Решение № 3594 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3594 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100506283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „МИНОЛБИ“ЕООД въззивна жалба срещу решение № 3605/04.03.2025г. постановено по гр.д. № 64363/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“АД иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата от 1,69., представляваща платена без основание сума по фактура № 442400128/10.01.2022г.

Във въззивната жалба се правят навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд. Въззивникът посочва, че въпреки приетото съществуване на кредитно известие, с което ответникът признава, че недължимо е получил сумата, районният съд е разместил неправилно доказателствената тежест за установяване основанието и размера му, съответно плащане на същото. Посочва, че несъмнено е налице плащане на цялата сума по фактурата, вкл. и на претендирата сума, която е недължима, като дали плащането е от ищеца или от трето лице, но в негова полза, е ирелевантно за основанието на ответника да я получи. Поддържа, че е налице признание от ответника на неизгоден от него факт и с което първоинстанционният съд не се е съобразил.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „А1 БЪЛГАРИЯ“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса. Не са заявени доказателствени искания.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД за сумата от 1,69 лв., недължимо платена от ищеца „МИНОЛБИ“ЕООД в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“АД за наислени абонаментни такси по фактура № 442400128 за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 за мобилна услуга с номер № ****, издадена на основание договор №503554975 с приложение № 1/03.12.2021г..

Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на правно основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. процесната сума да е заплатена от ищеца; 2. тя да е получена от ответника и 3. това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е без правно основание.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника, а ответника – че е налице основание за получаване на сумата към момента на плащане, съответно за задържане на полученото.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид посоченото, не е спорна следната установена въз основа на писмените доказателства по делото, фактическа обстановка от първоинстанционния съд:

Между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, като част от договорното съдържание на е и Приложение № 1 от 03.12.2021г. В приложение№ 1 са уговорени тарифните планове за мобилни услуги за предпочитан № ****;фактура № 442400128/10.01.2022г., е издадена за периода от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. от „А1 България“ ЕАД със задължено лице „Минолби“ ЕООД в общ размер на 18,14 лв. с ДДС с краен срок на плащане 93.02.2022г.; видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси за един мобилен номер са в размер на по 15,12 лева без ДДС; стойността на фактура № 442400986/10.01.2022 г. е заплатена изцяло и осчетоводена като платена при ответника; ато безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т3-4 от ГПК е обявен факта, че поради промяна в тарифния план, „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД кредитно известие № 652959251 към фактура № 442400128/10.01.2022г., за сумата от 1,41 лева без ДДС, респективно 1,69 лева с включен ДДС. Въззиваемата страна по делото не твърди, нито ангажира доказателства сумата по кредитното известие от 1,69 лева да е била възстановена на „Минолби“ ЕООД, нито да е била възстановена чрез прихващане или по друг начин.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното 2 производство са: дали цялата сума по фактура № 442400128/10.01.2022г. вкл. и сумата, за която е издадено кредитно известие е платена от ищеца в полза на ответника или плащането е извършено от трето за спора лице, съответно ищецът материално легитимиран ли е да предяви претензия за връщане на сумата.

Както се посочи и по – горе необходимата материална предпоставка от фактическият състав на кондикцията по чл.55 ал.1 от ЗЗД е наличие на имуществено разместване между страните по спора т.е. ищецът да е извършил онова фактическо действие, с което се е лишил /обеднил/ от едно свое имуществено благо, предоставяйки го на ответника, чийто патримониум се е увеличил /обогатил/, тъй като правото да се иска връщане на даденото без основание принадлежи на лице, от чийто патримониум е излязло имущественото благо. Вземането по чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/.

Даването/плащането от трето за съдебния спор лице, извън случаите, когато същото действа при мандатно правоотношение /от името и за сметка на ищеца или по пълномощие или като фактически инструмент на ищеца,но задължавайки имуществото на ищеца – опр.

№369/10.07.2018г. по гр.д. № 3142/2017г., опр. №494/01.03.2024г. по т.. № 213/2023г. на ВКС/, легитимира същото като носител на вземането за неоснователно обогатяване на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД /в т. см. решение № 1131/22.12.2006 г. на ВКС по т. д. 717/2006 г., I т. о., ТК.; решение № 719/27.12.2010г. на ВКС, решение № № 500778 14.07.2023г. на ВКС и др./Лицето, чийто дълг е погасен не е активно легитииран, тъй като неговия патримониум не е намалял вследствие на това плащане, напротив той се явява обогатен чрез спестяване на дълг. В случая ирелевантни за спора са отношенията между третото лице, което е извършило плащането /което във всички случаи е допустимо - чл.73 от ЗЗД дори и против волята на кредитора, освен ако се касае за изпълнение на задължение с оглед личността на длъжника/ и наличието на правен интерес за третото лице да извърши плащшането, което е от значение с оглед суброгацията му в правата на кредитора, чието вземане е погасено.

По иска с правно основание чл.55,ал.1 предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване, ответникът навеждайки правопрепядстващи възражения относно легитимацията на ищеца да претендира плащане, следва при условията на чл.154 ал.1 от ГПК да установи положителния факт на плащане на сумата от трето за спора лице. /т.е. плащането от трето лице не се предполага/.

Изобилна и последователна е съдебната практика в насока, че когато носещата доказателствена тежест страна следва да установи един ползващ я факт при условие на пълно и главно доказване, това може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да изградят такава система от странични факти, която да създаде сигурност, че индицирания главен и правно значим факт, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е приетото например в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и в решение 61/01.03.16 г. по гр. д. № 4578/15 г. на на ІV г. о. на ВКС

От представените по делото косвени доказателства ценени в тяхната съвкупност съдът намира, че ищецът установи при пълно доказване, че именно той е материално легитимираното лице да претендира връщане на платенатга без основание сума, тъй като: стойността на фактура № 442400986/10.01.2022 г. е заплатена изцяло, осметоводена от ответника като платена, партидата по която е извършено плащането е създадена при ответника на името на клиент „Минолби“ ЕООД, който е и единствения такъв титуляр напартидата и единствения клиент по договор № 503554975/14.09.2019 г. за мобилни услуги; ответникът е издал кредитно известие към фактура № 442400986/10.01.2022г., с което е намалена на основание чл. 115 ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура и което кредитно известие е адресирано и в полза на „Минолби“ ЕООД.

Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115 ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е 3 извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

На свой ред ответникът не установи, направеното правоизключващо възражение, че въпреки горните факти, плащането по фактурата е извършена от трето лице. Оспорването на ответника е абсолютно бланкетно и не е скрепено с конкретни фактически твърдения – не е посочено кое точно лице е погасило сумата и по каква причина, съответно липсват и всякакви доказателства в тази връзка, като доводите,че ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера и същите са предоставяни на някакви трети лица, които са плащали сметките за всеки отделен номер, са несъстоятелни, общи и най-вече недоказани.

По отношение наведените доводи, че ищецът не е депозирал годишни финансови отчети от 2020 г., което доказвало, че не е извършвал никакви плащания, следва да се посочи, че това касае публично – правни задължения на ищцовото дружество, като тези обстоятелства сами по себе си не могат опровергаят извършването на плащания от дружеството на определени гражданско – правни задължения.

По изложените съображения и съдът намира, че именно „МИНОЛБИ“ ЕООД е заплатило процесната сума, поради което /предвид липсата на спор, че сумата е получена от ответника, същата е държана от ответника без основание с оглед надписаите суми за мобилни услуги след влизане в сила на новия тарифен план/, и предявеният иск се явява основателен.

Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 1,69 лева с ДДС следва да бъде уважен изцяло.