Определение № 1112 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1112 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500585 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на М. И. Д. от гр.*** против определение № 1876/26.03.2024 г. постановено по гр.д. № 1883/2024 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е прекратено производството по делото и същото – изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас.

В частната жалба се изводите на районния съд ,че се касае до искане за осъществяване на контрол за законосъобразност върху действия/бездействия/ на служители на изпълнителната власт и неосъществено срещу ищеца наказателно преследване , е неправилен.Подчертава се ,че правното основание на иска е лишаването му от свобода и правото му е защитето от чл. 5 КЗПЧОС,като реда за защита е мл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ.Нарушено е правото му на достъп до съд и справедлив съдебен процес .Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за даване понататъшен ход.

След преценка на приложените в молбата съображения,Бургаският окръжен съд счита частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА:

За да приеме ,че делото не му е подсъдно ,първостепенният съд е счел,че се касае до искане за осъществяване на контрол за законосъобразност върху действия/бездействия на служители на изпълнителната власт по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и неосъществено срещу ищеца наказателно преследване 1

,поради което делото е подсъдно не на гражданския,а на административния съд и същото е изпратено по подсъдност именно на АдмС-Бургас.

Изводите са необосновани.

Изложените в исковата молба фактически твърдения, макар и твърде общи и не много ясни , не водят до извода, че съдът е сезиран с иск, попадащ в някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 8 ЗОДОВ, което да обуслови приложението на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, визиращ правомощието на съда, срещу който е предявен искът, да изпрати делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Предявеният иск се основава на твърдения за грубо и унизително отношение, извършено от органите на Община-Бургас и съда, което на пръв поглед /с оглед неточните обяснения в исковата молба /не попада в нито една от предвидените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ осем хипотези за ангажиране имуществената отговорност на държавата. За да приеме ,че предявеният иск не може да се квалифицира по някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 1-8 ЗОДОВ, доколкото в исковата молба липсват твърдения, осъществяващи описаните в посочената разпоредба фактически състави ,съдът е следвало да прецени дали предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, който иск подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес и спрямо който са неприложими специалните разпоредби на ЗОДОВ.За тази цел ,районният съд е следвало да остави без движение исковата молба и да задължи ищецът да уточни претенциите си ,на какви фактически твърдения се основават и за кои точно действия и от кои точно органи се претендира соченото обезщетение.

Трайно в практиката се приема, че правозащитните органи като субституент на Държавата отговарят за вреди по реда на специалния ЗОДОВ само в изчерпателно регламентираните в този закон хипотези. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, по които искове държавата може да се представлява както от министъра на финансите, така и от процесуален субституент – държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице пряк причинител на вредата или с който прекият причинител на вредата е в служебно или трудово правоотношение.

В случая изложените в исковата молба обстоятелства/макар и твърде общи и не достатъчно ясни/, въз основа на който съдът е длъжен да определи 2 правната квалификация на исковите претенции, сочат на нарушение на основни права- унизително и грубо отношение, и нарушения на презумпцията за невиновност, регламентирани като общи принципи както в чл. 3 и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧОС /на които разпоредби се позовава ищецът /, така и в сходните по съдържание разпоредби на чл. 4 и чл. 48, ал. 1 от ХОПЕС, която Харта, съгласно чл. 52 ХОПЕС- "доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, техния смисъл и обхват са същите като дадените в посочената Конвенция. ".

В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд, то искове по него се предявяват пред местно компетентния съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, поради което с оглед цената на тези искове, местно компетентен по тях може да е районен или окръжен съд.

Затова според настоящият съдебен състав районният съд е избързал с преценката си за неподсъдност на делото на гражданския съд ,като не е изискал от ищеца необходимите уточнения ,въз основа на които да се извърши правилна квалификация на искането и евентуална преценка за допустимостта на иска ,както и за неговата подсъдност .

По тези съображения настоящият съд счита ,че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за понататъшни процесуални действия относно уточняването и квалифицирането на исковете ,както и относно тяхната подсъдност .

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1876/26.03.2024 г. постановено по гр.д. № 1883/2024 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е постановено 3 прекратяване на производството по делото и изпращането му подсъдност на АдмС-Бургас и ВРЪЩА делото на районния съд за по-нататъшни процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4