Решение № 4263 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4263 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТатЯ. Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

РумЯ. М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от РумЯ. М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100500293 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. К. Д., Е. К. Д., Е. С. Р. и Р. К.

Д., срещу решение № 16708/12.09.2025г., постановено по гр. д. № 26733/2024г. на СРС, 90 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки от ответниците П. К. Д., Е. К. Д., Е. С. Р. и Р. К. Д., е осъден да заплати на Я. В. А., сумата от по 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на 11.11.2022 г. в гр. София – убийство на брата на ищцата И. В.А., извършено от наследодателя на ответниците – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Считат, че не е доказано извършването на деликт. Поддържат, че П. и Е. Д.и са продали по 1/8 ид. ч. от притежавания от наследодателя им имот, поради което и не могат да бъдат отговорни за суми от над 4035 лв. за всеки от тях. Молят решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

1

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваните части.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 45 ЗЗД. Изложени са твърдения, че на 11.11.2022 г. братът на ищцата И. В.А. извикал работници да монтират входна врата на кооперацията, в която живеел. В същата кооперация живеел и наследодателят на ответниците К. Щ. Д.. След като се появил Д. и видял работниците, насочил пистолет срещу брата на ищцата и произвел изстрели с оръжието, вследствие на което причинил смъртта на И. В.А.. Било образувано НОХД № 3236/2023 г. по описа на СГС, 37 състав, по внесен обвинителен акт срещу наследодателя на ответниците К. Щ. Д., но поради настъпила смърт на обвиняемия, наказателното производство било прекратено. Излага твърдения, че са й причинени вреди от неимуществен характер, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на брат й, с който са били много привързани и близки още от малки, поради което загубата му й се отразила неблагоприятно и драматично върху начина на жИ.т и общуването.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове. Оспорили са наследодателят им да е извършил описания в исковата молба деликт. Изложили са доводи, че не са получавали наследство от починалия, поради което и не следва да отговарят по предявените искове.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Приел е, че ответниците следва да отговарят по равно за дължимото обезщетение, като е определил размер от 20 000 лв. за всеки от тях, а в останалата част, за разликата до пълните претендирани размери до 25 000 лв. за всеки от тях, е отхвърлил исковете.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни 2 материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно наведените с въззивната жалба доводи, съдът намира следното.

Неоснователни са оплакванията, че по делото е останал недоказан описания в исковата молба деликт.

Към настоящето производство са приложени ДП 513 ЗМК-224/22 г. по описа на СДВР, пр. № 21376/22 г. по описа на СГП и НОХД № 3236/23 г. на СГС, 37 състав, образувани по случая. Наказателното производство по посочените преписки е прекратено с Определение № 2019 от 07.07.2023 г. на СГС, 37 състав на основание чл.

24, ал. 1, т. 4 НПК поради смърт на подсъдимия К. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, има единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

В случая наказателното производство е било прекратено поради настъпилата смърт на Д.. Ето защо, гражданският съд е длъжен сам да изследва и установи тези обстоятелства.

Следователно, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване в настоящия процес всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – извършването на протИ.правното деяние, вината (която се предполага), настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите.

За установяване на описания в исковата молба деликт са събрани писмени и гласни доказателства. СРС подробно е анализирал същите, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Видно от приложения протокол за оглед на местопроизшествие, се установява, че на 11.11.2022 г. в 15:20 часа във входното пространство на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ****, са открити множество петна от червеникавокафява материя с неправилна форма, отговаряща на кръв, седем броя гилзи, разпилени по пода, един брой оръжие с надпис „Taser” с дължина 15 см в кобур, също поставено на пода, както и строителни материали и инструменти.

От Протокол за оглед на местопроизшествие (оглед на труп), се установява, че трупът на И. В.А. е бил предмет на оглед на 11.11.2022 г. в 12:55 часа в гр. София.

Установено е, че има наранявания в областта на дясната скула, в слепоочието и темето, огнестрелни рани в корема и гърба. Приложен е и фиш за спешна медицинска помощ, в който е посочено, че на 11.11.2022 г. линейка е откарала в МБАЛ „Пирогов“ И. В.А., който е бил прострелян в главата, като в последствие е починал. Видно от Протокол за оглед на местопроизшествие (оглед на контейнер), на 11.11.2022 г. в 14:37 3 часа е извършен оглед на метален контейнер за боклук, закрепен за земята, който се намира в гр. София, бул. „Стефан Стамболов“, Женски пазар в близост до ул. „Цар Самуил“ № 88. В тенекиена кутия сред друг отпадък е намерен и иззет пистолет “Blow mini mod 2002” с поставено петле назад и поставен празен пълнител.

