Определение № 829 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500577 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ гр.Пловдив, като пълномощник на ищцата по делото Т. Д. Д. срещу определение № 16028/13.12.2025г. постановено по гр. дело № 13036/2024г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молбата на Т. Д. Д. за изменение в частта за разноските на Протоколно решение № 9126/17.10.2025г. по настоящото дело.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото е несъобразено с решение по дело С-714/22 на СЕС, в което се приема, че „ не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер и искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.“ Сочи се, че се налага да се приложи по аналогия решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Също така се иска да се приложи по аналогия и съображение №47 от решение на СЕС С-497/13. Прави се възражение, че нормите на ГПК досежно разноските са в колизия с чл.6 праграф 1 и член 7 параграф 1 от Директива 93/13, в хипотеза като процесната, когато страни по правния спор са потребител и търговец. Иска се при съмнение относно съответствие на ГПК с нормите на Директива 93/13 да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

В срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество «Кредисимо» ЕАД ЕИК 175330437, гр.София, с който жалбата се намира за неоснователна.

Жалбата е неоснователна по следните съображения. Налице е влязло в сила съдебно 1 решение обективирано в съдебен протокол от 17.10.2025г. по настоящия казус, с което е прието, че ищцата Т. Д. не е сключвала договор за потребителски кредит с ответното дружество «Кредисимо» ЕАД. Поради което изцяло са отхвърлени исковете на ищцата за обявяване на клаузи от твърдян от нея за сключен договор за потребителски кредит с ответното дружество.

Поради което правилно РС Пловдив е приел, че в казуса правата на потребителите регулирани от общностното право по Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори не намират никакво приложение в казуса. По смисъла на чл.2 б от горната директива „потребител" означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Докато в казуса е доказано, че ищцата Т. Д. не е сключвала никакав договор с ответното дружество «Кредисимо» ЕАД. Следователно за нея като за ищец нормите на Директива 93/13 не намират никакво приложение. От там и не се налага съдът да отправи до СЕС преюдициално запитване относно съответствие на ГПК с нормите на Директива 93/13. При това положение РС Пловдив напълно законосъобразно е приложило нормите на ГПК относно съдебните разноски, при положение, че в този казус нормите на директивата не намират приложение.

Ето защо определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16028/13.12.2025г. постановено по гр. дело № 13036/2024г. по описа на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2