Решение № 592 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100506087 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20269765 от 03.12.2020г. по гр.д. № 42143/2019г. на Софийски районен съд, 119 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 20094217 от 15.06.2023г. по гр.дело № 42143/2019г. на Софийски районен съд, 119 състав, е признато за установено съществуването на претендираното от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, вземане за следните суми: 1018,96 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; 153,00 лева -обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за времето от 31.12.2014 година до 12.10.2017 година; 31,16 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; 06.47 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната енергия, считано от 31.12.2014 година до 12.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й разпределение за времето от 31.10.2017 година, когато ищецът подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2018 година по частно гражданско дело № 77769 по описа на Софийския районен съд за 2017 година, против С. З. П., ЕГН **********. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е отхвърлен за горницата над 1018,96 лева до 1186,36 лева;

1 отхвърлен е за горницата над 153,00 лева до 195,78 лева предявеният иск за обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия, както и искът за заплащане на мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за горницата над 06,47 лева до 06,59 лева. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 25009828/20.01.2021г., подадена от ответницата С. З. П., с която е обжалвано решението на районния съд в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдеопроизводствените правила. Въззивникът счита, че предявеният срещу него иск намира своето основание в чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, а не в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Изтъкнал е, че независимо, че притежава правото на собственост и вещното право на ползване върху имота, с откриването на индивидуална партида на името на трето лице, което не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, се сключвал договор между това лице и топлопреносното дружество, като се е позова на постановките в ТР № 2/2017г. на ВКС. В случая трето лице било падало молба-декларация за откриване на партида за имота и така въззивникът не носел отговорност за плащане на процесните суми. Неправилни били изводите на съда в противния смисъл. Не било установено още и, че той е изпаднал в забава за заплащане на сумите за топлоенергия, тъй като нямало доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството. В тази насока допълва, че според общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентът изпада в забава само при неизпълнение на задължението му за заплащане на топлоенергията в 30 дневен срок от публикуването на фактурата за потребено количество за топлинна енергия за целия отчетен период, от което следвало, че не се дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактура, а само по общите фактури. Недоказана била и претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение и акцесорният иск за мораторна лихва. Моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Страната претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Техем Сървисис” ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове за доставена топлинна енергия за горницата над 1018,96 лева до 1186,36 лева; за горницата над 153,00 лева до 195,78 лева за обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия, както и за горницата над 06,47 2 лева до 06,59 лева за мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение, поради което в тези си части не е предмет на въззивна проверка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2018996/22.07.2019г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата С. З. П. обективно съединени искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1186.36 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; 195.78 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за времето от 31.12.2014 година до 12.10.2017 година; 31.16 лева за дялово разпределение на топлинната енергия за времето от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; 06.59 лева обезщетение за забава върху сумата за разпределение на топлинната енергия, считано от 31.12.2014 година до 12.10.2017 година, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото й разпределение за времето от 31.10.2017 година, когато ищецът подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, собственост на С. З. П. и находящ се в гр.София, ж.к.

„****, аб.№ 282749. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК С. З. П. е подала отговор на исковата молба, 3 като оспорва исковете като неоснователни. Заявила е, че не оспорва размера на претенциите за топлинна енергия и забава в плащането, но оспорва основанието им, както и размера им в погасителна давност. Допълнително е оспорила и основанието на исковете за дялово разпределение на енергията и за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение. Ответникът се е позовавал на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност поради периодичния характер на плащанията, независимо от издаваните в по-късен момент общи фактури. Заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да му е доставяна топлинна енергия, респ. той да дължи заплащането й. Оспорва да е вещен ползвател и потребител на топлинна енергия в имота. Счита, че липсата на представени от ищеца доказателства за принадлежността на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху процесния имот, обуславя неоснователност на предявените искове. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане на доставена топлинна енергия, която не е поръчал. По отношение на претендираните от ищеца суми за такси за услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на задължение да заплащат тази такса в полза на ищцовото дружество. Дяловото разпределение се водело от „Техем Сървисис” ЕООД и ищецът нямал право на възнаграждение за същото. Не бил доказан и размерът на това задължение за дялово разпределение. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приложено заповедно дело № 77769/2017г. по описа на СРС, 119 състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3084404/31.10.2017г. е издадена заповед, с която е разпоредено С. З. П., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1186,36 лева за доставена топлинна енергия през периода от месец май 2014 година до месец април 2016 година, ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 195,78 лева за периода от 31.12.2014г. до 12.10.2017г., главница за дялово разпределение в размер на 31,16 лева и мораторна лихва в размер на 6,59 лева за периода от 31.01.2014г. до 12.10.2017г., както и 78,40 лева разноски по делото, от които 28,40 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 23.02.2018г., като на 02.03.2018г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени по давност. На 20.06.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 22.07.2019г. /първи присъствен ден/.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт за дарение на 4 недвижим имот № 53, том 1, дело № 46/2016г. от 05.04.2016г., видно от който ответницата е дарила процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ж.к. **** на П.Г. П..

По делото е приет протокол от ОС на ЕС и договор от № 886/03.10.2001г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ж.к. „**** е избрало и възложило на „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. В списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание е отразено, че ответницата С. З. П. е собственик на апартамент № 9.

Прието е и удостоверение от СО, район „Слатина”, в което е посочено, че през 1976г. на района е дадено наименованието ж.к. „Христо Смирненски”.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени съобщение към фактура № 0075781880/31.07.2016г., съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. възлизат на 540,77 лева, както и съобщение към фактура № 00651092/31.07.2015г. за сумата от 638,67 лева, дължима за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца.

Приети са и изравнителни сметки, както и протоколи за отчет на уредите, съгласно които като клиент на енергия в имота е записана С. З. П., а радиаторите в имота са затапени.