Пистолетът не е имал патрони в цефта. Имал е надпис “CAL 8 mm” и № 89655. От Протокол за оглед на местопроизшествие (аутопсия на трупа на И. А.) се установява, че в тялото на И. А. са открити шест куршума – три куршума в корема и три куршума в главата. От представените в досъдебното производство видеозаписи от охранителни камери в района на Женския пазар и ул. „Стефан Стамболов“ се вижда как в 11:58 часа на 11.11.2022 г. лице с описанието на Д. пресича трамвайни релси, за да стигне до метален контейнер за боклук, видимо идентичен с този, изобразен на снимките, приложени към Протокола за оглед на контейнер, в който е открит пистолет “Blow mini mod 2002”, като лицето изхвърля светъл обект в контейнера. При сравнение на обекта на видеозаписа със снимките от освидетелстването на К. Д. се установява, че двамата са едно и също лице поради идентичните телосложение и лицевочерепна структура, както и идентичните дрехи и обувки, носени от К. Д. в деня на убийството.

Протоколите в досъдебното производство представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. Те подлежат на преценка от съда в съвкупност с всички останали доказателства по делото.

В производството пред СРС са разпитани свидетелите Я.С. и Е.Д.. От показанията им се установява, че същите са монтирали външна врата на входа на сградата, в която живеел И. А., по негова поръчка. Първоначално И. А. бил при тях, след това отишъл в жилището си. През това време дошъл друг мъж, който ги попитал какво правят и след като му обяснили, че ще монтират поръчана врата, този мъж отишъл при А.. А. излязъл в антрето и дал ключ на мъжа. Чули изстрели, видели, че А. е паднал на земята, като последствие видели, че има кръв. Другият мъж отишъл до Кирковския пазар. Свидетелите обяснили на полицаите, че конфликтът е възникнал между А. и този мъж, който в този момент се връщал от пазара и свидетелите го показали на полицаите, след което отишли да дадат показания.

При така събраните доказателства, по делото е установено по категоричен начин настъпването на описания в исковата молба деликт. Както правилно е приел СРС, от обективна и субективна страна К. Щ. Д. е осъществил състава на престъпление по чл.

115 НК – умишлено убийство на И. В.А., представляващо виновно протИ.правно деяние, част от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователно е и второто оплакване, изложено във въззивната жалба.

4

Въззивниците поддържат, че следва да отговорят до наследените части от недвижимия имот, с които са се разпоредили, предвид това, че наследодателят им не е притежавал друго имущество.

В производството пред СРС въззивниците са признали, че са се разпоредили с имущество, оставено от наследодателя им Д., а това се установява и от приложените по делото нотариални актове. Разпореждането с наследствено имущество представлява конклудентно действие, което по силата на чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството се приравнява на приемане на наследството. Законът изрично предвижда, че приемане има, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Всеки акт на разпореждане с част от наследствената маса, представлява акт на приемане на цялото наследство. Веднъж прието по този начин, наследникът не може да се откаже от наследство, а всеки последващ отказ е недействителен. Правната последица от приемане на наследство чрез конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН е уредена изрично в чл. 60, ал. 1 ЗН: наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Тази отговорност е неограничена — т.е. не само до размера на полученото наследство, а с цялото им лично имущество. В случая нито се твърди, нито се установява въззивниците да са приели наследството под опис. Ето защо, наследниците отговарят за задълженията на наследодателя неограничено с цялото си имущество, поради което е ирелевантно дали и с какво имущество е разполагал наследодателят им.

Отговорността по чл. 45 ЗЗД е имуществена и задължението на наследодателя да обезщети вредите е възникнало от деня на увреждането. То не е от категорията на строго личните задължения, които се погасяват със смъртта на длъжника.

Следователно, то преминава върху наследниците на починалия по силата на универсалното правоприемство.

Съгласно общото правило на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават - чл. 60 ал. 1 от ЗН. Когато наследството е прието изрично или мълчалИ. (чрез действия на разпореждане, както е в настоящия случай), но без да е извършен опис, отговорността на наследниците е неограничена - /Тълкувателно решение по дело 1/2021 на ВКС; Определение № 2118 от 2025 г. на ВКС/. Това означава, че те отговарят за дълговете не само с полученото наследствено имущество, но и с цялото си лично имущество. С оглед представеното удостоверение за наследници, въззивниците са наследили Д. при равни квоти.