Решение № 114 от 09.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров, като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20265000600171 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по подадено на 31.03.2026 г. първоначално искане /молба/ и допълнение /касационна жалба/ на осъдения К. И. В. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 355/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, по което е постановено Решение № 86/11.03.2026г. за потвърждаването на Присъда № 3/06.02.2025г. по НОХД № 695/2023 г. на Районен съд – Свиленград.

С присъдата по горепосоченото дело К. И. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, както и за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо, най-тежко наказание 1

„лишаване от свобода“ от 2 години, чието изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и за разноските, като е осъдил К. В. да ги заплати.

По подадена въззивна жалба от К. В. е било образувано ВНОХД № 355/2025г. пред Хасковския окръжен съд, който с Решение № 86/11.03.2026г. е потвърдил присъдата, като последното е окончателно.

В искането и допълнението към него се излагат твърдения, че в хода на протеклото съдебно производство пред първоинстанционния и въззивния съд, са били допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, т.е. за наличието на касационните основания за възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Основното затруднение на настоящия състав се поражда от обстоятелството, че осъденото лице излага допълнителните си доводи, без да спазва възприетият в първоначалното искане хронологичен порядък, което налага тяхното обединяване при съответното им обсъждане. Другият проблем е, че в настоящото извънредно производство се иска да се извърши повторен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед на необосноваността на постановените съдебни актове от редовните съдебни инстанции, което е абсолютно недопустимо. Последното сериозното предизвикателство се явява възприетият от К. В. подход да обсъжда съдържанието на проведените процесуално-следствени действия, без да посочва имената на лицата, чиито показания намира, че не са съобразявани с останалите доказателствени източници по делото като си служи с инициали от типа на Т.Д., Т.Х., А. Т., З.И., Г. П. и т.н.

На първо място /в пункт 1 и 2 от първоначалното искането и пункт 2 - 5 от допълнението/ се твърди, че е нарушен материалния закон по отношение на възприетото за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, защото няма доказателства за наличието на квалифициращите признаци за изключителна дързост и цинизъм, както и за престъплението по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл.129 от НК - да бъде преквалифицирано чл.132 или чл.133 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на афект или по непредпазливост.

Възразява се и за пропуска на съда да приспадне от наказанието по чл.59 от 2

НК неговото предварително задържане със заповед по ЗМВР и за 24 ч. и постановление на прокурора за 72 часа.

На второ място /в пункт трети и четвърти от първоначалното искане и пункт 1.1. – 1.7 от допълнението/ се посочват допуснати множество нарушения на процесуалните му права. Счита, че разследващите органи, прокурорите и съдилищата не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Не са спазили задълженията си да съберат всички доказателства, които биха го оневинили или ако са събрани такива, то същите са били укрити или не са били обсъдени. Съдилищата не са съобразили, че част от доказателствата, на които се основава присъдата са неистински, като се визират медицинските, удостоверителни документи за проведените прегледи и лечение на пострадалата. Не е извършен анализ и съпоставка на депозираните показания на разпитаните по делото свидетели и особено на пострадалата.

Игнорирани са неоснователно показанията на част от свидетелите, които подкрепят изразената от него защитна теза, за разлика от другата част от свидетелите по делото, чиито показания са били кредитирани от съда, но са пристрастни и предубедени /всички посочени само с инициали/. Възразява се срещу възприемането на заключението на изготвената по делото КСПП по писмени данни, по която вещите лица са внесли невярна и недоказана информация, без да му бъде извършен личен преглед. Не е подложена от съда на преценка, достоверността на информацията, съдържаща се в издадената за него характеристика от РУ на МВР – С., че е криминално проявен, защото водените наказателни производства срещу неизвестен извършител не са приключени спрямо него с повдигнато обвинение. Твърди, че е нарушен принципа за разглеждане и решаване на делото в рамките на разумните срокове, защото окръжният съд е обявил делото за изяснено през месец март на 2025г., но се е произнесъл с решението си близо една година по-късно и без да изготви мотиви /в пункт пети от първоначалното искане, в трети и четвърти пункт от допълнението, като се визира и нарушение на материалния закон/.

На трето място в първоначалното искане няма изложени съображения към твърдението за несправедливост на наложеното наказание, въпреки посочването му като касационно основание. В пункт 5 от допълнението се визира едновременно наличие на нарушение на материалния закон с неприлагането на чл.55 от НК и налагането на едно явно несправедливо 3 наказание, а в пункт 7 се твърди, че с оглед на допуснатите многобройни нарушения на процесуалните му права, последните са довели до едно незаслуженото му осъждане без вина и с несправедливо наказание.

