Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262966 от 17.12.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1833/2021
Вид
Решение № 262966
Подписан
17.12.2021
В сила
21.01.2022
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№262966 гр.Варна,

17.12.2021год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1833 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че И.А.А., ЕГН ********** дължи на "В. и к. - Варна" ООД *, ЕИК *, представлявано от В. В. - Управител, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, сума в общ размер на 434.37лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.01.2018год. до 15.10.2020г., на адрес: *, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 03.11.2020год. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер на 40.13лв., представляваща сбор от обезщетението за забава за плащане на главницата за периода от 15.03.2018год. до 29.10.2020год. за които суми е издадена заповед от 04.11.2020год. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №14078/2020год. по описа на ВРС.

Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и на разноските в заповедното производство.

Всички суми - предмет на настоящото производство, сочи че могат да бъдат платени по сметка на „В. и к. – В." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IBAN ***; BIC ***.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на И.А.А. ЕГН ********** за имот на адрес *** качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 03.11.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу А., въз основа на което било образувано ЧГД № 14078/2020г. по описа на ВРС, ГК-16 състав.

На 04.11.2020г. съдът издал заповед № 261327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на А. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 434,37лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.01.2018г. до 15.10.2020г.; сумата от 40,13лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 15.03.2018г. до 29.10.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.11.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

На 07.01.2021г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са посочени в табличен вид.

Претендираната сума за главница за абонатен номер *, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в ** чрез използването на електронен карнет (таблет).

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД се поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова моли съда ги призове с ответника на съд и като се убедите в основателността на претенциите, да признаете за установено, че И.А.А. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, дължи на „В. и к. – В." ООД сума в общ размер на 434,37лв. (четиристотин тридесет и четири лева и 37ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.01.2018г. до 15.10.2020г. на адрес гр.Варна, бул.Сливница № 169, ап.10; сума в общ размер на 40,13лв. (четиридесет лева и 13ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 15.03.2018г. до 29.10.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.11.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 04.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 14078/2020г. по описа на ВРС.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.Г.А. депозира отговор.

Оспорва иска като неоснователен,необоснован и недоказан.

Излага, че не са посочени никакви данни, че ответникът е собственик/ползвател на процесния имот и че ВИК е предоставил услуги на обекта в посочените количества за посочения период, както и размера на дължимите плащания. Счита, че липсват доказателства за потребление и че ищецът не е доказал реалната доставка на претендираните за плащане услуги.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В съдебното заседание ищецът, редовно призован,за него се явява проц.представител юк. В.Я..

Поддържа исковете. По съществото на спора моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за него се явява назначения от съда особен представител. В хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете.

Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№14078/2020г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №261327 от 04.11.2020г., с която е разпоредено длъжникът И.А.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ”В.И К.” ООД,

ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от законен представител В. Д. В. – управител, чрез В.Я. - юрисконсулт, сума в общ размер на 474,50 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева, петдесет ст.), от която:сумата 434,37 лв. (четиристотин тридесет и четири лева, тридесет и седем ст.), представляваща неиздължена главница за ползвани и неплатени ВИК услуги по партида с абонатен номер * на адрес: *, за периода от 17.01.2018год. до 15.10.2020год., сумата от 40,13 лв. (четиридесет лева, тринадесет ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.03.2018год. до 12.03.2020 год. и за периода от 10.04.2020 год. до 29.10.2020год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са издадени фактури за периода от 15.02.2018г. до 19.10.2020г., за обект – имот, находящ се в *.

След връчване заповедта на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК, с определение №265144/2020год. е указано на заявителя, че може да предяви иск, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщение за това разпореждане е връчено на заявителя на 07.01.2021г.

В указания от заповедния съд срок на 05.02.2021год., заявителят предявява настоящия иск. Налице е допустимо предявен иск, който подлежи на разглеждане по същество.

По делото са приети следните писмени доказателства: решение №Ц-37 от 23.12.2019г.; обявление във вестник; решение №Ц-20 от 28.12.2018г.; обявление във вестник; решение №Ц-34 от 15.12.2017г.; обявление във вестник; справка за недобора на частен абонат за периода от 15.02.2018г. до 19.10.2020г. за клиентски №1767799; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к.“ ООД – Варна; заявление за откриване на партида при съществуващо ВО №**********/08.07.2015г.; протокол №********** от 14.07.2015г.; удостоверение №112/02.09.2013г. за регистриране и въвеждане в експлоатация; списък на откриване на партиди на жилища, магазини *; партида на И.А.А.; констативен протокол №15-119 от 15.11.2018г.; констативен протокол №7-119 от 16.05.2018г.; опис на отчети на абонат №* до 10.08.2021г.; пълномощно за процесуално представителство.

Прието по делото е заключение на

ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно и компетентно дадено.

Заключението на ВЛ е в следния смисъл: Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК услуги на абонатен № * по издадени фактури в периода от 17.01.2018г. - 15.10.2020г. са обобщени в колона 4 на Таблица 1. Общият им сбор към 29.10.2020г. е 434.37лв. Издадените фактури по номера и дати са описани в колона 5 от таблица 1.Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 29.10.2020г. е 40,25 лв. При изчисление на законната лихва ССЕ е съобразила неолихвяемия период от 12.03.2020 до 13.05.2020г. във връзка с Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Вещото лице посещава адреса на 05.09.2021г., но не успява да извърши оглед на място и да посочи показанието на водомера в имота поради неосигурен достъп.ССЕ констатира, че по процесиите фактури към датата на проверката 17.08.2021г. няма извършвани плащания.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, съдът намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест не установи, че ответникът има качеството на потребител по партида с абонатен номер аб * и адрес на потребление : **,и като такъв се намира в сочените от ищцовата страна облигационни отношения.

От представеното по делото удостоверение №112/02.09.2013год. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж: жилищна сграда, сградни и водопроводно и канализационно отклонение с административен адрес: ** /л.64-66/ се установява , че ответникът е вписан , като възложител по силата на нот.акт №*,том *,рег. №* №*/2012год. при нотариус ,вписан в НК под №* и удостоверение за наследници №*/16.08.2013год.,издадено от район „Одесос“, Община Варна. Липсва доказана в настоящото производство индивидуализация на имота по този нот.акт, както и идентичност на имот по нот.акт с проц.имот

Представено е извлечение от списък на лица за откриване на партиди на жилища, магазини на *, видно от която срещу името на лицето И.А.А. няма поставен подпис. На негово място със син химикал , явно за заверка на документа е поставен подписа на представляващия дружеството юрисконсулт. С оглед на така обсъдените документи и заявление за откриване на партида при съществуващо ВО, депозирано от Ж. С. по никакъв начин не може да се изведе извод за доказаност на твърденията на ищеца, че по молбата на ответника в качеството му на потребител е възникнало облигационно правоотношение между страните.