Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 05.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6852/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
05.02.2024
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 57 · Закон за измерванията
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.50, ал.1 · Правилник за прилагане на” и

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330206852 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба Серия К № 7387083 на ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. П., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5851891на 29.12.2022г.

Жалбоподателят П., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния му представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен и неправилен, съставен в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище чрез гл. юрк. И. П. излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.04.2023 г. в 12:31 часа на път II-86 км 18+600 в посока север, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120cca8, управлението на лек автомобил „АУДИ А 6“, с рег. № ***, с установена скорост от 110 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 114 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 110 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5851891 на 29.12.2022г.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик П. С. П., който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Ето защо срещу жалбоподателят П. бил издаден ЕФ за налагане на глоба Серия К № 7387083 на ОД на МВР Пловдив, с който на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: снимка № 120ССА8/0088238, разпознато от АТСС ARH CAM S1, Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7387083, снимка към ЕФ Серия К № 7387083, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ на БИМ, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030p-7770/16.04.2023г., снимка на разположение на АТСС, справка от база данни на КАТ за промяна на регистрация и собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач, разписка от връчен ЕФ Серия К № 7387083, Копие от „Ръководство за работа със СПУКС тип ARH CAM S1 от потребители-оператори“, справка с изх. № 11-00-6/03.01.2024г. от АПИ ОПУ-Пловдив, ведно с приложение копие от извадка проект за организация на движение в участъка.

2

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027г.

От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022г. се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сca8 е преминало последваща периодична проверка на 14.09.2022г. със заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3% при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (рег. № 1030р7770/16.04.2023г.) се установява, че на дата 16.04.2023г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 1120cсa8 е заснела 31 броя статични изображения, с начален час на работа 10:30 ч. и краен час на работа 15:30 ч. и с място на контрол път II-86 км 18+600 в посока на движение от юг към север, където е действало ограничение на скоростта на движение от 90 км/ч.

От приложения към преписката снимков материал с № 120ССА8/0088238 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е била 114 км/ч, а заснемането е било извършено на 16.04.2023 г. в 12:31 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя П. С. П..

Установява се и местонахождението на АТСС, видно от приложената по преписката снимка.

За изясняване на обективната истина е била изискана справка от ОПУ Пловдив, която се кредитира и цени от съда като доказателство, както и Ръководство за работа със СПУКС от потребителите-оператори на техническо средство, от което става ясно, че е видеокамера модел ARH CAM S1.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания по делото и непротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 16.04.2023г. в 12:31 часа жалбоподателят е управлявал на път II-86 км 18+600 в посока на движение север, лек автомобил „АУДИ А 6“, с рег. № ***, със скорост от 110 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Т.е. превишил е разрешената скорост с 20 км/ч.

Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на 3 деянието да бъде разграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало извън населено място. Това недвусмислено се доказва от справка с изх. № 11-006/03.01.2024г. от АПИ ОПУ-Пловдив, съгласно която процесният участък се намира между гр. Пловдив и гр. Асеновград, тоест извън границите на населено място, където скоростта на движение на превозните средства се регламентира в ЗДвП чл. 21, където е забранено да се превишава скорост от 90 км/ч. От справката също така става ясно, че на 18+220 км. в дясно в посока към гр. Асеновград, към датата на нарушението 16.04.2023г. е имало двустранно монтиран знак В26 (90 км/ч.) - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“. Нещо повече, според разпоредбата на чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП важи до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В процесния участък такъв наличен не е отразен в постъпилата по делото справка от АПИ – ОПУ Пловдив, от което следва на процесния километър 18+600 да е важало ограничението от 90 км/ч.

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на П. С. П., на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и видно от справката за собственост на МПС по делото. От данните по делото не се установява санкционираното лице да се е възползвало от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя.

Правилно нарушението е съотнесено при условията на повторност.

Посочено е в описателната част на електронния фиш, че нарушението е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5851891, който е приложен и по преписката. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. От материалите по делото е видно, че с ЕФ К/5851891, издаден от ОДМВР Пловдив, жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение. От приложената справка от АИС АНД се установява, че посоченият ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.12.2022 г. и е в законна сила. Тоест процесното нарушение е извършено преди изтичането на една година от влизане в сила на посочения санкционен акт. Ето защо неоснователно се явява наведеното в тази посока възражение на жалбоподателя.

4

Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение, извършено в условията на повторност, което окончателно изключва наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя за прилагане на разпоредбата по чл. 39, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това най-актуалната съдебна практика на Административен съд-Пловдив е в посока, че последно цитираните разпоредби са приложими, дори и при установено с АТСС нарушение за превишение на скорост с наложена глоба от 50 лева.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или „отнемане на контролни точки“, а единствено налагане на административно наказание „глоба“.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 %. На приложената към фиша фотоснимка № 120ССА8/0088238, свалена от АТСС, е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта, посоката на движението, отстоянието на автомобила от АТСС, установява се още и регистрационния номер на заснетия автомобил и локацията и координатите на АТСС.