Решение № 3655 от 12.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14091/2024
- Вид
- Решение № 3655
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 т. 2 изр.2 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 2 т. 3 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 64 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3655 гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100114091 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Г. Р., с ЕГН:
********** и със съдебен адрес: гр. София, ул. "Владайска"№ 35 - адв. Г. Г., срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения за незаконно повдигнато обвинение по ДП № 844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 12917/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура и по ДП № 1710/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура, за извършени престъпления по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, по които първоначално е бил осъден по с присъда по НОХД № 14317/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав и впоследствие оправдан с присъда по ВНОХД № 3719/2019 г. по описа на СГС, НО, III възз. състав, влязла сила на 04.12.2019 г., както следва:
-сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 03.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането;
-сумата от 3 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното производства, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 03.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.03.2015 г. за времето от 09,05 часа до 9,30 часа с процесуално следствено действие - протокол за оглед на местопроизшествие на л.а. „БМВ“черен на цвят, с рег. № ****, е образувано ДП № 844/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 12917/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура. На същата дата (16.03.2015 г.) за времето от 12,40 часа до 13,00 часа с процесуално следствено действие — протокол за оглед на местопроизшествие на л.а. „БМВ“, модел 316, с рег. № **** е образувано друго досъдебно производство ДП № 1710/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр. пр. № 21949/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура. Двете досъдебни производства са били образувани срещу неизвестен извършител след което са били спрени. Впоследствие те били възобновени и обединени в едно досъдебно производство.
1
На 28.04.2016 г. е връчена призовка на ищеца И. Г. Р., да се яви на 03.05.2016 г. в 9,30 часа в 07 РУП- СДВР за привличането му в качеството му на обвиняем. На посочената дата (03.05.2016 г.), ищецът И. Г. Р. е бил привлечен като обвиняем за това, че: 1/ в периода от 15.03.2015 г. до 13.06.2015 г., в гр. София, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1309,82 лева, от владението на двама различни граждани без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до десет години; 2/ за времето от 20,30 часа на 12.06.2015 г. до 10.30 часа на 13.06.2015г. в гр.
София, ж.к. „Младост 2“, на паркинга зад бл. 202, противозаконно е повредил чужди движими вещи - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до пет години. На същата дата ищецът бил разпитан в това му качество и е бил задържан за срок от 72 часа.
Освен това в хода на наказателното производство били извършени следните процесуално следствени действия:
1) На 06.05.2016 г. СРП, внася искане до СРС, на основание чл. 64 ал. 1 от НПК за определяне на МНО „Задържане под стража“;
2) На 06.05.2016 г. по НЧД № 8191/2016 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, постановява Определение, с което определя МНО „Подписка“;
3) Определението е протестирано пред СГС, за което е образувано на 12.05.2016 г.
ВНЧД № 2195/2016 г. по описа на СГС, НО, VIII възз. състав, който потвърждава Определението на СРС, с което е определена МНО „Подписка“;
4) На 18.07.2016 г. е привлечен повторно, с прецизно обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до десет години и чл. 216, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до пет години.;
5) На 18.07.2016 г. са предявени материалите по досъдебното производство;
6) На 11.08.2016 г. е внесен Обвинителен акт в Софийски районен съд по повдигнатото обвинение по което е образувано НОХД № 14317/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав
8)
По НОХД № 14317/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 20 състав са проведени десет открити съдебни заседания, на последното от които, проведено на 25.10.2018 г. е била обявена Присъда на Софийски районен съд, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим, а по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК е признат за невиновен.
9)
Против постановената Присъда е подадена въззивна жалба с искане за отмяната , за което е образувано ВНОХД № 3719/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 3- ти възз. състав. Проведено е едно съдебно заседание, на 18.11.2019 г., на която дата е постановена Присъда, с която ищеца И. Г. Р. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е потвърдена присъдата в частта, с която И. Г. Р. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 04.12.2019 г.
Ищецът смята, че всичко това е достатъчно да обоснове основателност на претенцията му за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. Освен това излага, че е търпял и „специфични“ („нетипични“) такива, както следва: влошено здравословно състояние, а именно обостряне на „Епидермолизис булоза симплекс“;
Ограничаване на възможността му да извършва необходимата лична хигиена, хранене, 2 ежедневните грижи за кожата и предпазването от травми и инфекции, поради наложената мярка „задържане“ за срок от 72 часа.
