил за вписване обстоятелства, които да бъдат вписани по партидата на фондацията, както и че заявлението е подадено от неоправомощено лице съгласно изискванията на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ . Прието е, че към заявлението не е представено изрично пълномощно съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ в полза на адв. Й., изхождащо от лицето, вписано като ликвидатор на фондацията, който представлява 3 фондацията съгласно чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, вр. чл. 269, ал. 1 ТЗ.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТР РЮЛНЦ, от лице, което има правен интерес от обжалване на постановения отказ, тъй като е подадена от лицето, депозирало заявлението за вписване, поради което жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включая длъжностното лице по регистрацията следва да провери и дали заявлението изхожда от правоимащо лице /чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ / . Лицата, легитимирани да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, в която разпоредба лимитивно са посочени лицата, които могат да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър, както и адвокат с изрично пълномощно, издадено от посочените лица, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията. Когато заявителя е юридическо лице с нестопанска цел, оправомощен да подаде заявление е неговия управителен орган. Когато по отношение на юридическо лице с нестопанска цел е открито производство по ликвидация, какъвто безспорно е настоящият случай, вписаният в ТРРЮЛНЦ ликвидатор представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган съгласно нормата на чл. 269, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ . В кръга на правомощията си, регламентирани с разпоредбата на чл. 21, т. 3 ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице, като при липсата на някое от предвидените в чл. 21 ЗТР изисквания, постановява отказ съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТР .

В процесния случай заявител е адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията, който действа като представител на управителя на фондацията, а не като представител на ликвидатора.

Следователно процесното заявление за вписване на исканото обстоятелство по партидата на фондацията е подадено от лице, което няма представителни функции по отношение на същата и не е оправомощено да иска вписване в 4 търговския регистър. При това положение не е изпълнено изискването на чл.

21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, а именно заявлението да изхожда от оправомощено лице, поради което правилно е постановен обжалвания отказ, на основание чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ .

Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т. III, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТР. Съгласно указанията в т. III от цитираното тълкувателно решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявители, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. Следователно при вписан в търговския регистър ликвидатор, дружеството в ликвидация има законен представител, поради което без значение за третите лица, черпещи информация от регистъра относно представителството на юридическо лице, какъвто е и съдът, се явява обстоятелството, дали са били изпълнени всички условия във връзка с назначаването на вписания в регистъра ликвидатор. Това е така, тъй като съдът не дължи извършването на проверка за верността и съществуването на вписаните в регистъра обстоятелства, когато те са извън спорния предмет по делото. Въпросът дали е дадено съгласие по чл. 135, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е ирелевантен за съда при преценката относно законната представителна власт на ликвидатора съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ /виж определение № 981 от 18.04.2024 г. по ч. т. д. № 1810/2023 г., на ВКС, II т. о./. Ето защо се явяват неоснователни оплакванията в жалбата, че законен представител на фондацията продължава да бъде управителя на фондацията, от чието име е подадено процесното заявление Б6 за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация. Още 5 повече, че с процесното заявление за вписване на обезпечителна мярка, подадено от фондацията чрез нейния управителен орган, се претендира да се засегне патримониума на самата фондация /случай, който може да се приравни на този, при който самият длъжник иска да впише допусната възбрана върху своя собствен имот/. Има друг ред, предвиден в закона, за изпълнение на допуснати обезпечителни мерки, включая и за изпълнението на обезпечителната мярка, която е била допусната с определение №416/24.06.2024 г. по в. т. дело № 502/2024 г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, по реда на чл. 397, ал. 1, вр. чл. 389, ал. 1 ГПК.

По гореизложените съображения подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.