В тази връзка се иска на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, възобновяване на наказателното производство, като при условията на алтернативност, да се отменят постановените съдебни актове и да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания, да бъде направен нужния правен анализ на всички събрани доказателства, които е посочил в жалбата си и да бъдат приложени алтернативно чл.132 от НК, както и чл.55 от НК, като се замени наложеното наказание лишаване от свобода с административно наказание глоба и намалени разходите по делото.

Осъденият К. В. се явява лично, като в подробната си пледоария поддържа направеното искане по изложените в него съображения.

Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно, тъй като в проведеното наказателно производство не е допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и на осъдения е наложено справедливо наказание.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда в горепосочената й част, намира за установено следното:

Искането на осъдения К. В. е неоснователно.

На първо място, липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК при проведените първоинстанционно и въззивно производство и постановените съдебни актове.

Както вече се упомена, прави впечатление, че сериозна част от изложените доводи в искането е насочено към необоснованост на направените изводи на първата и въззивната инстанция по фактите, което не би могло да бъде основание за извършване на касационна проверка по реда на възобновяване на наказателното производство.

4

Същевременно, обаче остава задължението да се провери, дали районният и окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата на НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.314 от НПК.

Районният съд при разглеждането на делото е провел съдебно следствие с подробни разпити на свидетелите – Г. Е., Д. И., К. К., Е. В., Т. Д., А. Т., М.

Х., М. М., З. И., А. Т., Г. П., М. Х., К. М., Т. Х., Д. Г., И. И., К. Р. и Х. Д., на подсъдимия и на вещите лица по назначените на досъдебното производство: съдебно-технически експертизи, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, предявени са на страните, приложените по делото като веществени доказателства оптични дискове със записи на видеоклипове и звукозаписи, вкл. с медицинските изследвания на пострадалата, приобщени са в по-голямата им част, представените по делото писмени доказателства от подсъдимия, допълнителна медицинска документация, вкл. от РЗОК – Х. към НОИ за пострадалата и др. Накрая след постановяването на присъдата съдът е изложил и своите подробни мотиви, досежно признаването на подс. К. В. за виновен по повдигнатите му две обвинения за престъпления по чл. 329, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и съответстващите се за тях наказания при спазване на изискванията на чл.305, ал.2 от НПК /т.2, л.589 – 606 от НОХД № 695/23г. на РС – Свиленград/.

Не отговаря на действителността твърдението, че решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него е обсъдена прецизно фактическата обстановка, възприетите гласни, писмени и веществени доказателства, които я подкрепят. Извършен е повторен анализ и съпоставка на депозираните показания на всички разпитани свидетели, на изготвените заключения на назначените по делото експертизи, видео и звукозаписи, приобщени веществени и писмени доказателства.

Противно на твърденията в искането за липсата на мотиви, окръжният съд при направената преценка за съставомерността на инкриминираните деяния е обсъдил в решението си /л.37 – 54 от ВНОХД № 355/25г./, приложимата правна уредба по отношение на престъпленията по чл.325, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.129 от НК, като е отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата в тази насока и искането за 5 оправдаването на последния по повдигнатите му обвинения.

В този смисъл е даден отговор на основните доводи, отправени от подсъдимия във въззивната жалба /вкл. допълнителни бележки/ и в съдебно заседание, както и защо не се възприемат.

Вярно е, че след обявяването на делото за решаване в публично съдебно заседание на 16.07.2025г., окръжният съд е забавил изготвянето на решението в продължение на близо 8 месеца, т.е. извън предвидения максимален срок в чл.340, ал.1, пр.2 от НПК. Но последното не рефлектира по никакъв начин относно реализирането на правото на защита на осъденото лице, респ. върху постановения в първоначалната присъда изпитателен срок, тъй като последната не е влязла в законна сила, като същият започва да тече едва впоследствие. Последното би могло да бъде повод за търсенето на дисциплинарна отговорност на съответния магистрат пред ИВСС.

На второ място, не е налице нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.

Законосъобразно в мотивите към постановената присъда и решението на въззивната инстанция е прието за установено от събраните по делото доказателства, извършването от осъдения К. И. В. на 03.11.2022г. на престъпление по чл. 325, ал.2 от НК, а не проява на дребно хулиганство, за което да се следва административно наказание.

Противно на доводите в искането, конкретното деяние се отличава сериозно от обикновените случаи на хулиганство, като правилно е преценено, че са налице квалифициращите белези за реализирането му при условията на изключителен цинизъм и дързост, предвид на отправените множество обидни реплики, насочени към петима от работещите в района на самата детска градина, по време, когато там са се провеждат занимания с деца, в присъствието на невръстния син на В., съпроводени и с физическа агресия. От субективна страна престъплението е било осъществено при пряк умисъл, като непосредствената цел на В. е била именно да наруши обществения ред, свързан с нормалното провеждане на заниманията в детската градина, както и да демонстрира открито неуважение към останалите членове на обществото и конкретно спрямо служителите в ДГ „Р.“.