Незаконното наказателно преследване, приключило с оправдаването на ищеца е довело до отрицателни психически изживявания - притеснения, стрес и тревоги, както за самият него, така и за неговите близки. Тези притеснения са довели до влошаване на здравословното състояние на бащата на ищеца- Г.М. Р., който е починал след кратко боледуване, на 28.03.2016 г., на една ранна възраст, а именно на 54 години.
Ищецът заявява, че негативните емоции, причинени от воденото срещу него производство, не са напълно отзвучали или преработени. Тази тревожност съществувала и към настоящия момент и е пряко изводима от преживяванията му през периода 2015- 2019 г. и не е психопатологичен синдром. Освен това той отключил и посттравматично стресово разстройство (имал безпокойство, липса на сън, напрегнатост от преживения продължителен стрес от повдигнатото обвинение, ведно с продължителността на наказателния процес). Той смята, че реалната, а не хипотетичната възможност от несправедливото обвинение и наказателно преследване и реалната опасност да му бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ при липса на съпричастност е довело до психически изживявания, много по- големи от обичайните.
Освен това ищецът заявява, че в хода на наказателното производство е бил представляван от адвокат, за което е направил разходи в размер на общо 3 300 лева.
С оглед на всичко това моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Ответникът твърди, че претенциите на ищеца за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност, защото оправдателната присъда е влязла в сила на 02.12.2019 г. / понеделник /, а исковата молба против ответника - Прокуратура на Р.България е изготвена на 03.12.2024 г. и е внесена в СГС на 04.12.2024 г., т.е след изтичане петгодишната погасителна давност. Поради това погасени по давност били и акцесорните вземания - за законни лихви върху претенциите за неимуществени и имуществени вреди. На самостоятелно основание погасени по давност били и претенциите за лихва за периода, надвишаващ три години от датата на исковата молба.
Прокуратурата оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Нямало доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите, включително и влошеното здравословно състояние, и дейността на Прокуратурата на Република България. Оспорва и претенцията за обезщетение относно негативни преживявания на трети лица, както и за кончината на неговия баща. В периода на обвинението против ищеца са водени и други наказателни производства, приключили с осъждане /споразумение/ и с оправдателна присъда, поради което изключително в тежест на ищеца е да установи , че заявените неимуществени вреди са резултат точно от процесното обвинение, а не от обвинението по другите наказателни производства, паралелно водени в периода на обвинението. Освен това същите вреди били заявени вече от ищеца по други дела във връзка с оправдателни присъди по други производства, касаещи същия период.
На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. При съобразяване на размера на евентуалното обезщетение смята, че следва да се отчете, че наказателното производство се е развило в кратки срокове, а съдебното се е забавило поради неявяване в три поредни съдебни заседания на упълномощения защитник на ищеца. Смята, че тъй като ищецът е бил многократно осъждан и неведнъж спрямо него са прилагани мерки за неотклонение по различни производства, то 3 и търпените от него вреди от това не са с такъв висок интензитет като на лице, на което никога не е било повдигано обвинение и спрямо което не са прилагани мерки за принуда.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди направени разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 300 лева, тъй като липсват ангажирани доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар от ищеца по процесното наказателно производство. В случай че се претендира обезщетение за предоставена безплатна адвокатска помощ, то Прокуратурата смята, че това би било недопустимо, тъй като отговорността на ответника по чл.2 ЗОДОВ е единствено за реално направени от ищеца разходи, а доказателства за такива не били представени. Прокуратурата смята, че дори и възнаграждение в размер на претендираното обезщетение да е било платено, то би било прекомерно и несъответно на реално положения от адвоката труд, поради което моли съда ако евентуално приеме, че обезщетение се дължи, да го намали до минималното съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ на ВАС.
В първото по делото заседание е допуснато изменение на иска за имуществени вреди, който се счита предявен за 3 150 лева, а за разликата до 3 300 лева производството е прекратено (вж. протокола, л. 249-гръб).
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 38 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03177650-cd82-4a22-b139-39dc2b5c76e7